Как и дали ще бъде сформиран кабинет след изборите в неделя, е основният въпрос, който ще се задава през близките дни. Очакваната победа на ГЕРБ отново вади на авансцената Бойко Борисов, който трябва да реши трудната задача да гарантира стабилно управление с поне още двама партньори. При това този път ще бъде задължително да бъде подписано споразумение, а партиите, които ще формират управлението, имат нюанси по някои от най-важните теми, свързани не само със социални, но и международни въпроси. Консенсусът ще бъде труден, а някои от компромисите може би рискови, обобщава в. „Филтър“.

Още по време на кампанията се наложи тезата, че бъдещата изпълнителна власт ще се формира от ядрото ГЕРБ-ДПС. Борисов, който има дълъг път в политиката, си давал сметка, че е добре новата власт да получи подкрепа отдясно, за да бъдат парирани опити за протести и недоволство на градското население. Преди вота се твърдеше, че най-склонен за преговори с Борисов е Христо Иванов, който обаче подаде оставка ден след изборите и се отказа и от депутатско място в 50-ия парламент. Причината освен слабото представяне на изборите най-вероятно е невъзможността му да лавира между партньорите си от ПП и ГЕРБ. Решението му поставя в трудна ситуация сътрудничеството на ГЕРБ с „Промяната“, която и без това е съкрушена от изборните резултати.

Евентуално партньорство с хора от десницата не е единствената разделителна линия между ГЕРБ и ДПС. Хората на Доган не били ентусиазирани от идеята Борисов да се върне в премиерския кабинет, смятайки, че това ще създаде усещане за повторяемост на модела ГЕРБ-ДПС, който продължава да акумулира недоволство и преди време стана повод за масови протести. Според ДПС по-приемливият вариант бил правителството да бъде оглавено от друга фигура от ГЕРБ и най-вероятно това ще бъде Мария Габриел, която така и не стана министър-председател заради неслучилата се ротация. Габриел се включи в предизборната кампания и при важните изяви на Борисов едва ли случайно стоеше до него. Бившият еврокомисар направи жертва, като се отказа от европейска кариера, за да се включи в националната политика, но така и не успя да постигне целите си. Самата тя има сериозни контакти в Брюксел, което е предимство за всеки премиер.

Сред спряганите имена за министър-председател, излъчен от ГЕРБ, било и това на Росен Желязков, който е харесван в средите на ДПС заради опита си като министър и председател на парламента, юридическото си образование и консенсусното поведение. За Борисов няма да бъде лесно да направи крачка назад и да се откаже от премиерския пост, но не е изключено да предприеме този ход, за да даде хоризонт на бъдещ кабинет.

Той е най-възможно да бъде съставен с участието на ИТН, които отново се върнаха в играта. Слави Трифонов обаче ще иска министерски постове в замяна и се твърди, че настоява Николай Василев да бъде избран за министър на финансите. Василев бе кандидат за премиер на ИТН при несъстоялото се правителство на Слави през 2021 година. Бившият министър на икономиката при управлението на Симеон Сакскобургготски е сред утвърдените финансови специалисти, а Трифонов продължава да държи на неговата експертиза. ИТН ще настояват за още едно кресло в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в което да седне Гроздан Караджов. Той вече заемаше този пост в кабинета на Кирил Петков, но напусна, след като Трифонов обяви, че изтегля своите министри от правителството.
Вътрешното ведомство най-вероятно ще бъде ръководено и в бъдеще от Калин Стоянов, който се ползва с подкрепата както на ГЕРБ, така и на ДПС.

Това е възможно да се случи, ако партиите постигнат съгласие за съставяне на кабинет. В противен случай през есента ще се изправим пред поредни избори, на които ще се гласува с убеждението, че тази политическа система е напълно изчерпана.