В политиката ни се случва се нещо чутовно! Но поради наглостта на Делян Пеевски да се представя като маяк на морала, а и общото хорско обезверение от непрекъснатите избори, то не се забелязва, остава под пластовете на проблемите. Това чудо на чудесата е претенцията на Бойко Бойко Борисов и ГЕРБ да бъдат символ на стабилността, сигурността, почтеността, компетентността, въобще на някаква читавост. Разчита се на обществената амнезия! Разчита се тя и обезверяването да родят ново морално начало и при Борисов. Време е нормалните хора да кажат стига!

Преди няколко дни Борисов дори обяви, че врагът – ПП-ДБ, нямал капацитет да излъчи премиер. Но хайде да видим има ли ГЕРБ капацитет, той самият какъв премиер беше, и то с оглед на стабилността и сигурността, които са му девиз в настоящата и предишните кампании:

На премиера Борисов

първите му два мандата бяха недовършени

И в двата случая подаде оставка малко преди редовните избори, хвърляйки в страната в неочакван хаос. Първият път сдаде при януарските протести (2013 г.), вторият път – след загубата на Цецка Цачева от Румен Радев на президентските избори (2016 г). И в двата случая нямаше държавна или обществена нужда от скъсяване на мандата, освен негови лични сметки. Борисов, поне през 2013 г., бе воден от неистов страх за лично оцеляване. При третия му мандат пък, заради корупцията и своеволията, избухнаха бурни протести. Дори САЩ се хванаха за главата от вършените далавери и започнаха разследвания по процедурите „Магнитски“. Това ли е стабилността, носена от Борисов и ГЕРБ? И преди премиерстването беше така – мандатът му като кмет на София (2005 г. – 2009 г.) също остана недовършен, защото следваше да стане премиер – при него водещият интерес винаги е бил неговият,

всичко е подчинено на личните сметки

Още по-рано, в периода на НДСВ, той оглавяваше листи със съзнанието, че няма да е депутат – колкото да излъже хората. Не е изненадващо, че и днес ГЕРБ кандидатира няколко кмета, които нямат намерение да пребивават в парламента. Моралът в цялата тази история е ясен. Но отново да попитаме – това ли е стабилността, носена от Борисов? Това ли е премиерът, който решава проблемите на хората?

Ами компетентността? Тя пък отде се взела, как е доказана? Довършването на магистрала „Хемус“, газовият хъб насред Балканите, са само част от примерите за разправяните от него „врели-некипели“, онагледяващи колко точно кадърен е този митичен управленец.

Ами кадровият му подбор? По едно време Борисов буквално събираше министри от магистралите, но по-големият проблем бяха

„калинките“ във властовите структури –  

хора от кол и въже, без грам компетентност и морал, но пък близки на друга по-горна калинка от мъжки или женски пол, изпълваха администрациите, разпореждайки със съдбата на обществото. Делян Добрев, актуален герой, обикалящ телевизиите да проповядва морал и „управленски решения“, е само един от примерите – пословична е хватката, с която неговите „кумове“ затиснаха Хасково. А в какво точно Добрев е компетентен,

кое го прави „специалист“, от какво разбира,

че да проповядва относно управлението – отново енигма. Нали, подобно на колегите си, навремето от нищото бе изнамерен за политиката? И принадлежността към ГЕРБ бе единственото, от което хората разбраха за наличието на такъв човек… Партията те прави човек, тя ти дава биография – великолепен инструментариум за контрол върху кадри без качества – не е измислен от Борисов, но той го надгради.

Всъщност, Делян Добрев да ръси морал и компетентност е почти същото Владислав Горанов да го прави – вероятно ще се случи много преди да изтекат санкциите му по „Магнитски“. Защото войниците в ГЕРБ, по примера на патрона си Борисов, разчитайки и на безспорните слабости в ПП-ДБ и другите политически сили, са в трескав режим по цъфтене и вързване като чисти, неопетнени, току-що родени хора. Тия неща ясно трябва да бъдат характеризирани с една дума – наглост.

„Стабилността“ и „компетентността“ са е ясни, обаче хайде да видим и сигурността. Наистина ли Борисов и ГЕРБ носеха сигурност?

Най-напред отново трябва да се върнем назад. Като главен секретар на МВР Бойко Борисов се справяше толкова с престъпността, колкото да брои труповете по улиците. И да съветва хората да излизат от ресторантите, когато влязат съмнителни лица. После, в епохата на Цветан Цветанов, всички показни акции крушираха в съда, крепнеше олигархията. „Връщанка“ при обществените поръчки,

изземване на печеливши бизнеси и контролиране на медии,

за да създават розов балон, бяха тъканта в модела на Борисов. Постепенно под чадъра и със съучастието на ГЕРБ израстна една цяла нова държава в държавата – държавата на Делян Пеевски, с неговите съд, прокуратура, полицейски органи… Днес синът е зинал да изяде единия си родител (Ахмед Доган), вероятно предстои и другия (Бойко Борисов). Но големият проблем не е в съдбата на бъдещите изядени, а че натресоха на обществото корпулентното туловище, което затиска всичко живо, читаво – и няма мърдане от него. Е, точно тази мафия ли е сигурността при Борисов и ГЕРБ?

Човек само като си припомни как

Борисов клечеше готов на всичко в американското посолство

при падането си от власт през 2021 г., или как година по-рано угоднически (без обществена полза) завъртя крана на „Турски поток“ с Путин, Ердоган и Вучич, му става ясно какъв фарс е всичко не само със „сигурността и стабилността“ при този голям, ама много голям наш политик, ами и с образа на „твърда ръка“, „мачо“, който изграждаше през годините – всичко е бутафория, лъжа. Присъствието на Борисов през последните 23 години в обществения живот, тоест несъмненото му политическо дълголетие, не е доказателство за нищо друго, освен че фарсът е удвоен.

Кражби, корупция, олигархия, калинки, своеволия, самозабравяне, наглост – това бяха управленията на ГЕРБ – ясно трябва да се припомни днес! И всичко това в продължение на доста години! „Ама някакви пътища се направиха, игрища и спортни зали“, казват все пак от немай къде разни хора. Но истината е, че нищо нямаше да бъде създадено през периодите на тази партия, ако не бяха еврофондовете, користно усвоявани на принципа „Нещо се строи, ама тъй, че и за нас да има!“. Корупция, това е!