Продължават неяснотите около въпроса кой реши да спре сигнала на Българското национално радио и как е планирана въпросната „профилактика“ ден, след като Силвия Великова бе свалена от ефир, а след обаждането на Бойко Борисов – възстановена. Днес генералният директор на БНР Светослав Костов трябва да бъде изслушан от СЕМ. Преди това той е имал заседание на Общото събрание на радиото,където е обяснил, че никой не е спирал програма „Хоризонт“ и че има докладна от директор на дирекция „Техника“ Пламен Костов за профилактика. Тя била отпреди няколко дни. Директорът я подкрепил. Костов обаче не даде обяснение защо за първи път в историята на радиото сигналът бе спрян едновременно в цялата страна. Безпрецедентното спиране на обществената медия, която е елемент от националната сигурност, се разследва от ДАНС, МВР, КРС и СЕМ.

Преди ден бившият генерален директор на БНР Александър Велев заяви, че по принцип профилактиките на радиопредавателите се планират веднъж годишно, а графикът се обявява на 1 ноември. Едновременното спиране на всички предаватели е невъзможно, а Националното управление на радио и телевизионните системи (НУРТС) няма капацитета да направи профилактиката на всичките 60 наведнъж, каза Велев в „Неделя 150“. Той определи спирането на сигнала в петък в продължение на пет часа за цялата страна като „невъзможно и абсурд“.

Ако се окаже, че това е станало по личната воля на някого, той си е навлякъл тежка беля, защото законът задължава радиото да информира гражданите за природни бедствия, коментира от своя страна бившият председател на СЕМ Георги Лозанов.

Междувременно от Асоциацията на европейските журналисти-България настояха изслушването на Светослав Костов пред СЕМ да бъде публично и предавано на живо. Изслушването е планирано за 14 ч. днес.

В петък организацията призова редица институции да вземат отношение по случая, тъй като обществото има правото да знае кой и защо взе решение за безпрецедентното прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“. По-късно същия ден прокуратурата обяви, че започва съвместна проверка с ДАНС, тъй като става дума за въпрос, засягащ националната сигурност.

Съветът за електронни медии е органът, който има правомощия да осъществява надзор над БНР в качеството му на обществен доставчик на медийни услуги, се посочва в позицията на АЕЖ. Обществото има право да чуе както обясненията на Костов за прекъсването на излъчването на програма „Хоризонт“, така и за отмененото сваляне от ефир и отнемането на ресор „Правосъдие“ от известната журналистка Силвия Великова. В не по-малка степен е важно да бъдат чути и въпросите, които ще зададат членовете на СЕМ, които само преди няколко месеца избраха Костов за поста генерален директор, се посочва в позицията на организацията.

В последните дни редица представители на други институции бяха далеч по-активни от СЕМ по отношение на кризата в радиото. Оказа се дори, че премиерът Бойко Борисов не подозира, че именно този орган избира генералния директор на БНР, а смята, че това прави парламентът, допълва асоциацията. Според нея със сигурност с подобно впечатление са останали и други хора и това в голяма степен се дължи на пасивността на СЕМ в настоящия състав.

Организацията обръща внимание на премиера, че решаването на подобни медийни казуси посредством лични обаждания от негова страна не подхожда на държава, в която институциите работят. Вместо той да се занимава с това, би трябвало СЕМ да си свърши работата, а за да е ефективен съветът, е много важно какви хора изпращат в него Народното събрание и президентската институция, се посочва в позицията.

Припомняме, че според закона членовете на съвета трябва да се ползват с висок професионален и обществен авторитет, а не да бъдат просто верни на управляващата партия, се допълва в позицията.

Днес стана ясно и още едно решение на ръководството на БНР. Заплатите в радиото ще бъдат повишени с 25 процента. На последното си заседание в края на миналата седмица управителният съвет на Българското национално радио (БНР) прие проекта за бюджет на медията за следващата година и бюджетната прогноза за 2020-2022 година. За разлика от планирането в предходните години акцентът няма да бъдат капиталовите разходи за ремонти. Те ще останат в същия размер. Управителният съвет на БНР прие през следващата година средствата за заплати на всички работещи в радиото да бъдат увеличени с 25%, гласи съобщение, разпратено до медиите.