„В завладяната държава, с доста прилежащи на властта медии, от обществената телевизия очакваме да е дом на качествената и независима журналистика. Очакваме БНТ да се ръководи от хора, за които обществената функция е кауза. Назначените на високи позиции в БНТ от новия генерален директор няма данни да са избирани по този критерий. Но пък – обратно – фигури с опит като директора на дирекция „Новини и актуални предавания“ в БНТ Константин Кисимов напускат, в конкретния случай напускането съвпада с назначаването на Емил Кошлуков за директор на дирекция Програма БНТ1″. С тези думи медийният експерт проф. Нели Огнянова започва отговора си на въпроса как изглежда Българска национална телевизия в момента.

Лайфстайл тематика

Според преподавателя в специалност „Телевизия“ във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ д-р Жана Попова най-силният сигнал за случващото се в обществената медия е „мълчанието на журналистите“ .“Вторият сигнал е в посланията, които започнаха да се излъчват. Само три примера от последните седмици за темите и гостите на предаването: „Акад. Христо Григоров: Трябва да имаме вяра в този народ“, „Анализатори: България е в удивително печелившо положение на Балканите“, „Огнян Златев: Очакваме едно изключително успешно председателство“… Думите „успешно“, „изключително“, „удивително печелившо“ за политически въпроси, за обществени въпроси, затварят журналистиката и правят предаването лайфстайл журнал“, казва Попова.

Проф. Огнянова също обръща внимание на факта, че БНТ има мисия да информира, но съдържанието бяга в „криминалното и лайфстайла“. Повод за разговора с независими експерти са поредицата от събития, които се случиха в обществената медия в последните месеци. Генералният директор Константин Каменаров назначи за програмен директор на БНТ 1 своя конкурент за поста Емил Кошлуков, бивш депутат от „Новото време“, който бе водещ в свързаната с Делян Пеевски телевизия „Канал 3“, а преди това беше изпълнителен директор на „ТВ 7“ и „Нюз7“ – два тв канала, финансирани от КТБ (по времето на партньорството между Цветан Василев и Делян Пеевски) и фалирали малко след нея.

За програмното развитие на четирите канала на БНТ пък отговаря Надя Костова, която от 2005 до 2014 г. е програмен директор на ТВ 7. В борда на телевизията влязоха журналисти и юристи, свързани с бившата ТВ7, близка до Пеевски и Цветан Василев. Участия на политици бяха свалени заради „по-важни теми“, а екозащитникът Тома Белев алармира в социалната мрежа „Фейсбук“, че предаването „Референдум“ е сменило тема в последния момент.

Fake news

„В обществената телевизия отсъстват значими теми от обществения дневен ред, съдържанието бяга в криминалното и лайфстайла, новинарските емисии са предпазливи и все по-отчетливо се прокарва правителствената гледна точка. Да не говорим за това, че обществената телевизия трябва не само да ни предостави фактите, тя трябва да ни помогне и да разбираме по-добре света, в който живеем“, коментира проф. Огнянова. „Обществената телевизия представи гражданските протести #savepirin като контрапротест, хилядите протестиращи граждани – като еколози, а причината – втората кабинка. Такава новина няма, еколози срещу втора кабинка е fake. Новината е, че граждани протестират срещу усвояването на Пирин за частни цели – така както протестират срещу застрояването на северното Черноморие и срещу т.нар. заменки. Впрочем директорът Кошлуков вече води и публицистично предаване и още в първото издание разгледа именно темата за втората кабинка“, допълни проф. Огнянова.

Проф. Нели Огнянова

На въпрос символ на какво е присъединяването на Емил Кошлуков към БНТ, който в периода преди да се кандидатира за шеф на медията бе спряган неофициално за „човека на Пеевски“, проф. Огнянова отговори с цитат на Константин Каменаров: „Присъединяването на силни личности с професионални качества е приоритет“. „Силни личности? Може – но ако отговарят на още едно базисно изискване: тези личности трябва и да са доказали, че се ръководят от ценностите на обществените медии“, смята Нели Огнянова.

„Дори без да се връщаме към кариерата на Кошлуков като основател и председател на политическа партия „Новото време“, последните му роли са достатъчни, за да се види дали е изпълнено това изискване“, допълни тя. И напомни, че Кошлуков бе продуцент на предаването „България без цензура“, финансирано от източената КТБ и дало на българската политика Бареков; изпълнителен директор на ТВ7 – телевизия, работеща освен другото като политически инструмент за пропаганда и саморазправа с политически опоненти; водещ предаване в Канал 3; програмен директор на ТВ „Алфа“ – партийния телевизионен канал на „Атака“.

„Стратегическото управление на програмата на обществената телевизия е предоставено на човек, който е бил председател на политическа партия и след това – фактор в медийни проекти с несъмнена пропагандна цел като ТВ7, Канал 3 и „Алфа“. Гледайте тях, мислете за БНТ“, каза Нели Огнянова. На въпрос допустимо ли е програмният директор на БНТ1 да води и предаване в същия канал (какъвто е случая с Кошлуков), Нели Огнянова и Жана Попова отговориха, че това е „въпрос на правила“. „На сайта на БНТ са публикувани правилници, в които не се открива формална забрана. Помним обаче програмната директорка на БНТ Светла Петрова, която известно време водеше Екип 4, но Управителния съвет на БНТ тогава реши, че съвместяване не е възможно“, припомни Огнянова.

Жана Попова се позова на същия казус и заяви: „Почти 18 години по-късно Каменаров и Кошлуков връщат разговора за това как в редакциите ще говорят за предаванията, които правят, за структурата на телевизията. По закон и тогава, и сега, няма пречка програмният шеф да е водещ. Имаше едно много важно изречение, казано от доц. Георги Лозанов, като част от историята на регулатора тогава: „Медията сама трябва да реши как да действа в такива случаи“.

Проблемът: Водещият да е и страна, и източник

Според Жана Попова обаче между случаите „Петрова“ и „Кошлуков“ има още едно сходство. „И Светла Петрова като журналистка тогава, и Емил Кошлуков като водещ на предаване сега, имат едно общо качество – те самите са позиция. Не водят разговора като журналисти, които търсят различни позиции, а са една позиция. Това беше позабравено от зрителите на БНТ“, казва Попова. „Четенето на правилници показва големите правомощия, предоставени на Кошлуков, включващи стратегическо планиране, ръководство и контрол върху продуцентските центрове, контрол в процеса на филмопроизводството и т.н.

В рамките на месец той е концентрирал и власт в областта на стратегията и разпореждането с публичен ресурс, и същевременно е на екран“, поясни Нели Огнянова. И допълни, че в Правилника за редакционната дейност на БНТ се откриват правила, които водещият Кошлуков нарушава ярко на екран, като например: „Журналистите не трябва да показват дали са съгласни или не с изразеното от източниците си“. Кошлуков прави непрекъснато това, главно това, той си е основен източник“.

Случаят „Радева“

Анализирайки поведението на Кошлуков, Жана Попова отбеляза, че малко след назначаването му оставка подаде директорът на новините Константин Кисимов, а след това и водещата на „Още от деня“ Аделина Радева. „Радеванапусна през януари, но не се появи като водеща на предаването през целия декември, което беше учудващо. Тя е журналистката, която направи най-точното интервю с премиера Валери Симеонов, който поиска право на отговор в БНТ, а тя зададе най-значимите въпроси как един човек с власт се отнася към журналист“, смята Жана Попова. „Важно е да разберем какво се случва с журналистите, така че да ги кара от обществената медия да се преместват в телевизията, за която имаше многократни въпроси, свързани с цензура“, смята преподавателката. И още веднъж напомни, че засега основният глас, който липсва, е на журналистите в самата телевизия за промените, които се случиха само за един месец.

На поредица въпроси може ли обществената телевизия да бъде подчинена, какъв е пътят за това и какви са признаците, по които можем да разпознаем подобно нещо, проф. Огнянова отговаря лаконично: „Не може да е и да е обществена, и да е подчинена. Или едното, или другото“.

„БНТ, по кой път ще поемеш“

„БНТ има да завършва прехода си от държавна в обществена, има да преосмисли и обвърже обществената си мисия с финансирането, да направи разходването и отчетността прозрачни и да утвърди обществения характер на управлението. Да се въведат съвременни форми за демократично участие, цифрово време е, хората прилагат математика в помощ на формулирането на обществената мисия“, казва проф. Нели Огнянова. Но предупреждава, че „БНТ може да се превърне в новата ТВ7“. „Лесно е, започва се с кадрите, вече се започна. Ще познаем по новинарството и публицистиката, по избора на теми и събеседници. Ако се появят дежурни коментатори в студиото независимо от темата, а за други телевизията затвори врата…Индикативни са и обществени поръчки, доставките, отношенията с външните продуценти – където от БНТ зависи доколко ще се прилагат прозрачни недискриминационни правила“, обяснява проф. Огнянова. И пита: „БНТ, по кой път ще поемеш?“