Възможността депутатите да изберат най-възрастния си колега за временен председател на Народното събрание и така да решат проблема с блокажа му, засега не среща подкрепа.  Това означава, че народните представители най-вероятно ще продължат да не работят, а първото заседание, призвано да избере председател, продължава вече 8 дни, констатира Медиапул.

На 20 ноември е насрочено четвъртото издание на това първо заседание, в което пак ще бъде направен опит да бъде излъчен шеф на парламента. Шансовете това да се случи отново изглеждат минимални.  При досегашните три опита имаше 5 номинации и засега е ясно, че в сряда те ще са с поне една по-малко. Преди ден от ПП-ДБ направиха крачка назад, оттеглиха собствената си номинация, заявиха готовност да подкрепят доайена Силви Кирилов от ИТН като „технически председател“ и призоваха останалите формации да направят същото.

Първата политическа сила ГЕРБ и третата – „Възраждане“- не са съгласни с такъв вариант. Те обявиха, че държат на своите кандидати за председател на НС – съответно на Рая Назарян и Петър Петров.

Отпорът на тези две партии практически блокира възможностите парламентът да заработи, избирайки за свой временен председател Силви Кирилов, който според традицията откри като доайен първото заседание на новоизбрания парламент.

Съпартийците му от ИТН миналата седмица официално предложиха той да оглави временно парламента. Предложението събра едва 37 гласа – на самите депутати от ИТН и от АПС на Ахмед Доган. Утре, дори с подкрепата на ПП-ДБ, гласовете „за“ отново биха били недостатъчни – 74 гласа „за“. Според процедурните правила, за да бъде избран даден кандидат за председател, него трябва да са гласували повече от половината от присъстващите депутати, а в последното гласуване участваха общо 239 души.

Какво показва математиката?

Ако от партията на Бойко Борисов бяха решили да се съгласят с компромиса, то тази подкрепа щеше да е напълно достатъчна – временният председател щеше да бъде избран без проблем с общо 143 гласа „за“ (ИТН, АПС, ПП-ДБ и ГЕРБ).  Във вторник сутринта обаче от медийни участия на няколко политици от ГЕРБ се разбра, че ГЕРБ държи на Назарян и не подкрепя идеята за Кирилов.

Другата възможност за мнозинство беше по-сложна заради участието на „Възраждане“ в нея. Тя означава, че 12 от депутатите от ПП-ДБ не биха гласували „за“. Става дума за депутатите от партия „Да, България“, която реши, че би подкрепила Кирилов, но няма да участва в „мнозинство за избор на председател, което зависи от „Възраждане“.

Дори и без тях, изборът на Кирилов можеше да е сигурен, ако останалите от ПП-ДБ, както и „Възраждане“, БСП, АПС, ИТН и МЕЧ са „за“, защото подкрепата щеше да е от 129 народни представители.

От „Възраждане“ упорито твърдят, че държат на Петров и обясниха пред БНР, че именно той може „да бъде консенсусната фигура, около която да се обединят всички извън ГЕРБ и ДПС“. Изглежда обаче Костадин Костадинов просто използва кризата в парламента да си вдига акциите.

Но дори „Възраждане“ да решат да подкрепят Кирилов, това още не означава, че той със сигурност ще бъде избран.

Засега хората на Ахмед Доган в парламента не казват как ще гласуват в сряда. По неофициална информация те също имат резерви към опцията да гласуват шеф на парламента с „Възраждане“, а без доганистите подкрепата за Кирилов би била 110 гласа „за“ и той и няма как да стане председател, освен ако от залата умишлено не отсъстват депутати.

Следващото голямо неизвестно е как ще гласува БСП, която досега предлагаше Наталия Киселова за шеф на парламента. Групата все още не е взела решение как да действа.

И все пак – ако цялата група на ПП-ДБ, АПС, ИТН, БСП и МЕЧ подкрепят Кирилов, той ще има 106 гласа „за“ и няма да бъде избран, освен ако в залата се са само общо 211 народни представители.