Обичайните теми, които българските медии в чужбина коментират на традиционната си световна среща, организирана от БТА, този път бяха разнообразени, включително леко загатнатата тема за промени в Закона за радио и телевизия (ЗРТ). Десетки медии се събраха в Тирана на ежегодния форум, организиран от БТА и Асоциацията на българските медии по света (АБМС).

Колегите от цял свят отново повдигнаха темата за финансирането на медиите, за политиката на управляващите към сънародниците ни зад граница и проблемите пред българските общности в чужбина. Очаквано, свободата на медиите бе една от темите, които постоянно „изскачаха“. Това провокира и въпрос към единствения народен представител, включил се в дебатите – Тома Биков от ГЕРБ. „Подготвяте нов медиен закон, кой го пише? Ще го пишат БНТ, БТВ, Нова тв, „Канал 3“ и „Скат“. Знаете кой е собственик на „Скат“. Морално ли е човек като Валери Симеонов и неговите колеги да пишат нов медиен закон? Канал 3 знаете с кого се свързва. Генералният директор на БНТ Емил Кошлуков чии интереси защитава в момента? Ако допуснем такава намеса на властта в свободата на словото няма изобщо да можем да си говорим за другите ни национални приоритети, защото няма да имаме възможността свободно да ги коментираме“, атакува журналист от българска телевизия.

Тома Биков започна да увърта по темата. Той не даде обяснение на какъв принцип да подбрани участниците в експертната комисия. По думите му дебатът дори не бил започнал по същество. „Това е начин да се тества посоката на самите медии. За мен лично най-интересна е гледната точка на БНТ, защото цялата промяна в закона дойде от казуса с БНТ“, каза той, като така призна, че властта търси решение за финансовите дефицити в обществената телевизия. Без да навлиза в подробности за готвените изменения, Биков заяви, че промените ще са най-големи по отношение на БНТ и в известна степен на БНР. Макар в комисията да има частни телевизии, стана ясно, че те няма да бъдат особено засегнати от измененията, поне според Биков. „Едва ли ще се промени по радикален начин средата за частните телевизии. Не виждам кой знае какво точно да се направи по отношение на частните телевизии. Нито ще бъдат по-тежко регулирани, нито по-леко. Самите те според мен нямат кой знае какви искания“, заяви гербаджията.

Припомняме, че новината за комисията мина набързо в средата на ноември, когато стана ясно, че звеното е създадено с решение на шефа на парламентарната комисия по медии Вежди Рашидов. „Законът не е пипан от много време. Има нужда да е по-гъвкав, съобразен със съвременния свят“, каза председателят на медийната комисия, още преди да бъде уточнен съставът на експертната група. Идеята за създаването й дошло от БНТ. Очаква се законовите предложения да бъдат изготвени в рамките на месец.

Най-свободните медии са обществените медии, защото се финансират с пари от бюджета и са свободни от корпоративния натиск, заяви Биков. Това даде повод на настоящия член на Обществения съвет на БНТ Мартин Захариев да се включи по темата. Държавата не бива да замита под килима проблема с обществените медии. „БНТ БНР и БТА рано или късно ще бъдат пометени информационно, дори и да се удвои бюджетът им, което няма да стане“, прогнозира той. Според него заплахата за обществените медии идва не само от конкуренцията на големите частни телевизии, но и от напредъка и навлизането на нови стрийминг услуги. Захариев даде подробности от финансирането на националните медии. „На 7 милиона българи всеки, от бебе до старец, плаща на година по 10 лв. за БНТ. При 3,150 млн. работещи всеки работещ плаща по 22-23 лв. само за БНТ. Ако добавим БТА и БНР, сумата отива на около 40 лв. Знаете ли, че ги плащате, те ви се събират с данъците?“, обяви той. Захариев уточни, че тези пари обаче наистина трябва да се дават за обществените медии. На територията на корпоративните зависимости, ако нямаме остров на свободата, остров на доверието, нямаме шанс, обясни членът на Обществения съвет на БНТ. Захариев прокара и интересна идея – държавата да поеме разходите по разпространението на БНТ. Той призова депутатите да извикат ръководството на телевизията „на килимчето“, защото не бива да се дават пари без реформа. Според него е ясно, че властта ще реши проблема на БНТ с традиционните постановления на Министерския съвет. Захариев обаче отхвърли теориите на бившия програмен и настоящ генерален директор на медията Емил Кошлуков за причините, довели до задлъжнялостта на медията. „33% от разходната част на телевизията идва от плащанията за нейното цифрово излъчване. Там е най-големият проблем, той не идва нито от европейското по футбол, нито авторските и сродните права“, подчерта членът на Обществения съвет. „Държавата да реши, ако иска да поддържа 4 канала, да ги плаща през финансовото министерство“, заяви той.

Призивите на колеги от Чикаго за държавно финансиране на българските медии в чужбина също бяха порязани. Биков заяви, че има и други начини да се подпомагат българските общности, а журналисти от България веднага се „наостриха“ предвид проблемите с финансирането и у нас.

При кандидатстването си за шеф на БНТ Емил Кошлуков обяви, че БНТ е „във фактически фалит“. За края на годината той прогнозира бюджетен дефицит от 44 млн. лева. Веднага след това започна да се говори за медийни изменения в различни насоки. Появиха се спекулации, че БСП иска въвеждането на данък Телевизия, което бе категорично отречено от социалистите. „Такъв данък-такса, ако трябва да сме точни, съществува в българското законодателство от десетки години. Тя не е прилагана досега и не трябва да се прилага! Ние предлагаме тя да бъде официално отменена и вместо това да бъде създаден фонд „Радио и телевизия“, който да функционира като буфер между парламента, приемащ бюджета, и генералните директори на БНР и БНТ, които го изразходват“, обясни пред ДУМА в края на септември народният представител от БСП Крум Зарков.