SMS-ите на Кирил Петков до Пеевски, освен че са гадория и мазньоч, издават зависимости.

На мен ми е особено интересно следното „възвание“ на Кики: „Дай едно ОК и го пускаме!“

Кое? Пеевски е длъжен да разясни. Щом е казал А, да каже и Б, защото така остават съмнения.

Нима ППДБ консултират решенията и законопроектите си с него? Или някакви назначение? Пеевски ли е сивият кардинал на „добрите сили“? Ако е така, вече говорим за патология.

От една страна превръщаш битката с Пеевски и модела КОЙ в идеологически тезис, в свръхзадача на партийната си програма, от друга задкулисно се съветваш с Пеевски.

Как би трябвало да се чувстват избирателите и симпатизантите на розовата десница? „Благодаря ти“, „Поздравления“, „Браво за Шенген“, упорити среднощни позвънявания…страхотевично унижение и ухажване, не ли?

Никой не се е съмнявал, че са помияри, но така, като го видиш на снимка, на документ, потресът става пълен. А само си представете колко още има – Пеевски със сигурност е запазил най-доброто за десерт, сега само предупреждава.

И само „Кики“ да беше. Това е явно характеропатия сред лидерите на ППДБ – спомнете си мазните кафета на Христо Иванов в скута на Пеевски.

Там, сред „демократичните вождове“, се води битка за сърцето му, ревнуват се. Поуката от цялата кухненска история е ясна: българската политика е водевилна игра на тронове, размяна на роли, привидност, бутафория за пред наивната клиентела и партийните секти, които, уви, продължават да гласуват и да репродуцират все същото зло. Всичко е омерта.

А най-тъжен бе отговорът на „Кики“, когато снощи Пеевски му извади срамотиите. „Цяла България видя как го слагам на мястото му“, рекъл той. Не, бе, цяла България видя как той ти го „слага“. Без извинение.