Правителството не може да я освободи, а парламентът има изключително лимитирани правомощия, обясни финансовият министър Владислав Горанов
Премиерът Бойко Борисов и правителството искат оставката на зам.-председателя на Комисията по финансов надзор Ралица Агайн. Причината е пропуски в работата на звеното, за което тя отговаря, а именно застрахователната дейност.
Повод за исканата оставка е фалитът на застрахователното дружество „Олимпик“. Правителството не може да отстрани Агайн. Това би могъл да направи парламентът, но при изключително лимитирани правомощия, обясни финансовият министър Владислав Горанов на брифинг в Министерския съвет. Затова и от правителството смятат, че Ралица Агайн следва да напусне доброволно. Така тя ще запази доброто си име като специалист, обясни Горанов.
Днес в Министерския съвет се състоя междуинституционална среща, ръководена от премиера Бойко Борисов, заради фалита на „Олимпик“. Потърпевши от ситуацията са близо 200 000 български шофьори.
На брифинга Владислав Горанов коментира, че няма как държавата да се суброгира от името на застраховани български граждани в „Олимпик“.
„Тук искам да се върна и върху ролята на регулатора и бележките и слабостите, които от страна на българското правителство искам да отправя към Комисията за финансов надзор. Още през месец май беше ясно, че лицензът на кипърската компания е отнет и дотук свършва приносът на Комисията за финансов надзор (КФН), издавайки забрана за сключване на нови полици на територията на Република България от това кипърско дружество. Липсва обаче информация към Министерството на финансите, към правителството и към Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание за последствията от отнемането на лиценза в Република Кипър. Няколко месеца течат съдебни процедури, а се оказва, че в деня, в който финансовото министерство на Кипър обявява искане за несъстоятелност на дружеството, българската КФН не знае нито правилата, нито процедурите, нито начина, по който ще функционира оттук нататък процесът, и начина, по който засегнатите български граждани трябва да реагират.
В този смисъл намираме сериозни пропуски в ръководителя на направлението „Застрахователен надзор“ г-жа Агайн. Българският закон не предвижда възможността правителството да иска нейната оставка. Така също и българският парламент има изчерпателно изброени хипотези, при които може да освободи предсрочно член на КФН, избран от парламента. Но някой трябва да поеме отговорност и като се има предвид структурата и начина на управление на КФН, т.е. всеки от нейните ръководители на отделения се избира от българския парламент, и като се има предвид, че по-голяма част от натрупаните проблеми и липсата на адекватни действия в застрахователния сектор са довели до подобна криза, позицията на правителството е, че г-жа Агайн трябва доброволно, тъй като пак повтарям, четейки Закона за КФН, не откриваме подобни основания… Знаем, че стартира и проверка на българската прокуратура, която ще установи дали функциите на зам.-председателя на КФН са изпълнявани добросъвестно и така, както предвижда законът. Така или иначе ние ще настояваме за това г-жа Агайн да поеме отговорност и да освободи поста, който заема“, заяви Владислав Горанов.
Той коментира като пропуск на КФН това, че не е обърнала специално внимание на доста по-ниските цени и отстъпките, които е давало дружеството „Олимпик“.
Горанов заяви, че ще инициират законодателни промени по повод казуса.
След репортерски въпрос финансовият министър каза: „Приемете сегашното изявление, което е консултирано и с министър-председателя, който между другото е в двуяка роля, тъй като е и лидер на най-голямата партия в българския парламент, че ние искаме г-жа Агайн да поеме отговорност за състоянието на застрахователния сектор и в случая неблагополучието, пред което са изправени стотици хиляди български граждани, и да освободи заемания от нея пост, тъй като очевидно в работата на това отделение в КФН има редица слабости, натрупани през последните години, които за съжаление тя неудовлетворително е адресирала. Пак подчертавам, че законът дава изключително лимитирани правомощия на Народното събрание за освобождаване на член на КФН. Какво ще бъде окончателното действие на Народното събрание – то, естествено, трябва да е само в рамките на Конституцията, въпреки че при едно недобре мотивирано освобождаване на такъв член на колективен орган, би могло да породи права за него и впоследствие да търси правата си пред Европейския съд по правата на човека. „
Такъв бил случаят с бившия подуправител на БНБ Цветан Гунев, за който все пак ситуацията била несъпоставима. „Но като политическа позиция ние смятаме, че тя, ако иска да запази доброто си име на специалист в сектора, трябва да признае свои пропуски и да освободи заемания от нея пост“, заключи Владислав Горанов.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране