Митрополит Николай все пак ще бъде кандидат за патриарх, въпреки че дни след погребението на Негово Светейшество Неофит написа писмо, че не иска да участва в избора. Това твърдят пред „Филтър“ източници от Светия синод, както и свещеници от Пловдивската епархия. Владиката със спорно реноме е сочен за наследник на главата на Българската православна църква от години насам. Той е най-сериозният фактор в Светия синод и най-влиятелен сред митрополитите.

Интригата кой ще бъде следващият патриарх се засилва всеки ден, особено след панихидата на 40-ия ден от кончината на Неофит. Наследникът му ще бъде избран на 30 юни, когато е свикан Църковният събор. Три седмици преди това България ще гласува 2 в 1 за народни представители и Европарламент.
На 20 юни Светият синод ще определи тримата митрополити, които ще участват в надпреварата.

9 от владиците отговарят на изискванията – 5 години стаж като митрополит и навършени 50 г.

Единият фаворит е Ловчанският митрополит Гавриил, около когото е единият лагер в Синода. Другият претендент е Варненският Йоан, който временно управляваше Синода след смъртта на Неофит и успешно балансира между лобитата в Синода. Третият е лидерът на другия лагер в Църквата – митрополит Николай.

„Дядо Николай изрази личната си позиция, че не иска и няма да приеме да включат кандидатурата му като кандидат за патриаршеския престол. Но това не зависи от него. Ако бъде номиниран и събере гласове, трябва да участва. Освен това има огромна подкрепа от хората в своята епархия, която се разрасна под ръководството му и има богат духовен живот, за разлика от останалите“, категоричен е източникът на „Филтър“, който от много години работи в Светия синод. След писмото си Николай е бил разубеждаван от най-близките си, че не трябва да се отказва само заради слухове и нападките към него за прословутия ролекс и лимузините му.

След скандалите с избора на Сливенски митрополит Синодът прие решение, с което лиши местните от възможността да избират владиката си. Тогава кандидатът на митрополит Николай не стигна до финала. Решението беше отменено, а дядо Николай поиска прошка. Три дни по-късно обаче от Пловдив пристигнаха няколко автобуса със свещеници и миряни, които протестираха в защита на отмененото решение. Тогава владиката на Пловдивската епархия показа, че има повече последователи от тези, които протестираха срещу решението. Същото ще се случи и преди избора за български патриарх, научи „Филтър“. Очакват се „спонтанни“ бдения с настояване Николай да участва в надпреварата за патриарх. Според неофициални данни 8 от митрополитите са негови приближени, а 5-има са в лагера на Гавриил.
„Номинациите на тримата митрополити, които ще се борят за патриарх, стават с тайно гласуване. Няма процедура в устава на Българската православна църква, по която да се откажеш от номинация. Който събере две трети от гласовете, отива на патриаршески избор“, обяснява процедурата източникът ни. Според него никой от митрополитите няма да се съобрази с писмото на Николай, а след като получи достатъчно гласове и подкрепа от духовенството и миряните, той ще приеме „в името на единството на Църквата“.

Митрополит Николай е безспорен авторитет в огромната си епархия и от години се опитва да скъса с имиджа на любител на луксозните вещи.

Той е известен и с близките си контакти с бизнесмени като руския консул Георги Гергов, когото направи архонт заради заслуги към православието. В същото време владиката е известен с особения си нрав. Но и с пълна отдаденост на православието и духовната си мисия, която обаче остана в сянката на контактите му с бизнесмени и возилата му.

Митрополит Николай управлява голямата пловдивска епархия от 17 години. Става митрополит едва на 37 г. При избора на Неофит през 2013 г. той не отговаряше на изискването за навършени 50 г. Още тогава обаче беше силният човек в Светия синод. За последните 11 години много негови духовни деца станаха митрополити и епископи.

Войната в Украйна и скандалите между Вартоломей и Кирил влияят на вота

Напрежението между Вселенския патриарх Вартоломей и руския Кирил ще има огромно значение при избора на български патриарх в условията на война в Украйна. Това все по-усилено се говори в църковните среди преди избора за глава на Българската православна църква.

Двамата големи разделиха и Светия синод през 2019 година. Тогава Вартоломей издаде томос за автокефалия на отцепниците от Православната църква на Украйна и така ги легитимира. Там обаче действа и оригиналната Украинска православна църква, която е към Московската патриаршия, ръководена от Кирил. Споровете коя е легитимната църква там продължават и до днес, а тихата война между Вартоломей и Кирил се пренесе и в редиците на Българската православна църква. Въпреки че често е обвиняван за връзки с Русия, митрополит Николай е в добри отношения с Вартоломей. 6 месеца след подписването на скандалния томос двамата се срещнаха в Истанбул. На противоположния полюс е митрополит Гавриил, който държи на тезата, че томосът всява разкол в Украинската православна църква, и не го одобрява.
Освен това Николай се обяви срещу руската агресия в Украйна в свое слово от 2022 г., което колегите му митрополити не са си позволявали като представители на източното православие. Повечето от тях призовават за мир и не вземат страна в конфликта.

Над 100 души ще избират наследника на Неофит

Българският патриарх се избира от над 100 души по време на Църковния събор, който ще се проведе на 30 юни. Това са митрополитите от Синода, епископите, които са 15, свещеници от всички епархии, монаси от манастири, преподаватели в духовните училища, както и миряни, които са гражданската квота. До 2 юни списъците с избиратели трябва да бъдат анализирани и обновени, особено на гражданите, които станаха причина за отменения избор на Сливенски митрополит след смъртта на Йоаникий.

Във всички епархии вече тече подготовка за избора на патриарх, а всеки, който има право на глас, се гледа под лупа. Битката не е по-различна от вота за парламент или местни избори. Преди такова събитие има обещания, уговорки, тайни срещи и пратеници на различните лобита, които се борят за върха на Българската православна църква.

Залогът – имоти за 10 милиарда без регистър

Имоти за над 10 милиарда притежава Българската православна църква по изчисления на различни експерти. Това са земи и сгради, дарени през годините на различните епархии, манастири и на Синода. Църквата ги управлява в пълна тайна и без регистър. Строители, особено по морето и в София, често търсят контакти с отговорните фактори в Църквата, за да намерят изгодни терени. Дългогодишните опити на държавата да сложи ред в управлението на имотите удря на камък. Църквата е отделена от светската власт и се управлява по свои правила. Дори НАП прекрати наскоро проверката, която започна, за приходите и разходите на патриаршията и митрополиите. От друга страна, всяка година бюджетът финансира Църквата с десетки милиони, включително за строеж на храмове.

Една от най-богатите епархии е сливенската. Неслучайно около избора на митрополит там избухнаха скандали. Там кандидатите за владика бяха трима – епископите Арсений, Михаил и Йеротей. Първият е дясна ръка на дядо Николай, вторият – на Гавриил, а третият беше викарий на покойния митрополит Йоаникий и любимец на местния клир. Той събра и най-много гласове на епархийския съвет, с което разгневи синода. Сливенската епархия включва и Южното Черноморие, а там има хиляди декари на първа линия, които са собственост на Църквата.

Темата за имотите се повдига винаги след смъртта на патриарх. Така беше и през 2013 г., няколко месеца след смъртта на патриарх Максим. Тогава Синодът реши да наеме фирма, която да управлява имотите. Митрополити предлагаха различни компании, свързани с едри бизнесмени, но в крайна сметка беше избрана „Смарт Брокерс“, предложена от Николай. Беше сключен договор, който беше прекратен в началото на 2014 г. по неизвестни причини. Оттогава митрополитите сами управляват имотите си и сключват договори за наем.