Премиерът Бойко Борисов днес реши да се спре пред парламентарните репортери на излизане от пленарната зала след контрола. И този път да се „разходи по политическия конспект“ – от тероризма през отношенията с Русия и енергетиката, въпреки че първоначално се опита да „финтира“ наредените камери и микрофони. Разговорът започна от актуалната тема – новината, че един от терористите от Истанбул е бил задържан в България през 2011 г., но е пуснат от съда и е постановен отказ да бъде екстрадиран в Русия. „Това, което ме касае мен, е, че българските служби са свършили, каквото е необходимо. След това не мога да коментирам работата на съда, те се влияят и от конвенции, и от споразумения, и от международни документи… Но правителството със своите служби си е свършило работата и той е бил задържан“, обясни Борисов.

Премиерът не влезе в подробности дали мерките за сигурност и срещу тероризъм у нас са достатъчни, само отбеляза, че сигурно и властите в Брюксел, Париж и Лондон са си мислели, че взимат достатъчно мерки. После допълни: „Терористичните актове стават все по-брутални. Но трябва и да се живее. Светът се движи… Като приложим по-строги мерки за сигурност до каква степен се затруднява и трафикът, и достъпът до летището…“

Без да е ясно каква точно е връзката, премиерът заяви, че винаги е бил за „мирно решение на конфликтите и в Сирия, и за прекратяване на огъня, защото не може с война да постигаш мир“.

Борисов заяви, че и в НАТО е казвал на колегите си, че маса човешки съдби там били загубени и тези хора вече са в други измерения заради преживяното. „Не може в Сирия от 4 страни да се мятат ракети и да очакваме това да доведе до мир. Ясно е, че това не е много изгодно да се говори политически, защото, нали, всичките сме големи ястреби, но докато има такава международна политика и така се решават конфликтите – нищо добро не очаква светът“.

Попитан за искането на ЕС да приватизираме „Булгартрансгаз“, Борисов обясни, че от години в Европа тече процедура по раздържавяване на този вид компании. По думите му обаче българската страна е обяснила пред ресорния еврокомисар, пред Жан- Клод Юнкер и Доналд Туск защо това е опасно за България и защо ние не искаме да го направим. Борисов пропусна да обясни това и пред медиите, но обяви, че се водят преговори по темата от Томислав Дончев и Теменужка Петкова. До обяснението пред Юнкер и Туск се стигнало, защото „инфриджмънт процедурата, която бяха нагласили, е за 300 млн. евра“, заяви премиерът.

Щом стана дума за Русия, Борисов веднага се скара на медиите „да четат преди да го питат неща“. Подразни го въпросът с какъв мандат външният министър Даниел Митов е изпратен в Сочи, където ще се срещне и с руския си колега Сергей Лавров. Борисов се сопна, че това е събиране на външни министри и Лавров ще има срещи и с министрите на Турция, и на България, и вероятно с всички. Все пак накрая отговори: „Ние имаме доста неща да решаваме – и енергийни проекти с тях, … визов режим и облекчаването му, санкции, знаете, имаме и се надявам… тая година няма да паднат, но другата година се надявам поне в селското стопанство да паднат, защото там ние търпим огромни загуби… Задачата, която съм поставил (на Даниел Митов  – б.р.), е да нормализира крайно острата позиция на Русия към България, както нашата към тях и превръщането ни в най-големия враг на Балканите за Русия. Президентът Путин и Медведев ходят в Атина, в Белград, в Будапеща, обикалят ни, което се създава едно излишно напрежение, което не е необходимо…“, каза Борисов.

На реплика, че в България обаче бе президентът на Украйна Петро Порошенко, премиерът реагира: „Разбира се, ние искаме и с Порошенко да сме добре… нашата политика е такава, че  да сме добре с всички“.

На въпрос за съвета от лидера на АБВ Георги Първанов да поиска среща с руския президент, Борисов каза: „Аз съм много по-нисно ниво от президента Путин, за да искам аз среща“, припомняйки, че по протокол президентите се срещат с президенти, премиерите – с премиери и т. н. – Аз имам работа с техния премиер. Но многократно съм казвал – такива среши се правят тогава, когато има какво да се договори. Аз съм доволен, че европейската позиция и българската позиция са едно и също. Ние не можем да действаме самостоятелно.

Премиерът обяви, че всички варианти, например за бъдещето на „Южен поток“, могат да се решат само на ниво ЕС и съгласие на страните – дали този проект ще стане частен, дали моге да е част от „Танап“ и т. н. По думите му можело дори балканският газов хъб да мине заедно със „Северен поток“ 2.

От последните изказвания и на Путин, и на всики останали, става ясно, че Европа е тази, кято трябва да вземе решенията, а ние сме част от нея. Накрая Борисов се заинтересува на какъм принцип ще се разделят ДПС и новията партия на Лютви Местан – ДОСТ, когато Путин и Евроган се сдобрят, накъдето се върви.

Борисов обясни на медиите отново да прочетат, когато го питаха ще се налага ли скоростно въвеждане на еврото, както нисаха западни медии.. По думите му въпросът дали ще се приеме или не еврото не е въпрос на желание, а на договори. Борисов припомни, че ние не отговаряме на критериите за влизане в еврозоната, макар и спестявайки си буквалното признание на това обстоятелство.