Жени Марчева, bTV: С какво да се въоръжим, г-н Паси?

Соломон Паси, бивш външен министър, пророк на атлантизма в БГ: Преди всичко трябва да си дадем сметка, че Франция е една героична държава. И тя с усилията на всички нас ще се справи с този проблем в края на краищата, защото това не е френски проблем, това е общочовешки проблем. Разбира се, фокусиран върху нас, върху Европа. Едно от нещата, които не трябва да се правят сега – това го казвам по повод на един масов хаштаг, който беше пуснат по повод тази трагедия. Хаштагът казваше да се молим за Париж.

ЖМ: #PrayForParis.

СП: #PrayForParis. В момента това е едно от най-вредните неща, които могат да се правят.

ЖМ: Защо? Защо смятате така?

СП: Защото някой може да се заблуди, че с молитви ще се оправи този въпрос. Истината е, че с молитви нищо няма да се оправи в този конкретен случай. Ние дори имаме на български подобна поговорка, макар че за далеч по-малко трагични случаи, която казва, че лозето не иска молитва, а иска мотика. (…)

ЖМ: Ето това ми е важно да разбера. Чисто сетивно как възприехте тази трагедия в Париж? Какво си помислихте за първи път, когато видяхте какво се случва?

СП: Ами откровено да ви кажа, винаги като видя такава трагедия, аз се връщам обратно към 11 септември. На 11.09.2001 г. седях в един брюкселски хотел със заместник-директора на МИ6, на британското външно разузнаване, който е един световен суперексперт по въпросите на тероризма – сър Марк Алън. И с него разговаряхме за спасяването на българските медици в Либия, докато гледахме как падат кулите близнаци по CNN. И тогава Марк Алън ми каза: „Да ти кажа, аз не знам какво става. След като аз не знам, значи и в МИ6 не знаят. След като МИ6 не знаят, това означава, че ЦРУ не знае. Щом ЦРУ не знае, значи никой не знае.“ И тогава си дадох сметката в това малко белгийско брюкселско хотелче, че наистина ние сме навлезли в една чисто нова фаза от развитието на света. И в момента, 14 години по-късно, ние все още не сме осъзнали, че това е така.

ЖМ: На финала. Каква трябва да е позицията на България в тая трудна ситуация? Ако днес бяхте външен министър, как щяхте да действате?

СП: Ами най-напред видях, че българският външен министър е отменил сватбата си, което е разбираемо. И съчувствам му, че наистина в живота на един външен министър се налага често пъти личните неща да стават жертва на международното положение.

ЖМ: Така е, за съжаление. Вчерашната дата за Даниел Митов беше трудна и в личен, и в професионален план.

СП: Така че в личен план външният министър със сигурност е направил това, което трябва да направи. Но държавата не се изчерпва с външния министър. Държавата има много сериозни ангажименти към сигурността, които тя трябва да поеме. Първото нещо е, че ние трябва да отделим по-сериозни средства за отбрана. И второ, трябва да бъдат реорганизирани, да бъде реформиран бюджетът за отбрана. В момента това, което казваме, че отива за отбрана, по-скоро отива за заплати.

ЖМ: Добре…

СП: Заплатите не са отбрана.

ЖМ: Не са отбрана, добре…

СП: И за да хванем, ще ви кажа един много прост тест.

ЖМ: Трябва да приключваме, съвсем накратко, моля.

СП: Кога ще започнем да хващаме невидимите терористи?

ЖМ: Кога?

СП: Когато започнем да хващаме видимите! Излезте сега по „Цариградско шосе“, Околовръстното шосе или бул. „България“, ще видите едни мотоциклетисти, които карат с 200 км/ч. Ако ние тия очевидни хора, които престъпват закона, не ги хващаме, защо очакваме, че ще хващаме ония, които се крият.

ЖМ: Има логика, добре, благодаря ви. Външният ни министър Соломон Паси.