За втора поредна година около 7 милиарда лева от еврофондовете са блокирани за общините. На толкова възлизат средствата по оперативна програма „Развитие на регионите“ (ОПРР) 2021 – 2027 г.

Те обаче все още не могат да се използват, защото не е ясно кога ще бъде одобрено Споразумението за партньорство между България и Европейската комисия за настоящия програмен период, а след това и оперативните програми към него, пише „Медиапул”.

Засега е ясно единствено, че тази седмица се очаква председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен да обяви одобрението на Националния план за възстановяване и устойчивост. Управляващите се надяват скоро след това да бъде постигнато и одобрение на споразумението, а до края на годината – и на първите оперативни програми.

Бюджетът на новата оперативна програма „Развитие на регионите“ е близо 7 млрд. лв. (3.55 млрд. евро). Той е над два пъти по-голям от този за изминалия програмен период – около 3 млрд. лв. за 2014 – 2020 г. Това става ясно от последния публикуван вариант на програмата.

Причината за резкия скок са парите, които идват от фонда за справедлив преход за закриване на въглищните централи в Бобов дол, Перник и Гълъбово. Те възлизат на над 3.22 млрд. лева (1.65 млрд. евро) и засега ще могат да се инвестират единствено в областите Кюстендил, Перник и Стара Загора, но чиято територията са замърсяващите околната среда централи.

Правителството води преговори за включването на още 8 области за използването на тези пари. Това са Сливен, Ямбол, Хасково, Бургас, Варна, Ловеч, Габрово и Търговище. Дали те ще получат зелена светлина от Брюксел, ще стане ясно до края на седмицата.

За 10-те големи града – 1 млрд. лева

По новата програма „Развитие на регионите“ десетте най-големи общини ще имат достъп до над 1 млрд. лв. за подобряване на средата на живот. Средствата са заложени в първа приоритетна ос „Интегрирано градско развитие“.

От общото финансиране 850 млн. лв. са осигурени от Европейския фонд за регионално развитие, а 199 млн. лв. е националното съфинансиране.

Десетте големи общини са обединени в 4 градски клъстера – по два в южна и в северна България. Средствата са разпределени почти по равно.

За най-бедния Северозападен регион с центрове за растеж Видин и Плевен са заложени над 215 млн. лв. (21.57%). Другият клъстер обединява Северен централен регион и Североизточният регион с центрове Русе, Велико Търново и Варна. Техният бюджет е над 277 млн. лв. (27.78%).

Клъстерът, който обединява Южния централен и Югоизточния региони, е с бюджет от 275 млн. лв. (27.6%). Той е с центрове за растеж Бургас, Стара Загора, Пловдив.

Четвъртият градски клъстер обхваща Югозападния регион с центрове София и Благоевград. Той разполага с бюджет от 279 млн. лв.

Разпределението на парите вътре в самия клъстер ще става на състезателен принцип и ще зависи от общините. Колкото по-активна е една община в клъстера, толкова по-голям дял от парите ще усвои, обясниха от МРРБ. Оттам допълниха, че градовете могат да обединяват усилията си при кандидатстването и изпълнението на проектите, за да постигнат по-значими резултати и силен ефект за съответната територия.

Две са задължителните условия, с които трябва да се съобразят местните власти, за да получат финансиране на проектите. Едното е мерките, които искат да приложат, да бъдат предвидени в плановете за интегрирано развитие на общините.

Те би трябвало да са разработени от общинските власти при спазване на подхода „отдолу-нагоре“ при предлагането на проектите.

Другото условие е проектите, с които общините ще кандидатстват за финансиране за пътна инфраструктура, образование, здравеопазване, социална политика и култура, да съответстват на картите за нуждите в сектора, изготвени от съответните държавни органи и те да се отразени в плановете за интегрирано развитие.