Ясно е, че с парламент като сегашния е ужасно трудно да се управлява. Народното събрание приютява 7 политически сили, повечето от които така демонстративно се мразят помежду си, че става невъзможно дори да разговарят, какво остава да излъчат солидно управленско мнозинство. А без такова мнозинство не може да се сформира каквото и да било правителство, освен като сглобката, която не оправда с нищо измъченото си съществуване.

Усилия за кабинет обаче трябва да се правят. Това означава да се водят разговори, да се правят (неизбежно големи) отстъпки. Не да хвърлиш в лицата на потенциалните си партньори схема за правителство, която сам си нагласил, и

да отсечеш – това предлагам, приемайте го, ако искате

А точно така действа в момента лидерът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов. Първо, заведе Росен Желязков като кандидат за премиер при президента Румен Радев. Откъде му хрумна на герберския вожд да предложи точно него?! Та само преди 2 месеца Желязков беше отстранен като председател на Народното събрание. ПП-ДБ, „Възраждане“, БСП и ИТН заедно го свалиха от поста – при това не толкова заради несполучливия начин, по който Желязков управляваше парламента, колкото за да покажат на Борисов, че могат да му вгорчат живота, ако все така им се прави на тежкар.

Той обаче не само им тръсна отново Желязков – този път като номинация за премиер, но и поиска още 11 герберски депутати да станат министри! В състава на проекта за кабинет него влизат Томислав Дончев и Даниел Митов – двамата заместници на Борисов в ГЕРБ, както и куп хора от най-близкото му партийно обкръжение като Делян Добрев, Деница Сачева, Теменужка Петкова, Николай Нанков, Костадин Ангелов и Красимир Вълчев.

Този списък изглежда като явно предизвикателство

– на първо място към ПП-ДБ, които жестоко враждуват с всички споменати, но и към ИТН и БСП, които настояват в правителството да няма явни политически фигури, и към „Възраждане“, която изисква напълно да бъдат изключени ГЕРБ и ДПС от управленската формула.

Освен това 1/3 от членовете на проектокабинета идват от служебното правителство на Димитър Главчев. Същото правителство, което Борисов контролираше още при създаването му – нали на практика уволни първия външен министър и само нежеланието на Румен Радев попречи още тогава Даниел Митов да оглави българската дипломация. Сега герберският лидер настоява служебни министри да останат на най-важните постове – на финансите (Людмила Петкова), на вътрешните работи (Калин Стоянов) и на отбраната (Атанас Запрянов). Все хора, които Борисов и Делян Пеевски най-усърдно крепяха досега и искат да си ги запазят в изпълнителната власт и занапред.

От това положение произтичат два възможни сценария

При първия, който е по-вероятен, така нареденото правителство от Борисов (и вече неособено дискретния му съюзник Пеевски) ще бъде отхвърлено. За другите формации в парламента просто няма причина да го подкрепят. За какво им е да го правят? За да могат колегите им от ГЕРБ-СДС да сменят депутатските банки с министерски кресла ли? Ако кабинетът „Желязков“ пропадне, тогава отиваме на втори и трети мандат, които имат още по-мъничък шанс да се осъществят. А предсрочните избори наесен изглеждат почти сигурни.

При втория сценарий Борисов може да получи няколкото гласа, които му трябват, примерно от „Величие“, и правителството да стане факт. Животът му обаче ще бъде пределно кратък. Всички, които са се надявали да участват във властта, а не им се получи, ще се нахвърлят с настървение върху този кабинет. Също и всички, които искат да се покажат като отявлена опозиция, ще го клатят при всяка възможност. Самият Борисов е наясно, че ще стане така – нали сам каза, че без стабилно мнозинство такова правителство ще оцелее само колкото да се приеме следващият държавен бюджет. Иначе казано,

кратка агония и накрая – пак избори

Поне виновникът за това положение е ясен. Този, който стоварва чисто партиен кабинет в парламент, който няма да подкрепи такъв; този, който пробутва кандидат за премиер, който едва ли не вчера получи гръмовен вот на недоверие като председател на Народното събрание; този, който не отделя и ден, за да преговаря с другите партийни лидери в един толкова разединен парламент и разчита да му паднат няколко гласа отнякъде. Това е Бойко Борисов. Избори веднага или кратка правителствена агония, и след това избори – до такива варианти ни докара водачът на ГЕРБ-СДС и така лично разсипа шансовете за стабилна изпълнителна власт.

Людмил Илиев, Сега