Това е бивша секретна база, изкопана под китайските планини. Тя трябвало да произвежда плутоний за атомната бомба. Днес най-голямата известна в света мрежа от изкуствени тунели е туристически обект, впечатляващ лабиринт от 20 километра подземни галерии.

Построена от 60 000 военнослужещи, “централа 816″ е скрита под обрасъл със зеленина връх в общината-провинция Чунцин (Югозападен Китай). Размерите на гигантското съоръжение са главозамайващи – 100 000 квадратни метра (14 футболни игрища) и обем от 1,5 милиона кубични метра (600 олимпийски басейна). Когато навлезе в тъмните и влажни бетонни галерии, осветени от сини и бели лампи, посетителят сякаш се потапя в разгара на Студената война.

През 90-те години на миналия век Китай получава от шпионите си обезпокояващи информации: САЩ и СССР, могъщи врагове, притежаващи атомно оръжие, обмислят ядрен удар срещу страната.

Комунистическите власти, сред които всемогъщият Мао Цзедун, нареждат прокопаването на подземна база, за да се произведе горивото, необходимо за ядрени оръжия – плутоний 239. През 1967 г., три години след първото успешно изпитание в Китай на атомна бомба, строежът започва. Всички цивилни са държани на разстояние и не знаят нищо за обекта. В продължение на 17 години 60 000 млади военни работят там на смени ден и нощ. “Един колега задействаше експлозивите. След това копаехме в скалата с машини. Във всеки миг можеше да стане срутване”, си спомня бившият войник Чън Хуавън.

При нещастни случаи по време на строежа по официални данни загиват общо 76 души – на средна възраст 21 години – но “със сигурност жертвите са повече”, подчертават екскурзоводи и бивши военни, участвали в строителството на обекта. Докато войниците се претрепват от работа, времената се менят: Китай установява дипломатически отношения със САЩ (1979
г.), после успокоява напрежението със СССР. През 1984 г. централата, завършена до 85 процента, но оказала се напълно безполезна, е изоставена. Сума, еквивалентна на 80 милиарда днешни юана (11 милиарда евро) е погълната за нищо: в базата никога не е складиран никакъв ядрен материал. Разсекретена през 2002 г., тя е отворена за китайски туристи през 2010 г. А после за чужденци в края на 2016 г.

“Много е впечатляващо и тайнствено”, споделя Пан Я, тридесетгодишна китайка, дошла от съседния град Фулин с родителите си. “Те са слушали да се говори за това място от доста време, но не са успели да влязат вътре”, разказва Пан, застанала пред бившето ядро на реактора, където днес се издигат изкуствени плутониеви горивни пръти, боядисани в зелен
фосфоресциращ цвят.

От 20-те километра галерии, монументални зали, стълбища и контролни центрове в обекта, 10 процента са за момента достъпни за посетители. С бюфет, малък звуково-светлинен спектакъл, експлозии и макети на първата китайска атомна бомба. “Тук не правим реклама на атомните оръжия”, държи да уточни Чжън Чжъхун, директор на обекта. “Напротив, надявам се, че един ден великите ядрени сили ще кажат: “Хайде, стига, всички броим до три и унищожаваме нашите арсенали”, казва той. Бившата централа е преди всичко място за “спомен” за адските условия на живот на бившите войници, допълва той. “Спяхме по няколко души в едно голямо легло, върху дюшеци от слама”, спомня си Чън Хуайвън. “През лятото беше като в пещ. Не успявахме да заспим преди 1 ч. през нощта”, допълва той.
Храната е била оскъдна: царевица, ориз, фасул и само две ястия с месо на седмица.

“А при този прах мнозина хващаха белодробни заболявания. Без да броим токсичните газове от експлозивите, дима от машините, зловонната атмосфера”, изброява Чън. Пред старите снимки, изложени в тунелите, 62-годишният Ли Гаоюн, друг бивш военен, работил на обекта, се просълзява: той не е идвал тук от 42 години. “Днес мнозина от бившите военни нямат нито пенсия, нито социална осигуровка. Накратко, нямат от какво да живеят”, гневи се той, обръщайки се към посетителите. Законът не предвижда нищо за бившите военни, които са се върнали по селата и после не са плащали осигуровки. Ли критикува бездействието на властите. “Те ни дължат това. Тук оставихме нашата пот и нашата кръв… И нашата младост”, казва той.