Българската народна банка прави нова стъпка в опитите си да затегне жилищното кредитиране като постави нови изисквания към банките за отпускането на ипотечните заеми. Това се случва близо четири месеца, след като централната банка на България прие въвеждането на механизъм за следене на отпуснатите ипотечни кредити. Мерките влизат в сила в момент на ускорено ипотечно кредитиране, чиито годишни ръстове за юли достигнаха невижданите от 2009 г. насам 25%.

Въведеният през май механизъм по същество задължи банките в България да подават отчети към централната банка на всеки три месеца за детайли по ипотечните си кредитни портфейли.

БНБ посочва, че с въведените сега нови изисквания се цели превантивно подсигуряване на банковата система в контекста на повишаващите се тенденции в проявлението на циклични рискове.

Сега централната банка посочва, че новите изисквания са нов етап от процеса по оценка на рисковете при кредитирането.

Оценката на риска сочи придвижване в по-висока рискова категория на определени индикатори (кредитен растеж, задлъжнялост, цени на жилища и надцененост, среден размер на кредитите и др.), което сигнализира за потенциално натрупване на средносрочни рискове за банковата система“, посочва БНБ към обясненията към решението си. В същото време централната банка подчертава, че не се наблюдава влошаване на кредитните стандарти.

Какви са ограниченията сега?

Със своето решение сега БНБ въвежда задължителни изисквания към банките при отпускане и предоговаряне на кредити. Според тях банките в България могат да финансират до 85% от стойността на жилището или т. нар. съотношение между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане (LTV-O). Според доклада на БНБ от май на практика банките масово финансират между 70 и 80% от имота, докато над 90% е в „незначителен“ брой от случаите.

В интервю за Economic.bg по темата пък от Банка ДСК, която притежава най-големият ипотечен кредитен портфейл в България, посочиха, че за покупка на тухлена конструкция в София банката финансира до 90%. С други думи – ограничението като цяло ще засегне кредитополучателите с по-високи доходи, които целят купуване на жилище в нови енергийно ефективни сгради, за които финансирането до момента бе и най-голямо като съотношение.

БНБ поставя ограничение и по отношение на съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателите при отпускане (DSTI-O). То трябва да бъде под 50%, т.е. размерът на вноската не може да бъде над половината от доходите на кредитополучателя.

Максималният срок по договора за кредит вече не може да бъде по-дълъг от 30 години. Данните на БНБ от май показваха, че за първото тримесечие на 2024 г. средният срок се удължи до 25.2 години заради поскъпването на жилищата.

Новите изисквания към банките влизат в сила от 1 октомври. Централната банка позволява и изключения. Допустимо е одобряване или предоговаряне на кредити и с по-високи параметри от въведените стига общият одобрен или предоговорен размер на такива кредити през текущото тримесечие да е не по-висок от 5% от общата брутна стойност на новоотпуснатите или предоговорените кредити през предходното тримесечие. С цел проследяване на допустимите отклонения се въвежда допълнителна отчетност.

Новите изисквания следват няколко други мерки на БНБ като повишаването на капиталовите буфери на банките в страната, както и повишаването на задължителните минимални резерви.