В българската политика лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се слави като най-добрият майстор на обръщането на палачинки. Тиганът е винаги готов да ги подхвърли от другата страна, в унисон с политическата конюнктура, а аргументите са обществено приемливи и изглеждат разумни за обяснение. Така Борисов обясни, че ГЕРБ няма да подкрепи вписаната в проекта за промени на Конституцията замяна на Трети март с 24 май като национален празник. “Не че не сме за 24 май, а не трябва да се бият празниците. И 3 март, и 24 май, и Съединението са изключително светли празници, за да стават място за спор, раздор или политика”, мотивира смяната на позицията партийният лидер.

На пръв поглед

На пръв поглед не се е случило нещо особено драматично. От ПП-ДБ, по чието настояване в Конституцията залегна промяната на националния празник, също са давали сигнали, че биха я оттеглили, ако не събира достатъчно подкрепа. Самото ѝ позициониране в конституционните промени предизвика недоумение и неразбиране както от граждани, така и от експерти. Социологическо проучване на “Галъп интернешънъл” през август показа, че 69.3% от българите смятат, че Трети март трябва да остане национален празник и едва 9.6% са за 24 май.

Но вместо да обсъди промяната с останалите от т.нар. “конституционно мнозинство” – ПП-ДБ и ДПС, ГЕРБ първи обявиха завоя. Така печелят шанс да калкулират на местните избори гласове от “меките русофили” и изобщо избиратели, подвластни на национал-патриотични настроения, които ГЕРБ са привличали преди евроатлантизмът ѝ да бие на очи.

Въпреки че партията на Борисов първа поиска смяна на националния празник с 24 май още преди 16 месеца, записвайки в мотивите си и “трансцендентна символика, която да пронизва обществената тъкан през поколенията и да възпитава определени ценностни разбирания”, сега се отказва. Преди избори се “приспиват” инициативи, които биха могли да поляризират силно обществото, така че да отнемат възможни гласове – затова и Паметникът на Съветската армия, наричан още Монумент на окупационната Червена армия (МОЧА) в София бе единствено опакован в скеле, опасан с ограда, а преместването му замразено.

Освен това подобна изява някак отива на Бойко Борисов, който претендира да носи на гърба си стабилността на управленската лига. Тази роля на Атлас, който защитава и служи, без да настоява за позиция в изпълнителната власт, му носи определени дивиденти. Така и президентът, комуто конституционно са дадени такива характеристики, изглежда като център-нападател с Движението за защита на 3 март и възможен референдум за националния празник.

Братя по евроатлантизъм, съперници в политиката

От друга страна, ГЕРБ се отмята ден след като Борисов лансира идеята партньорите в управлението да се подкрепят на балотажите. Там, където до втори тур изкласи кандидат на ГЕРБ или ПП-ДБ, да го подкрепят избирателите на другата политическа сила беше същността на предложението. Не е трудно да се предвиди реакцията от ПП-ДБ – Кирил Петков коментира, чe коалицията ще подкрепя собствените си кандидати, тъй като вярват, че те ще бъдат част от всички балотажи. Лансираната от Бойко Борисов оферта е абсурдна и той го знае – голяма част от избирателите на коалицията трудно преглъщат историческия компромис за управление с ГЕРБ (и ДПС), а някои – и съюза между “Промяната”и “Демократична България”, камо ли да гласуват за партията на Борисов. Макар и братя по евроатлантизъм.

Няма съмнение, че ГЕРБ лесно могат да си “набавят” подкрепа от други политически сили за втория тур на местните избори – ДПС, “Възраждане”, ВМРО. Борисов за сетен път поставя в трудно положение ПП-ДБ, които така и не искат да припознаят партньорството си с ГЕРБ “коалиция”, обосновавайки го с крайна необходимост.

Лош знак или позиционна война

Председателят на БСП Корнелия Нинова изрече на глас онова, от което се опасяват привържениците на ПП-ДБ – дали съдебната реформа ще остане в този вид, след “разбиващите” критики на експерти, оттегляне на подкрепата за националния празник и слухове, че ще се откажат и от предложението за двойно гражданство за заемане на висши държавни длъжности. “Ако това е така, това означава, че цялото предложение за конституционни промени е прах в очите”, каза тя в парламента.

Не е изненада съобщеното от Нинова, че на места са в сътрудничество с ПП и са обсъждали подкрепа за балотажи: “Ако отиде наш или техен кандидат, сме говорили за това”.

Първото четене на промените в Конституцията е планирано за 6 октомври, след като парламентът се разпуска заради предизборната кампания за местни избори. На окончателното им приемане през декември се разчита да убедят Нидерландия да отмени блокиране на българското членство за Шенген.

Натиск от страна на ГЕРБ и ДПС

Заявката на ГЕРБ показва, че ще извиват ръце – и не само за конституционните промени. Партията не приема промени, залегнали в пакета данъчни закони – за финансов стимул от 10% за хората, подали сигнал за укриване на данъци, и за връщане на ДДС ставката за ресторантьорския и хотелиерския бранш от 9 на 20%. “В сферата на шегата, пък, с връщането на Държавна сигурност в София, “бонус-донос” си върви като нещо абсолютно реално, защото Държавна сигурност без доноси не може да съществува”, коментира Борисов.

С наближаването на изборите и ГЕРБ, и ДПС активизираха тихата битка срещу мандатоносителя ПП-ДБ и блокираното искане за промени в службите е доказателство. По-силно от него е безропотното приемане на второ четене на критикувания от правната общност антикорупционен закон, преформатиран под натиск от двете политически сили. Съдбата на конституционните промени зависи от един тиган за палачинки.

Емилия Милчева, Deutsche Welle