Шефката на ЮНЕСКО Ирина Бокова иска непременно да стане генерален секретар на ООН, поради което дори малко мами за миналото си. В автобиографията си, публикувана на сайта на ЮНЕСКО, българката фигурира като бивш външен министър на България. Какъвто обаче тя никога не е била. След журналистическо разследване на „Ди Велт“ грешката е била поправена, съобщава Дойче веле, позовавайки се на германския вестник.

„Ирина Бокова, една от кандидатките за най-висшия пост в ООН с най-големи шансове за успех, е разкрасила автобиографията си“, твърди журналистката Щефани Болцен на страниците на „Ди Велт“.

„В официалната си автобиография Бокова се представя като бивша външна министърка на България. Според разследване на „Ди Велт“ обаче, 63-годишната българка никога не е ръководила външното министерство в родината си“, пише тя.

Официалните отговори, получени след запитване на „Ди Велт“, от българския парламент и българското външно министерство показват, че Бокова, която е дъщеря на високопоставен функционер на Българската комунистическа партия, никога не е заемала този пост, посочва изданието.

„Госпожа Ирина Бокова никога не е била избирана от българския парламент за външен министър на страната съгласно изискванията на конституцията. От юридическа гледна точка, заеманият от госпожа Бокова пост е бил „изпълняващ длъжността външен министър на България“, се казва в становището на външното министерство в София.

„Ди Велт“ посочва, че през декември 1996 Жан Виденов депозира оставката на ръководеното от него правителство, а през февруари 1997 управлението на страната бе поето от служебен кабинет. Външният министър в това служебно правителство Стоян Сталев, който е и бивш български посланик в Бон, казва пред „Ди Велт“, че Ирина Бокова никога не е била външен министър.

От кабинета на Бокова са потвърдили за „Ди Велт“, че в периода август 1996 – март 1997 Ирина Бокова е била и.д. (временно изпълняващ длъжността) външен министър. Грешката в официалната ѝ автобиография, публиквана на уебстраницата на ЮНЕСКО през 2009, е била отстранена чрез добавянето на съкращението „и.д.“ пред думите „външен министър“.
От екипа на Ирина Бокова са благодарили на редакцията на германския вестник за това, че са обърнали внимание на този „пропуск“ в автобиографията на генералния директор на ЮНЕСКО.

Изданието припомня, че през декември 2016 г. изтича мандатът на настоящия генерален секретар на ООН Бан Ки-мун. Миналата седмица Съветът за сигурност на ООН даде официален старт на процедурата за избора на нов генерален секретар, като призова 193-те държави членки да номинират кандидати.

Според устава на ООН генералният секретар на ООН не трябва да идва от една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност с право на вето – САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция.

Желанието на организацията процесът на номинациите и избора да бъде по-прозрачен, а за пръв път в 70-годишната история на ООН се налага разбиране, че новият генерален секретар трябва да е жена.

„Ди Велт“ отбелязва, че от 2009 г. Бокова е ръководител на ЮНЕСКО и също така отговаря и за сферата на образованието, където е известно, че интегритетът е първостепенно изискване. През 1970-те години тя е учила в Московския държавен институт за международни отношения, където е следвал и сегашният руски външен министър Сергей Лавров. Посочва се, че Бокова е родена в семейство от комунистическия елит в България и постъпва в дипломацията на 25 години.

Чрез номинацията за най-високия пост в ООН Бокова, която е била член на бившето социалистическо правителство на Виденов, се надява да направи най-голямата крачка в дългата си кариера.

Настоящото правителство на премиера Бойко Борисов досега не е подкрепило официално кандидатурата й, пише „Ди Велт“ и допълва, че българският еврокомисар Кристалина Георгиева е заявила интерес към поста генерален секретар на ООН.

Изданието припомня, че през 2010 г. Георгиева дойде в Брюксел от Световната банка във Вашингтон, за да избави Борисов от неприятности. Първоначалната кандидатка за български еврокомисар Румяна Желева се провали на изслушването в Европейския парламент поради некомпетентност. В допълнение, няколко вестника, включително „Ди Велт“, съобщиха за конфликт на интереси на Желева.