ДПС се опитва активно да задейства „закона за скачените съдове“ – този път с Патриотичния фронт. Целта е конфликтът с ПФ да стане централен за политическия ни живот. Това се твърди в новия месечен доклад на института „Иван Хаджийски“, посветен на основни събтия в политическия живот в страната и събтията в света. „Събитията, които наблюдаваме в ДПС, са безпрецедентни. Никога преди това открито не са говорили за фашизъм и неонацизъм в българския парламент“, обясняват анализаторите.

Според тях с фактическия ултиматум към ГЕРБ, че ДПС няма да подкрепя никоя тяхна инициатива до оставане на ПФ в управлението, Движението подтиква Борисов да се самоопредели. Едновременно с това му внушава да потърси „голямото разбирателство“ с тях за възможни по-сериозни конституционни промени и преконфигурация на българската политика.

„Атака“ изпада във все по-голяма криза, смятат още от института „Иван Хаджийски“. „АнтиДПС, антитурското и антициганско говорене са останали назад в миналото, а и вече са монополизирани от ПФ. Руската карта все по-активно се изземва от БСП. А в ситуация на високо международно напрежение и несигурност, социалната проблематика трудно може да бъде убедително защитена като приоритетна“, се казва в доклада. Конгресът на БСП потвърждава левия курс на Миков със засилена лява, проруска и анти САЩ реторика. „Активизацията на АБВ пък цели да покаже ключовото значение на партията в управленската формула и да я превърне в паралелен център на послания и политики“, се обяснява в съкратения вариант на доклада на „Иван Хаджийски“, в който този път темата за ГЕРБ и управлението почти не е засегната. (Пълната версия е достъпна само за абонати).

Акцентът е върху реформаторските намерения, които се свързват с министрите на РБ и с Ивайло Калфин от АБВ. „Отново наблюдаваме засилване на говоренето за реформи, включително и от парламентарната трибуна при откриване на новата сесия на парламента. Същевременно за първи път се чуват по-сериозни констатации, че реформите са забавени и не вървят. Здравната реформа е оспорвана сериозно. Пенсионната реформа е белязана от огромната активност на министър Ивайло Калфин. Неговата инициатива е и с най-висока управленска цена – залог за участието на АБВ в управлението. Това я оставя в донякъде висящо положение. Образователната реформа провокира несъгласия между министър Танев и излъчилия го РБ, от една страна, и между министъра и президентството, което излезе с различни от неговите виждания на специално заседание на своя Съвет по образование. Най-сериозен интерес и движение, и то във всички посоки, предизвика съдебната реформа. Многобройните и разнопосочни комбинации във връзка с нея носят белега на импровизация и не внушават убеждението, че мнозинството има ясен план и ясна воля за провеждане на реформата. Антикорупционната стратегия на Меглена Кунева е поредната реформаторска инициатива през април. Тепърва ще наблюдаваме развитието й“, гласят изводите в доклада по въпроса.

Геополитическото разделение във все по-голяма степен определя релсите, по които се движи политическият живот у нас, смятат анализаторите. Според тях „БСП и „Атака“ са твърдо на проруската писта. БСП се обяви категорично против санкциите, АБВ дори предложи референдум за отмяната им. От другата страна стоят министрите на външните работи и обраната, както и президентът. Борисов прави опити да балансира в някакъв своеобразен негов „германски“ вариант (германската позиция по казуса Украйна се стреми към подобни баланси)“.

В глобален план април изглежда по-скоро преходен

Липсват изявления на големите световни лидери в духа на „втора студена война“, не се водят драматични сражения в Украйна, разсичането на иранския ядрен възел изглежда по-близо от всякога, неизвестно е здравословното състоянието на лидера на Ислямска държава, саудитската атака в Йемен е разколебана. Погрешен обаче би бил изводът за геополитическо разведряване. Ситуацията по-скоро напомня за „затишие пред буря“, смятат анализаторите.

Международното напрежение се запазва, без да се разраства видимо. Паралелно се движат различни мегапроекти: Трансатлантическа интеграция (преговори по ТТИП САЩ – ЕС); Транстихоокеанско стратегическо партньорство (преговори САЩ – Япония);  „Един пояс, един път” (преговори за икономически коридор Китай – Пакистан наред с икономическия коридор Бангладеш – Китай – Индия – Мианмар); БРИКС (Русия пое председателството на групата и подготвя нова среща на върха). Има положителни сигнали за разведряване, но всичките те са поставени под условие. Създава се впечатлението, че големите световни играчи „преброяват“ съюзниците си и търсят нови.

Първата среща на върха Украйна – ЕС след споразумението за асоциация завърши с взаимно разочарование, според признания и от двете страни. Исканията на Киев: европейски миротворци в Донбас; безвизов режим; перспектива за еврочленство след пет години; спешна финансова помощ. Отговорът на ЕС: военна мисия няма да има; безвизовият режим се отлага; нови членове ще се приемат след десет години.

Ключово значение за отношенията ЕС – Русия придобива въпросът за удължаването на санкциите, който ще се решава през юни. Това е и срокът, в който може да се очаква възобновяване на военните действия. Новата война в Украйна продължава да бъде на хоризонта, но цената й става все по-висока и Европа изглежда все по-малко склонна да я заплати.