Едва ли останаха много хора извън ГЕРБ, които да възприемат сериозно председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. Публикуваният запис на премиера Бойко Борисов, в който се чуха най-гнусни обиди по неин адрес, срина напълно репутацията й. Не че преди се ползваше с особен авторитет – все пак беше издигната да ръководи институция с нисък рейтинг, допълнително компрометирана от политическа партия като ГЕРБ.

И след това, като връх на всичко, стана инцидентът с майките от “Системата ни убива”. Неприятното зрелище, при което гардове от НСО извлякоха протестиращите жени от Народното събрание, а преди това не разрешиха на момче с увреждания да отиде до тоалетната, окончателно демонстрира неадекватното поведение на Караянчева. Какво толкова й пречеха неколцина демонстриращи в тясното и невзрачно предверие към един от многото входове на бившия Партиен дом – така и не се разбра. Публичното им изгонване със сила беше излишна грубост, а от политическа гледна точка – сериозна грешка, за която  ГЕРБ би трябвало да оттегли Караянчева от поста й.

Оставка обаче най-вероятно няма да има.

И не защото Караянчева се заинати и категорично отказа да се оттегли. Мнението й няма особено значение. Опитът ни с ГЕРБ показва, че незаменими хора в партията на Бойко Борисов няма – и тя не прави изключение. Ако босът на управляващата върхушка сметне, че не му отърва да я държи на поста, Караянчева ще се изниже самичка от него, без възражение или съпротива. Само че сега в нейна полза работи кризисната политическа ситуация в страната, която диктува на управляващите, че не могат да отстъпват повече.

А Караянчева оглавява парламента – един от трите най-важни и престижни постове в републиката, наред с президентския и министър-председателския. Да подаде оставка под натиска на протестиращите на улицата – по-голяма отстъпка от страна на ГЕРБ трудно можем да си представим. Това ще се изтълкува като проява на слабост, която ще насърчи противниците на правителството да бъдат още по-активни в атаките си, като следват логиката, че щом могат да съборят председателя на Народното събрание, напълно възможно е да сторят същото и с шефа на правителството. Днес Караянчева, утре Борисов, вдругиден – предсрочни избори. Така изглежда настоящата ситуация в очите на опозицията – политическа и гражданска.

Трудно е да си представим, че управляващите биха се решили да подарят такава огромна победа на опонентите си в момент, в който се борят със зъби и нокти, за да завършат мандата си. Наистина положението изглежда сходно с развитието от края на 2017 г., когато БСП и ДПС натиснаха за оставката на тогавашния шеф на парламента Димитър Главчев. Той нямаше особено желание да се оттегли и съпартийците му в ГЕРБ стояха зад него. Намеси се обаче Борисов – първо порица опозицията, че клати стабилността на държавата, ала след това отстъпи на принципа: “Само мир да има”. Причината да капитулира толкова лесно беше, че тогава тепърва започваше мандата си – и при това само година след като беше претърпял брутално поражение на президентските избори от 2016 г. Борисов искаше да управлява без сътресения до 2021 г. и главата на Главчев, поднесена на тепсия на настръхналите социалисти, му изглеждаше като малка жертва.

Сега в края на 2020 г. нещата са различни.

На Борисов му остават броени месеци начело на държавата,

ала хватката му около властта само се засилва. Трите министерски оставки от средата на юли въобще не отслабиха настървението на противниците му. Оттеглянето на Караянчева също няма да намали политическото и обществено напрежение, защото всички противници на управляващите са фокусирани върху него – искат не друг, а той да си тръгне, тъй като са наясно, че без Борисов къщичката от карти на ГЕРБ ще се срути. Премиерът е наясно с това, както и че ако пожертва Караянчева, това няма да му донесе нищо – даже напротив, ще подбуди враговете му да бъдат още по-решителни и да увеличат пресата върху властта.

От БСП и ДПС са наясно, че най-вероятно няма да получат главата на шефа на парламента. За двете партии обаче това е шанс да влязат в иначе доста съмнителната си опозиционна роля. За протестиращите – възможност да вдъхнат нов живот на каузата си. А за управляващите – да стегнат редиците си срещу своите многобройни противници. За резултата от предстоящата схватка можем да съдим от поведението на самата Караянчева, която ни най-малко не се стресна от публичната буря, в центъра на която се озова, а напротив – брани се агресивно и безцеремонно. Поведението на управляващите и опонентите им в случая предвещава поредната бурна политическа схватка, в края на която Караянчева най-вероятно ще запази поста си – поне до приключването на мандата, който ГЕРБ е решен да довърши.

Людмил Илиев, „Сега“