„Българската независимост е проблем на независимост от собствената ни политическа немощ, от готовността ни да живеем в режим на деградиран политически ред, на фасадна демокрация и на корумпиран социален контекст. Това е видимо с просто око – разказът за българската корупция е чудовищен – това е разказ за свръхчовешко нахалство на овластени фигури, които въобще не работят в интерес на хората, а в интерес на собствения си мафиотски кръг и неговото облагодетелстване.“

Това заяви пред БНР д-р Николай Михайлов, психиатър и богослов. Ето какво каза още той:

„Независимостта на България е пряко зависима от нейното вътрешно единство. Суверенитетът е много проблематичен сега, в етапа на упадъка на Атлантическата империя, да кажем така направо, която е много ревнива да има пълна гаранция за лоялност на своите сателити… Европа например е обект на непредставим доскоро натиск – например, за Северен поток-2. Това има пряко отношение към нашата съдба, защото ние винаги сме мечтали за свобода и винаги сме се старали да си внушим, че живеем в режим на свобода. Иначе българската история е един живот в протяжен васалитет – османска империя, след това съветска, сега Атлантическа, американска империя в етап на упадък.“

„Доколкото става дума тъкмо за такова проблемно съществуване, нека кажем, че думата „независимост“ е дума, която не се приветства, особено нейното амбициозно отстояване на национална почва. Даже на определени етапи тази дума бива и криминализирана. На България, специално, е разрешено да е суверенна, в един специфичен смисъл на думата. И това има отношение към текущата власт, а именно – съществува един особен бартер между нашите евроаталантически партньори и националната власт. Това е бартер на пълно послушание срещу свобода за корупция, разбира се, в рамките на здравия разум и добрия вкус, казано иронично. Тук се научиха, в тази посткомунистическа преходна фаза, на този специален трик – на гърба на собственото население да бъдат политически лоялни крайни лицемери с артистичен дар да изобразяват от себе си културно, цивилизационно и политически развълнувани политически лидери“.

„Когато тези структури – евроатлантическите, си дадат сметка, че собствените им интереси са застрашени от едно гражданско напрежение, тогава те взимат страната на възмутените срещу корумпирания елит. Борисов е разомагьосан условно и унизително половинчато Сега всички се надяваме, че в крайна сметка те ще се пробудят за това, за което са си затваряли очите. Бедата с този лидер и с неговия антураж, наречен ГЕРБ, е в това, че той има огромна съблазнителна мощ да създава около себе си илюзии. Той е актьор, който има много голяма способност да деградира и в този смисъл да прави безпомощен онзи, който по дефиниция е бенефициент на неговото управление.“

„Борисов е разомагьосан условно и унизително половинчато. Той има подкрепа и нека никой не се мисли, че той без систематичен натиск и работа по разграждане на неговата знамените сугестия, няма шансове да се възпроизвежда в българската политика и да ѝ влияе от късо разстояние. Мисля си, че това, което прави този протест, и в това е неговата голяма заслуга, е че той извършва тази процедура, която в сектантските съзнания се нарича депрограмиране. Той е последователелно разграждане на един дълъг, с услужливи медии, и за съжаление с услужлива интелигенция, която има и политическо представителство, колаборационизъм с тази фигура. Той има много дълга и протяжна работа върху съзнанието на по-беззащитния български избирател. Работата на този протест е преди всичко по депрограмиране на образа му от съзнанието на неговите почитатели. Защото ние имахме един актьор в унизително пошъл театър години наред и бяхме безплатни зрители на този театър, постепенно опошлени във вкуса, деградирали в претенцията и свикнали вече да живеят в една особена политическа дрямка, която Ботев наричаше политическа зима.“