Друг ти плете гнездото, а ти снасяш наготово в него. Това, накратко, е номерът на кукувицата. Същата „кукувича“ хитрост прилага и премиерът Бойко Борисов във външната си политика, представяйки я за висша дипломация. Други му дърпат конците, а той изпълнява поръчките с апломб. Фанфаронщина, която претендира за талант.

Да вземем за пример Македония. Тема особено фанфарна, предвид подписването днес на прословутия договор за сътрудничество между двете страни. Внезапното „сближуванье“ между двата народа бе продиктувано от чужди геополитически интереси, но това не пречи на Борисов да си приписва заслугата. За никого не е тайна, че този процес протича под натиска на Съединените щати, а България и Македония са техни покорни слуги. Същият натиск, маскиран като протести на „гражданското общество“, принуди бившия министър-председател на Македония Никола Груевски да подаде оставка. Пак американци посредничиха за включването на албанските партии във властта в Скопие. Благодарение на силния западен шантаж Зоран Заев стана премиер. Лично върховният представител на ЕС за външните отношения и политиката за сигурност Федерика Могерини влезе в ролята на ходатай пред македонския президент Георге Иванов, само и само да бъде даден мандатът на Заев.

Откъде произтича нездравият интерес на „международната заедница“ към западната ни съседка?

Целта на Вашингтон е да разчисти терена за членството на Македония в НАТО, а на Европа – за членство в ЕС. Двете цели са залегнали като приоритети в програмата на новото македонско правителство. Скритата цел, обаче, е чрез впримчването на Скопие в двете наднационални структури, да се сложи прът в колелата на Русия и да бъде спънат проекта за продължение на газопровода „Турски поток“ през Македония. За осъществяването на плана, обаче, е нужно да бъдат отстранени противоречията на Скопие със съседните България и Гърция. И така стигаме до оспорвания двустранен договор за сътрудничество, който Скопие и София подписват под чужда диктовка, но у нас се представя едва ли не като лично постижение на Борисов. Представянето на раболепието като геройство, е чисто и просто фалшива новина.

Истината е, че българският премиер просто мъти яйца в чужд полог.

В „кукувича“ дипломация рискува да се обърне и предстоящото на 25 август посещение на френския президент Еманюел Макрон в България. Официално държавният глава на Франция бе поканен от президента Румен Радев. Няколко седмици по-късно Борисов бе приет от Макрон в Елисейския дворец и потвърди отправената му вече покана да посети страната ни. Подопечните на властта медии веднага разтръбиха как Бойко „води“ Макрон в България. Яйцето отново бе снесено в чуждо гнездо. Нещо повече – за да приватизира изцяло визитата на френския президент, Борисов на своя глава определи за място на срещата Евксиноград, където, не щеш ли, си бе резервирал почивка по същото време. За да е сигурен, че ще бъде пълновластен господар на двореца.

Колкото по-далече от „Дондуков“ 2 – толкова по-добре.

Колкото по-ограничен е достъпът на Радев до „престижния“ гост – толкова по-добре. Тази трофейна хитрост бе подпомогната и от българския посланик в Париж – Ангел Чолаков, лично предан на премиера като негов бивш външнополитически съветник. Така визитата на Макрон в България ще мине изцяло под знака на Борисов, независимо че протоколен домакин се води Радев. Френската страна нехае за тукашните крамоли, тъй като преследва конкретна цел. Франция има желание да вземе своя пай от т.нар. модернизация на армията с оферти за фрегати и бронирана техника. Така че зад сърдечните потупвания по рамото и патетичните слова за „по-тясна интеграция“ Макрон гони прагматичен интерес. А кой по-добре от Борисов може да свърши тая работа? В негови ръце е и властта, и бюджетът. Така с мълчаливото съгласие на Франция се поощрява „кукувичата“ дипломация на едно разядено от скандали управление. Външната подкрепа е от ключово значение за съхраняването на властта и Борисов го знае.

Колкото и „суджуци“ да изруча вътре, харесват ли го навън – работата му е опечена.

Но за да го харесват – трябва да даде, каквото трябва. Кръгът се затваря. Кукувича, но вече в смисъл на безумна, е и дипломатическата свалка между Борисов и Ердоган. Нашият баш бакан сам влезе в ролята на пощенски гълъб между Анкара и Брюксел, без някой да му е искал услугата. Германия няма нужда от посредник в отношенията си с Турция. Още по-малко Ердоган се нуждае от пощальон. Но Борисов не престава да се пъчи като самозван миротворец, а придворните медии му държат исото.