Кулезич – потомка на партизанин, по повод честванията на 9-май.

Тук една колежка й правеше евалла преди седмица, че Кулезич била нарекла нападението срещу ТВ7 – фашизъм.

Иде ми да й пусна линк към встъплението на Кулезич днес, да чуе коментара й на прякото излъчване на тържествата по повод 70-годишнината от победата над фашизма и хитлеризма от Москва. Да я видя какво ще напише по тоя повод днес. Защото вярата, че Кулезич е онова леко пухкаво перце, което каца на светлото, говори за вроден наивитет и липса на здравословно подозрение към всяко преображение на вълците, присъщо на професионалните журналисти.

В оня хаос преди две седмици си позволих да предположа, че ТВ7 е ударена заради новите й собственици и по поръка на американското посолство, което се ужасява, че може да се появи у нас още един ефир, който няма да изпълнява мръсни информационни поръчки срещу Русия. И ако не открито, то поне балансирано ще представя и руската позиция по отношение на Украйна. Хубаво е, че Кулезич издаде четата. Посочи Борисов като евентуален мераклия да придобие и тоя ефир, че да няма някой да му чорли прическата. И тая на неговите американски господари.

Иначе и до днес все още щеше да има хора, които да повтарят до припадък, че дълговете са повод за атака срещу ТВ7. Е, не е така. Всяка една медия има дългове. Дълговете на ТВ7 макар и в голям размер, не са невъзвръщаеми. При едно добро управление на парите и план за разумно разсрочване, телевизията има шанс да се справи.

Колко пъти да обясняваме, че никой не убива длъжника си, освен ако не иска да му запуши устата, защото длъжниците обикновено знаят доста неудобни истини за кредиторите си. Истини, които очевидно не са за пред хора.