Доскоро за десните Радев беше льотчик, зелени чорапи, протеже на Решетников и пионка на Путин. Днес е голям опонент, алтернатива на статуквото, борец срещу корупцията и т.н. Има видима промяна в отношението на цялата дясна преса, която подкрепя умните и красивите. Виждат успешен и нормален лидер и го използват, което е съвсем логично и политическо. Ненормално е мълчанието на БСП, които сами се отказват от най-печелившия си политик в последните 15 години – да ме прощават лидерите им. Абсурдно е самоубийственото им упорство да кажат две прости думи – „да, Радев има успешен мандат, огромно доверие сред българите и ние ще го подкрепим, за да продължи“.

Всякакви увъртания за процедури са нелепи. Румен Радев бе издигнат за първия мандат без никакви процедури в БСП. Никой от партията не знаеше кой е той. Корнелия Нинова просто му се обади и го покани да е кандидат, той се съгласи,  а тя го представи на електората.

Днес нищо не пречи на Нинова да направи същото при номинацията му за втори мандат. Освен тънките сметки и българската глупост, която не прощава. С поведението си към Радев БСП ще загуби катастрофално изборите, няма да участва в никакво бъдещо управление и ще продължи да стои в маргинална опозиция още десет години. А тъкмо бяха започнали да заличават спомена за избирането на Пеевски за шеф на ДАНС, с което Станишев унищожи всичко добро, което постигна с левицата.

Въобще БСП изригват през определен период от време и нанасят незабравими травми в паметта на българите, които после с години не искат да чуят за тях. Всъщност днес БСП са много нормална партия, в която има много свестни хора, които нямат нищо общо с историческата патологията на левицата (манталитета БКП е при ГЕРБ) и ще бъде наистина жалко, ако тези свестни хора не получат шанс да влязат в управлението.

Предната незабравима травма бе катастрофата „Виденов“ (днес Румен Гечев е водач на листа, което също е скандално и подигравка с паметта на хората), по-предната при Луканов с купоните за хляб и опашките за мляко в 4 сутринта, а архи-катастрофата се нарича Тодор Живков, от която социалистите упорито не се отказват, но в същото време се борят с неговата реинкарнация Борисов.

Политическа и идеологическа шизофрения.

Поради това изпадат в глупаво разкрачена позиция на хора, които въобще не са в час – нито за миналото, нито за настоящето и които не могат да предложат никакво бъдеще. Оттам и упоритият отказ на българите да ги припознаят като алтернатива. И са прави.

Мисля, че днешната внезапна симпатия на десните към Радев не е сляпа – получили са взаимност от отсрещната страна. Радев все по-отчетливо дава политически сигнали към тях, а негов юридически съветник е лицето на „Отворено общество“ по проблемите на правосъдието Иванка Иванова (много добър експерт, между другото). Накратко –

левите изтърват Радев от глупост, десните го задушават в зомби прегръдка,

а той няма никакъв политически опит и екип, за да се оправи в тази разпадаща се среда, и няма да се превърне в никакъв голям опонент на ГЕРБ. В резултат – Борисов ще стане премиер за четвърти път или ще продължи да дърпа конците в сянка, без да сдава властта.

БСП и СДС би трябвало да влязат в учебниците в раздела „Как сами да загубим избори, които предварително сме спечелили“. А Борисов ще препотвърди сентенцията на Оскар Уайлд, че с малко повече кураж, човек може да преживее и с лоша репутация.

Явор Дачков, Гласове