Две седмици след като кабинетът „Денков – Габриел“ беше избран в парламента с мнозинството на ГЕРБ и ПП-ДБ плюс двата знакови гласа от ДПС, новите управляващи очаквано се сблъскват с първия голям проблем помежду си – назначенията в администрацията, без които изпълнителната власт няма как да функционира.

Попълването на позициите за заместник-министри и областни управители (след като назначените от президента подадоха масово оставка) обтегна отношенията между ротационните партньори, докладва „Капитал“.

Пред БНТ депутатът от ГЕРБ Румен Христов (лидер на СДС) каза, че „Продължаваме промяната“ се опитват да окупират всички властови позиции и намекна, че „ако се върви така“, кабинетът е под въпрос.

Един от първите поводи за напрежение стана кандидатурата за Европейската инвестиционна банка на Виолета Лорер, която е съпруга на депутата от ПП Даниел Лорер. Тя се отказа от позицията, но от ГЕРБ излязоха с изявление, че „подобни разминавания в комуникацията между партньори са недопустими“ и не биха ги толерирали занапред.

Тъй като няма механизъм, с който решенията за назначения да се вземат, случаите като този вероятно ще продължат. И ще дават основания както за недоволство, така и за извиване на ръце.

Типичен пример е връщането на Румен Спецове за шеф на Националната агенция по приходите (НАП) от финансовия министър Асен Василев.

Според ПП-ДБ то е било изрично съгласувано с Бойко Борисов, който не е имал възражения. Затова в коалицията недоумяват защо представители на ГЕРБ оспорват промените в НАП. През миналата седмица от партията на Борисов са настояли в „замяна на Спецов“ начело на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) от името на ГЕРБ да бъде назначен Васил Грудев.

Според източници на „Капитал“ името на Грудев е било съобщено на обща среща между двамата ротационни премиери Николай Денков и Мария Габриел и ръководствата на двете парламентарни групи. От ГЕРБ са казали, че няма да преговарят за номинацията и очакват назначението да стане факт до дни. В ПП-ДБ не са съгласни, но пък са получили ултиматум, че може да последва оттегляне на подкрепата на ГЕРБ за кабинета.

Грудев беше номиниран от ГЕРБ за кандидат земеделски министър в несъстоялия се кабинет „Габровски“ и в различни периоди от своята кариера е бил близък и до ДПС. През 2014 г. беше служебен министър в кабинета на Георги Близнашки. Веднага след това във втория мандат на Борисов стана зам.-министър на земеделието с ресор „Програма за развитие на селските райони“. Между 2006 и 2013 г. Грудев заема различни позиции в ДФЗ, който сега от ГЕРБ искат да оглави. В този период от време, а и обичайно, ДФЗ се доминира под различни форми от ДПС.

Това е и основната причина ПП-ДБ да възразят на номинирането му. Отговорът на ГЕРБ обаче е бил категоричен. В спора хората на Борисов са поискали техен човек да оглави и Българския енергиен холдинг (БЕХ), но все още не са излъчили номинация.

Подобни ситуации се развиват и с назначаването на заместник-министри, което видимо върви много бавно. А с вече договорените назначения се случват и куриози – зам.-министър престоя на поста около три часа, а след това беше освободен.

Става дума за Дамян Дамянов, известен от сборника „Черната книга на правителственото разхищение“ като „горския на Румен Вълка“, дългогодишен директор на Югозападно държавно предприятие, в което Гайтански построи незаконната си сграда на брега на язовир „Искър“. Причината, по която Дамянов беше освободен, обаче не беше тази, а фактът, че е бил сътрудник на Държавна сигурност (ДС).

Според представители и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ заместник-министрите ще бъдат назначени бавно, тъй като всеки ще бъде проверен, поне с търсене в Google. От ПП-ДБ обясняват, че няма как да спрат достъпа на ГЕРБ до позиции в изпълнителната власт, така че се очаква хората на Борисов да наложат свои представители в различни ведомства. Единственото условие, което се опитват да поставят от коалицията на „промяната“, е „герберите да не са много видими гербери“.

Отделна драма са областните управители – след като всички, назначени от служебното правителство на Румен Радев, подадоха оставки. ПП не искат да подкрепят кадри на ГЕРБ, ГЕРБ не искат да подкрепят бившите областни, назначавани от ПП. Засега двете формации си стиснали ръцете, че търсят „безпартийни и експерти“. Имало е идея и за назначаване на областните управители на ротационен принцип, но от ГЕРБ са я отхвърлили по разбираема причина – в рамките на първите девет месеца от ротацията се падат местните избори, а областните управители са ключови за тях.

Няма и борд

Проблемът с назначенията, който затруднява изпълнителната власт да заработи, налага ПП-ДБ и ГЕРБ да намерят механизъм за излъчване на номинации. Засега обаче няма подкрепа за идеята двамата ротационни премиери, партийните лидери и шефовете на двете парламентарни групи да се събират всяка седмица, за да уточняват дневния ред на парламента и евентуалните назначения.

Няма движение и по въпроса с изтеклия мандат на множеството институции (общо 17) – регулаторни и контролни органи, за които Народното събрание трябва да избере нови състави. Смяната в някои от тях е по-важна и належаща от други.

Висшият съдебен съвет например, който и в момента играе ключова роля в скандалите в съдебната власт, чака 11 нови членове от парламентарната квота, както и нов главен инспектор и 10 инспектори в Инспектората към ВСС. С изтекъл мандат са и управителите на БНБ, на финансовия надзор, на НОИ, на Сметната палата, на КЕВР, на КПКОНПИ и др.

Смяната в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също е в дневния ред, макар формално мандатът на сегашната да не е изтекъл – той бе удължен от 5 на 7 години със законови поправки в края на последното управление на ГЕРБ.