Госпожо Дончева, ден преди парламентът да гласува конституционните промени и на фона на всичко случващо се последните десет дни – смятате ли, че съдебна реформа е постижима?

В момента не. И това бе ясно още от лятото, когато премиерът и председател на управляващата партия ясно заяви, че докато е този главен прокурор – никой да не го занимава със съдебна реформа. Така че те няма да направят нищо, което вреди на позициите им. Всякаква съдебна реформа ги застрашава.

Смятате ли, че има доказателства за близки връзки между премиера и главния прокурор?

Самият премиер дава изявления в тази насока и то изобилно. Не смятам, че между премиера на една държава и главният ѝ прокурор не трябва да има връзки. Много е естествено двама души, натоварени с изключително важни функции, да имат връзки и отношения. Въпросът е друг – стремят ли се и двамата към постигане на върховенство на закона; дали техните отношения съблюдават правилата за разделяне на властите, което забранява главният прокурор на държавата да има някакви искания към изпълнителната власт, извън прерогативите му. И по същия начин забранява на високопоставен представител на изпълнителната власт да иска резултати по дела, да иска произнасяне извън фактите и да налага кой да бъде отстранен, и кой да бъде оставен.

Тук е мястото да опишем и деликатността на ситуацията. Когато държавата е под мониторинг, както сме ние – ЕК има искания към изпълнителната власт. И докладът, който се прави за напредъка на България, се счита за минус, преди всичко, на изпълнителната власт. И все пак – изпълнителната власт ще трябва да представи някои искания на съдебната, включително някои искания на главите на основните съдилища и прокуратура. Изпълнителната власт трябва да им обясни какво в крайна сметка иска ЕК от нас. Промяната изисква обединяване на усилията.

Така че, когато правим преценка кой с кого има връзки и кой на кого може да се меси в работата, трябва да е ясно, че има държавна необходимост, общонародна необходимост, от конституционна реформа. Че тя трябва да се случи, за да може да се постигне върховенство на закона и поставяне на държавата върху основата на правила. Това става трудно, когато ключови фигури от управлението на държавата, имат пряк интерес от запазването на статуквото, защото са си подредили къщичката и тя ще работи под тяхна диктовка.

Иначе простото разбиране, че премиерът и главният прокурор трябва да се ненавиждат, че не могат да говорят, не могат да обсъждат – ми се струва примитивно разбиране.

Какво ви говорят твърденията от записите „Яневагейт“: че премиерът има свой човек във ВСС, че главният прокурор поема ангажименти за „опраскване“ и „завоалиране“, че текат непрекъснати срещу между Цацаров и шефове на съдилища?

Първо – съдържанието на тези разговори не е нещо, което е неизвестно. Това се знае в кулоарите на съдебната система. Новото е, че човек, който е активен участник в събитията, проговори. А в съдебната система е много трудно да намерите хора, които да говорят за проблемите и то с имена и факти. Там има омерта за мълчание, дори сред голямата част от хората, които не са намесени в тези игри.

Прави впечатление, че позицията на няколко души само подхранва общественото убеждение, че всичко е точно така, както се говори.

Какво имате предвид?

Вижте, например, най-прясната снощна позиция на Владимира Янева и нейните адвокати – да не се яви на уговорената среща във ВСС и да каже „аз поддържам моята позиция, че не си спомням“.

Не може да разграничи Антон Станков (адвокат на Владимира Янева – бел.авт.), че един съдия не може да твърди в съдебния си акт обратното на твърдението „поддържам позицията си, че не си спомням“. Важно е убеждението. И когато се употребят тези думи, по точно този начин, обикновено истината е обратната. При общественото мнение значение има убеждението. Общественото мнение може още дълго да дреме и да не разбира какво се случва, но когато започнат да се фокусират светлините върху определени пасажи, много хора започват да съпоставят това, което знаят, или чуват, с това, което се говори. И тогава те стигат по свой път, въпреки нежеланието на официалната пропаганда, до истината.

За общественото мнение има значение само истината. За фенските клубове на някои политически партии може да няма значение това, но за широката общественост има значение само тя. И когато някой каже „няма да отида да се срещна с никого, който твърди обратното на моите думи и поддържам, че не си спомням“ става ясно кой казва истината и кой не.

Какво още имам предвид: Вижте какво казват част от членовете ВСС, които, предавайки посланието на премиера, много си харесаха тезата „тези записи са незаконни“. Ама, това не е СРС, че някой да ходи да иска разрешение от председателя на СГС. Това са частни записи между частни лица и когато те са правени с тяхно съгласие какъв е проблемът, и какво значи твърдението, че били незаконни?

За юридическите среди, когато ще се мотивира присъда, е важно дали едни доказателства са събрани по предвидения процесуален ред. Но, когато общественото мнение иска да знае истината, се опасявам, че подобни аргументи няма да свършат работа.

Третото нещо, което показва, че всички са в кюпа – наистина ми се струва безспорно, че няма институция или група, или дори орган някакъв, който да не е замесен в скандала и обществото да приема като група лица, които искат да намерят истината и да я покажат на обществото. Добросъвестно, обаче, а не лобирайки за различните части от сюжета.

За кои институции говорите?

Ами вижте – най-странично на цялата история стоеше президентът. И той побърза да затвори темата. Президентската длъжност не е протоколна – искаш или не понякога ти се налага да се занимаваш с крайно неприятни неща. Разравянето, разбира се, има определени последствия.

Тук контратезата би била, че в случая с Венета Марковска той се намеси.

Случаят с Венета Марковска изобщо не бе аналогичен на този. Онзи случай с Венета Марковска не вкара Плевнелиев в конфликт с властта, докато сега ако предприеме някакви действия, той ще трябва да влезе в конфликт с ГЕРБ. Защото колкото повече се рови, толкова повече мръсно бельо ще излезе и това мръсно бельо ще засяга преди всичко управляващата партия. Само че президентът в случая има избор между две губещи позиции – или да загуби подкрепата на ГЕРБ, или да се покаже като пълна маша на ГЕРБ, с което да загуби подкрепата на всички останали, които биха му дали политическа и електорална подкрепа.

Това битка на Плевнелиев за втори президентски мандат ли е?

Битка няма как да е, защото тук няма полезен ход. Той или ще трябва да се конфронтира с ГЕРБ и да не получи тяхната подкрепа, или да се конфронтира с останалите хора, показвайки им, че не е нищо повече от второстепенен изпълнител на ГЕРБ, което не ми е ясно как ще го докара до втори мандат.

Казвате, че всички са в кюпа. Кои са всички?

В кюпа е Висшият съдебен съвет. В кюпа са част от висшите магистрати, включително тези, които трябва да проверяват в рамките на ВСС и в рамките на органите за разследване.

Може би втори вариант бе създаването на парламентарна комисия, която да разследва разговорите. Такъв вариант обаче бе блокиран от хора, които формално не би трябвало да са под един флаг. Включително опозицията.

Прави впечатление, че КТБ, отношенията с КТБ и произтеклите от това последици като връзки и отношения в съдебната система, никак не се нравят на ръководството на БСП. И то непрекъснато се държи като човек, на когото му убива камъче в обувката. Както се казва: „Еди-кой-си, кажи си….“.

Та, това всичко налага, според мен групи за натиск. След като всички институции се отказаха, трябва просто да има групи за натиск. Ето – самото ангажиране на сайта „Биволъ“ и други информационни източници с популяризиране на скандала, излъчване на записите, анализиране, даване възможност да се чуят позициите на много хора – е една такава писта. Може би си струва от свободните юристи- защо не адвокати, бивши прокурори и съдии, университетски преподаватели да се създаде група. Която да започне да преценява и вади позиции по фактите, които са обществено достояние.

Каква е ролята на партиите, пак в смисъла на „кюпа“? Къде стоят РБ, БСП, ДПС, ГЕРБ?

Това, което вече казах за опозицията, бе повод на изразени становища във връзка с това дали да има парламентарна комисия. Замисляли ли сте се защо е против опозицията? Защото всичко било човешкия материал. Ами как се променя, как се прекомпозира този човешки материал, как се извършва прочистване на системата? Казах ви – БСП има камъче в обувката. И смятам, че камъчето в обувката на БСП се казва КТБ. И ключови фигури от БСП знаят защо.

Има ли политици от БСП, които са зависими от аферата КТБ? В ръководството ли са те?

Очевидно има. А ако са в Горно Нанадолнище как биха могли да диктуват позиция на ръководството?

Да се върнем на другите партии. Как се позиционира РБ?

Мисля, че РБ е в неприятна ситуация. Има конфликт между ДБГ и ДСБ. Представители на ДБГ по-скоро биха искали да се запази статуквото с извършване на някои козметични промени и засилване на ролята на Кунева в процеса по наблюдаване на съдебната система. Генератор на подобно поведение, според мен, е не толкова Кунева, колкото Даниел Вълчев.

Смятате, че имат апетит към поста правосъден министър, така ли?

Не знам дали толкова към поста, колкото към това техният вицепремиер да бъде решаващият орган по отношение на правосъдието. ДБГ не се нуждае обезателно от заемане на поста от техен човек. Но Христо Иванов очевидно е по-свободен в действията си и по-целенасочен в това, което иска и Кунева не може да му се меси в достатъчна степен, според тях.

Само това ли е конфликтът в РБ?

Първо – всички фигури, свързани с РБ в кабинета искат да бъдат министри, колкото се може по-дълго и изборите да са възможно най-далеч, защото не се знае те къде ще бъдат в раздаването.

Колкото до ДСБ – там има конфликт между, представителя на ДСБ в кабинета и Радан Кънев и Атанасов. Защото в България още не са се появили министри, които да не гледат на битието си на министър, като на последно място, което те обитават. Българите, когато станат министри смятат, че това е нещо, което им се полага по право и че такива ще умрат.

Петър Москов ли имате предвид?

Да. Неслучайна е близката дружба между Москов и премиера. Москов на практика може да бъде лост в самото ДСБ.

Как си обяснявате факта, че вносители на прокурорската поправка в конституцията са АБВ, а не ДПС, например?

Не е нужно да са ДПС. Те няма нужда да внасят каквото и да е било. ДПС само ще арбитрират – нещо като гара разпределителна, само ще казват откъде да пътуват влаковете. Аз за себе си нямам обяснение за позицията на АБВ по съдебната реформа, освен със съображения, които биха прекомпозирали властта и биха намалили влиянието и силата на едни от РБ за сметка на други от РБ, и на другите партии. Те чисто математически не могат да го постигнат, защото РБ е в кабинета по математически причини, но ако могат да разделят РБ на тази основа, сметката им показва, че част от депутатите на РБ ще продължат да подкрепят кабинета.

Ако бъде обезсмислена конституционната реформа с приемането на текстовете на АБВ, които дават превес на прокуратурата в камарите на ВСС и подчиняват съда, очаквате ли сътресения в правителството?

Тези текстовете бяха приети с огромно мнозинство на комисия. Вие очаквате ли промяна в позицията на ГЕРБ, защото аз не очаквам.

Иначе – на тази карта, на промените, е заложена репутацията на министъра. Много се обсъжда публично дали Бойко Борисов ще смени Христо Иванов. Странно е защо никой не обсъжда дали министърът няма да им хвърли оставката си, при такъв развой, и да си замине. Така постъпи Веселин Вучков преди това без да преживява като загуба велика фактът, че няма да бъде министър. Трябва да се има предвид, че има хора с чувство за чест, лично достойнство и съзнание за това какво си направил и какво не. Не мога да кажа какво би направил Христо Иванов при обезсмисляне на конституционните промени, но мисля, че такава опция трябва да се обсъжда също.

Има и друго нещо обаче, Иванов по-скоро би бил нужен на премиера заради външната легитимация и заради знака, който биха получили външни фактори с едно такова оттегляне. Така че Борисов по-трудно би се решил да го оттегли, отколкото да приеме оставката му.

Трус в кабинета ще предизвика ли евентуален такъв развой?

Всякаква оставка с това парламентарно съотношение би предизвикала трус. Защото смяната на един изпълнител с друг означава да бъде събрано мнозинство наново. Трябва да се прекомпозират лагери вътре в рамките на управляващото мнозинство и подкрещящите го. Освободите ли една властова позиция веднага има кой да натиска да влезе там, дори тия, които не са имали мераци да я заемат.

Зависими ли са политическите лидери на партиите в Народното събрание от прокуратурата? И зад тази бясна съпротива срещу конституционната реформа прокуратурата ли стои?

Зад бясната съпротива стои прокуратурата в най-голяма степен, но не само поради собствената си сила. Проследете времето назад – имало е случки, при които същата тази прокуратура няма лостове. Сега силата на на прокуратурата се обуславя от обстоятелството, че Цветанов и Борисов излъчиха Цацаров, а ДПС и Пеевски го осиновиха. При тези фактори всички останали се чувстват застрашени, или потенциално прищипани от прокуратурата с нещо.