Тези дни случайно гледах по националната телевизия как видни жени-общественици разказват и промотират безплатни мамографски изследвания, както и нуждата от задължителна кампания за ранно диагностициране рака на гърдата.

Трогателна грижа, ако беше истинска или поне имаше реални положителни резултати от подобна кампания! Истината, обаче, е съвсем различна.

Защитниците на кампанията твърдят, че масовите изследвания за рак на гърдата, т.нар. мамография, помага за ранното откриване и лечение на страшната болест. Разбира се, вади се статистика, илюстриращи колко жени умират от рак.

Статистиката е особена наука и с нея може да докаже какво ли не.

Участието в кампанията на кмета на София е разбираемо. Всеки политик иска да бъде асоцииран с някаква добра кауза, да покаже, че милее за хората. Присъствието на ръководещата една от големите фармацевтични компании в групата, обаче, предизвиква подозрения за конфликт на интереси.

Замисляйки се, се подсетих на ситуации, за каквито съм чел от двама много умни хора.

Първият е Дан Ариели, който в книгата си Predictably Irrational разказва случай как лекуващият го лекар му предлага да татуира върху лявата страна на лицето му точици, които да имитират избърсаната повърхност. В младежките си години Ариели претърпява много тежко изгаряне и половината му лице е с присадена кожа от други части на тялото. Лекарят му се обижда жестоко, когато Ариели отказва да татуира лицето си по начин, който да наподобява набола брада. Зачуден от реакцията на доктора, Дан разпитва колегите му и установява, че причината е прозаична – докторът се нуждае от трети пациент, за да довърши и публикува научна статия, свързана с този нов „начин“ на лечение на обезобразени хора, без да се интересува от евентуалните вредни последици за пациента. Очевиден конфликт на интереси, който не е споделил.

Вторият автор е Насим Талеб. В последната си книга „Антикрехкост“ той обяснява как лекарят, виждайки тумор, не може да се удържи да не предприеме нещо, което, всъщност, често е вредно за пациента – като хирургическа намеса, последвана от лъчетерапия и химиотерапия или всички взети заедно. Така един тумор, който може да не ви убие, съкращава живота ви и го изпълва с много страдания. Това, което се случва е логическа грешка, наричана от него „потвърждаване на последствието“. „Ако всички, които умират преждевременно от рак имат злокачествен тумор, това не означава, че всички злокачествени тумори, водят до смърт вследствие на рак. Повечето еднакво интелигентни хора, изхождайки от факта, че всички критяни са лъжци, не правят извода, че всички лъжци са критяни, или ако всички банкери са корумпирани, не означава, че всички корумпирани са банкери“ .

И още от същия автор: „Неразбирането на проблема с мамограмите доведе до свърхреакции от страна на политици (още една причина да имаме общество, имунизирано от глупостта на законотворците, чрез децентрализация на важните решения-бел.а.). Един политик от примитивния тип, Хилари Клинтън, отиде толкова далеч, че да обвини критиците на полезността от мамографията, за убийци на жени“ .

Англоговорящите народи имат един израз: „Няма безплатен обед“. Не успях да открия кой е автор на българската версия, гласяща „безплатно е само сиренцето в капана за мишки“.

Да се върнем на въпроса с безплатните мамографски прегледи.

Вече 10 години фирма Астра Зенека организира безплатни прегледи на жени за ранно откриване на рак на гърдата. Зачудих се защо тази фирма е толкова загрижена за здравето на българките? В първия момент реших, че се търси ПР ефект, особено с присъствието на кмета Фандъкова и други деятели на управляващата партия. Заравяйки се малко по-дълбоко, попаднах на едно пространно интервю, в което управителката на фирмата за България казва: „Астра Зенека има наистина дългогодишен и солиден опит, който стартира още от мига на откриването на първия медикамент в световната клинична практика за лечение на рака на гърдата. И той впоследствие е номиниран като златен стандарт. Ние вярваме, че всичко опира до тревожната статистика. В крайна сметка това заболяване се простира отвъд статистиката, защото засяга българските жени, засяга майки, дъщери, сестри и приятели и затова ние вярваме, че усилието си заслужава“ . Малко по-нататък, запитана за бъдещите планове, тя казва: „Тъй като попитахте за резултата, тук не можем и да не отбележим, че тези дългогодишни усилия в крайна сметка доведоха до почти удвояване на процента жени, които се диагностицират в ранните стадии на болестта – ако са били 12% през 1985 г., сега са 26%.“

Не е ли прекрасно, когато една фирма притежава „златния стандарт“ за лечение на рак на гърдата? Не е ли прекрасно, когато организира безплатни мамографски прегледи за ранно установяване на това страшно заболяване?

За да видим дали е така, трябва да погледнем сериозно на статистиката. Разтърсих се и попаднах на една много интересна статия на д-р Дейвид Нюман, публикувана във в. Ню Йорк Таймс през 2012, озаглавена „Игнориране на науката за мамограмите“. В нея д-р Нюман аргументира, че много сериозно проведено статистическо проучване в течение на 10 (десет!) години с участието на 600 000 жени, показва, че мамограмите не са променили продължителността на живота на изследваните жени! Диагностицираните жени, обаче, са били подложени по-често на хирургическо и други лечения. „С други думи, мамограмите са увеличили броя на диагнозите и хирургическите намеси, но не са спасили животи“. „Вече от години, много лекари като мен, знаят, че мамографията не спасява животи, или ако го прави те са толкова малобройни, че вредата далеч надхвърля ползите. … Грубо казано, резултатите от проучванията застрашават икономиката на мамограмите, един пазар, който се базира на инвазивни терапии за отстраняване на микроскопични бучки, които представляват съмнителна заплаха…“

Всъщност, достъпът до безплатни мамографски прегледи е онзи ятрогенен механизъм, чрез който жените попадат в един цикъл, в който „радиолозите диагностицират, хирурзите режат, патолозите изследват, онколозите лекуват, а жените оцеляват“. Това, всъщност, е индустрия за стотици милиони долари, на която трудно може да се противостои.

Навремето Христос е изгонил търговците от храма. В България няма как да спрем търговците, но поне може да се опитаме да припомним на лекарите хипократовата клетва и принципа – Primum non nocere. Ако не можеш да помогнеш, недей да вредиш.

Скъпи лекари, разбирам, че изкушенията на „пазарната икономика“ и големите фармацевтични фирми са трудно преодолими, но поне се опитвайте. Много е трудно да се пише на такава деликатна тема. Вероятно са хиляди жените, които без нужда са били подложени на хирургическа намеса, довела до обезобразяването им и тежки страдания. Даже не искам да се спирам на финансовата част на въпроса.

С тези разсъждения не вменявам вина, само се опитвам да предпазя хората, които вярват безкритично на рекламата, пропагандата и лекомислено са склонни да поемат по една пътека на страдание и болка.

Апелът ми е – четете и мислете. Питайте. Timeo Danaos et dona ferentes. А за всички засегнати, които искат да поспорят с мен по темата, препоръчвам преди това да прочетат тази статистика и да я оборят – http://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa1206809