Бившият окръжен прокурор на Плевен Иво Радев осъди прокуратурата да му плати обезщетения за над 220 000 лева. Това реши Софийският апелативен съд (САС), който отхвърли всички възражения на прокуратурата и потвърди решението на градския съд, съобщава „Лекс“.

Миналата година Радев заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), след като през 2019 г. беше окончателно оправдан по обвинението, че е оказал натиск над прокурорка.

Процесът срещу него продължи 5 години, в които градският и апелативният съд в София го оправдаха, Върховният касационен съд (ВКС) върна веднъж делото за ново разглеждане, втората инстанция отново реши, че Радев е невинен и при повторното разглеждане ВКС остави решението в сила.

Разследването срещу Иво Радев започна през март 2015 г., когато той беше окръжен прокурор на Плевен. Близо година преди това прокурорка подала сигнал в ДАНС, че я е склонявал да не поддържа искане за увеличаване на наказание. След като беше привлечен като обвиняем, Радев беше отстранен от длъжност до приключване на делото, а сам подаде и оставка като зам.-шеф на Асоциацията на прокурорите.

След като беше напълно оправдан, той поиска 200 000 лева обезщетение от прокуратурата за неимуществените вреди, които е претърпял от незаконното обвинение и в края на миналата година градският съд уважи изцяло иска му, като освен това осъди прокуратурата да му плати и над 8000 лева за имуществени вреди, както и над 12 000 лева разноски.

Прокуратурата обжалва решението на градския съд, като твърди, че размерът на обезщетението е завишен, а освен това оспорва, че дължи обезщетение за адвокатско възнаграждение и за здравни осигуровки, които Радев е плащал.

Сега апелативните съдии Иво Дачев (председател на състава), Мария Георгиева и Асен Воденичаров (докладчик) отхвърлят възраженията на държавното обвинение и напълно потвърждават изводите на градския съд.

В решението си САС припомня показанията на двамата свидетели по делото – съпругата на Радев и един негов приятел, които са дали показания за широкото медийно отразяване на процеса и отзвука сред магистратите в Плевен и в цялата страна. Приятелят на Иво Радев е посочил, че той е бил първият административен ръководител, привлечен към наказателна отговорност. Той свидетелствал, че на семинари колегите им се интересували от развоя на делото и изразявали мнение, че това е следствие на лоши отношения в колектива на окръжната прокуратура в Плевен. Освен това Иво Радев споделял, че има здравословни проблеми, а отделно имал и финансови затруднения, като се налагало да взема заеми за отглеждане на трите му деца.

След като бил възстановен на работа, трудно подновил отношенията си с колегите, защото се притеснявал да не им навреди кариерно, да не ги заподозрат, че му симпатизират или че са близки приятели с него, сочи свидетелят. Радев му споделял още, че е много разстроен от това, че е подсъдим и очаквал, че ще бъде несправедливо осъден.

Съпругата му пък разказва как през 2015 г. му съобщила, че има призовка за него, докато той бил в командировка в Германия. Жената изпаднала в шок, след като получила призовката от шефа на полицията в Плевен. Веднага се обадила на съпруга си, който първоначално я успокоил, че е станала грешка, но след това разбрал, че трябва спешно да се прибере в България и дори казал на жена си да му донесе дрехи и тоалетни принадлежности, защото допускал, че може и да го задържат. Новината за обвинението му била съобщена и станала водеща, а Радев най-много се притеснявал за близките си и предимно за 11-годишната му тогава дъщеря. По думите на съпругата му, дъщеря им не можела да повярва, че баща ѝ „се борел с престъпниците и изведнъж самият него наричали престъпник“. Съучениците ѝ също коментирали и се подигравали, а детето питало дали баща ѝ наистина е престъпник.

Съдиите отчитат, че формалната продължителност на делото е била повече от пет години, но вредните последици продължили и след това.

„Освен, че до широката общественост не е доведена новината за претърпялото „фиаско“ обвинение, съмненията у околните, че е извършил престъпление, не са категорично опровергани“, подчертава съдът и приема, че определените от първата инстанция обезщетения са справедливи.

Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.