Обвиненията на бизнеса и на опозицията, че българското правителство не е защитило енергично и навременно интересите на нашия транспортен бранш в ЕС, се оказаха основателни. Кабинетът „Борисов“ тепърва ще представи своите конкретни предложения по Пакета за мобилност, който засяга фирмите за международни превози. А болната тема се поставя от година.

Становището на България е било изготвено тези дни и ще бъде представено от премиера Бойко Борисов на днешната среща на върха в София, обясни вчера министърът на транспорта Ивайло Московски. Според него на 8 юни се очаквало Съветът на министрите на транспорта да излезе с позиция по компромисните предложения на България за пакета „Мобилност“, станал популярен и като закона „Макрон“.

От месеци транспортните ни компании алармират, че предвижданите от Брюксел мерки да се плаща на шофьорите според тарифите в страните, през които преминават, както и задължителните седмични почивки, ще ги натоварят финансово и ще ги изтласкат от европейския пазар. „България трябваше да реагира много по-рано, за да се стигне до това положение, значи много сме закъснели“, коментира вчера Красимир Лалов, заместник-председател на Националното сдружение на българските превозвачи. Днес на протест в София и още 10 града излизат 120 000 камиона.

Критики към властта, че е проспала цяла година, без да защити българския транспортен сектор, отправиха и от БСП. Депутатът Георги Свиленски изнесе данни от стенограми от миналата година, които разкриват, че тогавашната позиция на управляващите за пакета „Мобилност“ е била съвсем различна от тази, която премиерът Борисов изложи преди дни пред превозвачите. „Твърдим, че на заседание на съвета по транспорт в ЕС, в присъствието на министър Московски, когато е разглеждан пакетът за мобилност, всички държави са си казали своите препоръки. Нашите мълчат и няма изказвания от българска страна. Стенограмата го доказва“, заяви по Нова тв Свиленски.

Вместо да обясни защо едва сега България формулира своите предложения, Московски обвини БСП, че употребява политически темата и предложи на депутата Свиленски той да продължи преговорите в ЕС. „Мога да го упълномощя за това, щом смята, че ние не можем да се справим“, направи се на интересен министърът. Той обясни пред журналисти, че винаги е изказвал българската позиция в двустранни срещи с европейските си колеги. Очевидно е, че това не е било достатъчно.

Московски с половин уста призна, че България вероятно ще пропусне златния шанс да наложи решение на проблема в полза на българските тираджии, докато е председател на ЕС. Той обясни, че ако на 8 юни, когато е Съветът на транспортните министри, не бъде приет т.нар. общ подход, с който всички да се съгласят с нашите предложения, темата ще остане за следващото председателство. То обаче се поема от Австрия, която се очаква да застане зад позицията на Франция, по чиято инициатива се предприемат новите правила за работещите в транспортния бранш.

Според Московски има големи неясноти как точно ще бъде прилаган законът „Макрон“ и как ще се осъществява контролът. Едно от най-големите затруднения е заплащането след 7-ия ден в чужбина. ЕК изисква за всеки ден в командировка да се плаща надница според тарифата в съответната държава. „От ЕК предлагат шофьорите да си носят фишовете за работната заплата, за да се осъществява контрол, но този фиш е на български език. Означава ли това, че трябва да се превежда на всички езици, през които минава камионът? Ние самите също ще трябва да упражняваме този контрол. Кой контролен орган у нас и на какъв език ще гледа фишовете за заплатите на датчани, шведи, балтийци?“, пита Московски.

Не е ясно и по каква методика ще се определя възнаграждението – на базата на часова ставка или минимална работна заплата. „Ако един български превозвач е 15 дни във Франция и 15 дни в Германия и ако вземем минималната часова ставка в тези страни, то тогава се получава 6400 евро заплата. Кой взима такава заплата?“, сметна Московски.

Другият неясен проблем бил дали рестрикциите спрямо шофьорите от ЕС ще се прилагат за трети държави. В противен случай превозвачи от Украйна, Молдова, Турция, Беларус, Русия, Иран ще се възползват и ще изместят европейските транспортни компании.

Както стана ясно България дори не среща подкрепа от останалите най-засегнатите от плана „Макрон“ държави в ЦИЕ. Чехия Полша и Словакия например нямали проблеми с броя седмици, в които трябва да се върнат в държавата. Техният основен пазар са Германия и Австрия и камионите със стоки дотам се връщали за един ден. Най-засегнати са страни в периферията на ЕС като България, Румъния, балтийските страни.