Затоплянето на отношенията между президента Румен Радев и лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов е едно от най-важните събития през последната година. То се случи някак тайно и полека, в залисията около политическите сблъсъци и драми в последния парламент и последвалата предизборна кампания.

Само преди година двамата бяха непримирими врагове, които никога, ама никога не биха могли да имат нещо общо помежду си. Враждата им, начената още в първия президентски мандат на Радев през 2017 г., беше истинска и лична, а медийните заглавия за задочно разменените реплики помежду им звучаха като комюникета от фронта.

След нахлуването на въоръжените гавази на Гешев в президентството през лятото на 2020 г., Радев вдигна юмрук и призова гражданите да изметат „мутрите“ от властта. Ясно бе, че говорейки за мутри, той има предвид на първо място Борисов. В онзи момент президентът се държеше като съюзник на гражданите в бунта им срещу корупцията и „завладяната държава“, олицетворявана от Борисов, Пеевски и Гешев.

През 2021 г., когато Борисов падна от власт, Румен Радев получи възможност за реванш. Назначените от него две служебни правителства – особено първото, в което участваха Кирил Петков и Асен Василев – на практика се опитаха да прокарат дневния ред на т.нар. протестни партии, предприемайки стъпки за разграждане на модела “Борисов”.

След това Петков и Василев решиха да продължат промяната, като влязат пряко в политиката и поискат доверието на гражданите в избори. Така „Продължаваме промяната“ стана първа сила и сглоби компромисно четирипартийно правителство с идея да продължи започнатото от служебната власт.

През цялото това време, независимо от политическата конюнктура в скоротечните парламенти, Борисов сочеше Радев като първоизточник и персонален виновник за всички злини в държавата, защото политиката на президентските правителства не само че не беше в полза на Борисов и клиентелната на ГЕРБ, а съвсем откровено целеше да ги смаже.

През юли 2021 г. лидерът на ГЕРБ обяви на предизборна среща във Видин: „От комунизма не е имало такива репресии! Влизат по къщи, тарашат, арестуват… Трябваше да се даде поле на Радев и Рашков да се саморазправят с ГЕРБ. Физически! Така работят комунистите. Без съд и присъда..

По същото време Радев говореше по адрес на ГЕРБ: „Миналото лято постави членовете и остриетата на ГЕРБ пред дилема – да спасят себе си партията като се разграничат от своя компрометиран премиер, или да го бранят с телата си да пропаднат заедно с него в бездната на неговия морален позор! Днес виждате резултата от това, че те избраха второто“.

Сега нещата са различни. Борисов и Радев почти не се споменават взаимно. Томахавките са заровени, а сътрудничеството им има съвсем практични измерения. Този своеобразен пакт за ненападение има своето обяснение във факта, че от началото на тази година имат общ враг – „Продължаваме промяната“.

Радев много бързо се обърна срещу „своето“ правителство, след като осъзна, че то не му ходи по гайдата, а води своя собствена политика. Най-видимият водораздел беше началото на руската война в Украйна, когато премиерът Кирил Петков отстрани военния министър Стефан Янев (бивш секретар по отбрана на президента), който препоръча да се придържаме към терминологията на Путин, че това не е война, а „специална военна операция “ .

В края на април ПП зае отчетлива позиция в подкрепа на Украйна срещу руската агресия и обяви за „позорно“ поведението на президента Румен Радев по отношение на този конфликт. „Мачът, в който някой се опитва да ни казва какво да правим, приключи“, коментира тогава Асен Василев.

Изявата им бе провокирана от яростен изблик на Радев, който вмени на българското правителството отговорността за спрения руски газ към България.

Освен че непрекъснато обвиняваше кабинета, че взема страната на Украйна, Радев през ден питаше защо българско оръжие достига до нападната от Русия държава. Мишената на тази „атака“ бе най-вече тогавашният вицепремиер Корнелия Нинова, за да бъде злепоставена пред проруския електорат на партията ѝ БСП с оглед дългосрочните амбиции на Радев да овладее лявото пространство.

Заел поза на грижа към народа, президентът не спираше да мърмори и нападаше правителството за всичко – като се започне от Украйна и Северна Македония и се стигне до газа, цените и т.н.

Съпредседателят на ПП и бивш вицепремиер Асен Василев наскоро сподели, че охлаждането в отношенията на ПП и президента е започнало след смяната на Николай Павлов като директор на „Булгаргаз“ и отнетия допуск на Сотир Цацаров като председател на антикорупционната комисия.

Всъщност Радев, със своя авторитет и популярност, успя да свърши голяма част от работата на ГЕРБ и ДПС, разклащайки доверието към кабинета „Петков“.

Освен общ политически противник, в момента Борисов и Радев споделят и общи олигарси, най-видният от които е пловдивският бизнесмен Георги Гергов.

Пловдивската нишка в настоящия служебен кабинет е ясно различима, вероятно поради осезаемата кадрова намеса на пловдивчанина Николай Копринков, който е вътрешнополитически секретар на президента, горещо препоръчан и хвален от Гергов.

Самият Гергов е сред приближените на Бойко Борисов бизнесмени, един от избраните да получат едри кредити от държавната банка ББР, освен това и в отлични отношения с бившия главен прокурор Сотир Цацаров (също пловдивчанин), на когото преди няколко години се опита да „посредничи“ да „уреди“ отношенията си с издателя на в. „Сега“ Сашо Дончев.

Гергов, който усърдно работеше за кампанията на Румен Радев още за първия мандат, преди две години бе заснет в компанията на президента на сватбата на сина на вицепрезидентката Илияна Йотова. Президентът и Гергов седят на една маса, като до тях е бившата депутатка от БСП Весела Лечева.

Днес Лечева е министър на младежта и спорта.

Гергов, който дълги години оглавяваше БСП-Пловдив, е сред най-значимите противници на лидера на БСП Корнелия Нинова, която си подстави за цел да го изгони от партията. Той обаче има кеш, има и влияние.

Същото се отнася и за Кирил Добрев, сериозен вътрешнопартиен противник на Нинова, в добри отношения с ГЕРБ и с Румен Радев.

Сега Добрев получи „представителство“ в енергийното министерство, чийто зам. -министър Еленко Божков е съдружник на Добрев в дружества, притежаващи ВЕЦ-ове.

Още в средата на август служебното правителство започна да връща кадри на ГЕРБ на ключови позиции в Министерството на околната среда, управлението на тол системата, пътищата, земеделието и други ресурсни дружества и институции.

Така към днешна дата, когато отново има служебен кабинет на Румен Радев, риториката на ГЕРБ и Борисов е съвсем различна, в сравнение с миналата година.

Поле за действие

В условия на тежка политическа криза Румен Радев и Бойко Борисов имат огромно поле за полезно взаимодействие. ГЕРБ вероятно ще спечели изборите с добра преднина, но Борисов продължава да бъде под политическа карантина. За да излезе от нея, което е задължително условие да се добере отново до властта, на него му е нужен нов голям виновник. Това е „Продължаваме промяната“.

Най-големият помощник на Борисов в тези му усилия се явява именно Радев, който първи даде шанс на Асен Василев и Кирил Петков.

В същото време сегашното служебно правителство на Радев прави и някои доста знакови реверанси към ГЕРБ, като връща на власт ключови фигури от силовите структури и контрола върху европроектите. Укрепването на позициите на Борисов, макар и изолиран от официалната власт, препъва шансовете на ПП, БСП и ДБ да съставят правителство след изборите, а от друга страна чертае управленски модел, удобен и за Борисов, и за Радев.

Отношенията им едва ли ще прераснат в искрен съюз. Взаимната подозрителност ще остане, както и „евроталантическите“ различия, които обаче никак не им пречат да намерят общи интереси и олигарси.

В същото време Радев е във война и с Нинова, докато тя и ПП дават заявки, че пак са готови да управляват заедно. Това означава, че атаките на президента може да се приемат и като атака срещу потенциално правителство, което да повтаря модела на кабинета „Петков“.

Подобен кабинет е най-малко желания вариант и от Борисов, който не иска отново да бъде мишена на изпълнителната власт, докато се опитва да изпълзи от политическата изолация.

Ако все пак ГЕРБ успее да се върне на власт, Борисов и Радев могат бързо да разтурят седянката или да са възползват от ползотворното партньорство зад кулисите, в зависимост от случая.

В този момент Радев за Борисов вече няма да бъде разединител на нацията, а Борисов за Радев – опасност за демокрацията.

Източник: Медиапул