Вече е сигурно – Бойко Борисов няма друго политическо бъдеще освен с ДПС и БСП. Ако някога е планирал нещо различно, например да си сътрудничи под някаква форма с ПП и ДБ, може да го забрави. Този сценарий, и без това винаги крайно хипотетичен, сега е в кошчето за боклук. И Борисов е човекът, който го метна там.

Не може да бъде другояче след колосалното фиаско с Изборния кодекс. Да оставим настрана арогантността и безочието, с което герберите и „хартиената коалиция“ преправиха закона – няколко месеца преди почти сигурни предсрочни избори и с жестоко погазване на парламентарните правила. Хората на Борисов винаги са действали брутално и безогледно, когато са искали на всяка цена да получат нещо. Това, което обаче наистина потриса страничния наблюдател, е невероятната глупост, с която беше предприет и извършен законодателният погром. Да направиш нещо подобно, без изобщо да се съобразиш с политическата цена,

не може да се определи по друг начин освен като глупост

Нали искаше диалог? Нали искаше да се оставят настрана партийните интереси? Нали искаше политиците да седнат и да се разберат за важните неща, каквото според него е посланието на избирателите? Ето, стигна се до нещо свръхважно, каквото са правилата, по които правим избори. И Борисов с лека ръка измете настрана всичко, за което говореше. Какво си е мислил? Че няма да има реакция? Че политическите му противници ще повикат малко и накрая ще се примирят? Че гражданите ще стоят тихичко и няма да реагират? Каквото и да му се е въртяло в главата, сбърка, при това много сериозно.

Започнаха улични протести. Това само по себе си е направо забележително. В миналото гражданите се бунтуваха срещу Борисов, когато той управляваше държавата. Сега властта се държи от президента Румен Радев, а вождът на герберите не може да се похвали с друго, освен че разполага с най-много депутати в парламента. А това не е нещо кой знае какво, защото парламентарната му група не може да постигне нищичко сама. И въпреки че не държи властта, Борисов пак успя да изкара хората на улицата срещу ГЕРБ!

Що за политик прави това?

И другото, което ще има по-трайни последици – разсипа окончателно шансовете си да примами ПП и ДБ на своя страна. А нали това му беше планът след изборите – да направи „евроатлантическа коалиция“ или поне правителство, което се ползва с парламентарната подкрепа на политически сили, с които иначе трайно враждува. Съвсем наскоро герберите даже успяха да привлекат водачите на ПП Асен Василев и Кирил Петков на съвместна, публична среща. Не стана нищо кой знае какво, но след срещата Борисов направо преливаше от надежди, защото смяташе, че враговете му най-сетне започват да омекват. Чак се размечта открито за правителство с кратък мандат.

Бляновете му обаче рухнаха след безумното 18-часово заседание на парламентарната правна комисия, което прокара абсурдните измишльотини на ГЕРБ в Изборния кодекс. ПП и ДБ светкавично причислиха партията му, заедно с ДПС и БСП, към „коалицията на реванша“, която се опитва да смаже реформистките сили, а с тях и демокрацията в България. Двете формации даже заговориха за общи кандидати на предстоящите местни избори през 2023 г. Няма да е изненада, ако направят същото и за следващия парламентарен вот.

Така Борисов с един замах помогна на ДБ

да постигне онова, към което отдавна отчаяно се стреми – съюз с ПП, който да спаси десницата от забвение. И което е по-лошо за Борисов, едно подобно обединение може да претендира за първото място в следващия парламент. А досега Асен Василев и Кирил Петков не проявяваха особен ентусиазъм да се събират с ДБ, чиито бивши избиратели са основата на електората им. Бруталната атака на ГЕРБ срещу Изборния кодекс обаче породи нова кауза, около която ПП и ДБ можеха да се обединят. Всъщност те нямат друг избор, освен да поддържат заедно тази кауза, защото поддръжниците им точно това искат да видят. И Борисов им поднесе буквално на тепсия мотив да работят за предизборен съюз. Нарочно да беше искал да ги обедини, нямаше толкова добре да го направи!

Всъщност политическият провал на Борисов в този парламент започна още преди да се развихри скандалът около хартиените бюлетини. Много му се искаше да намери начин да отклони ПП и ДБ от

говоренето за „корупционния модел“ на ГЕРБ

Затова непрекъснато призоваваше политиците да „оставят егото си настрана“. Смешното в случая беше, че именно на него му беше най-трудно да потисне егото си. А то не му позволяваше да си замълчи или поне да бъде умерен, когато се ядоса на ПП и ДБ за нещо.

Затова през цялото време Борисов стига до ситуации, при които в един миг говори за помирение и диалог с опонентите си, а буквално в следващия миг яростно ги обвинява в провали и злоупотреби. И например, когато му споменат за 16-те приоритета на ПП, веднага подскача и суетно обявява: “А ние имаме 139 страници (програма)!” Така герберският вожд неутрализираше собствената си тактика да привлече ПП и ДБ на своя страна и на практика се самосаботираше през цялото време. Скандалната история около Изборния кодекс беше просто кулминацията на това положение, в което сам се постави. Сега се опитва да измъдрува начин да се измъкне от него, но просто няма начин да му се получи.

Сега се стигна до това, че ако иска да управлява, Борисов трябва да се откаже от заклинанието за „евроатлантическата коалиция“. Ще му трябва подкрепата – явна или тайна, на БСП. А последното, което може да се каже за левицата след всичките й изпълнения от началото на войната в Украйна, е, че е евроатлантически ориентирана. Бъдещото му правителство, ако въобще се стигне до такова, ще трябва да действа под лозунга за спасяване на страната от социалноикономическата криза. Какъв друг предлог може да извади, за да се събере с партиите на Ахмед Доган и Корнелия Нинова, след като не му остана друга алтернатива?

Людмил Илиев, Сега