Анализът на институт „Иван Хаджийски“ за политическия юни е озаглавен „Игра на президенти и лоши новини за света“. Той е изготвен под редакцията на проф. Петър–Емил Митев и обобщава дискусия с участието на Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров. Публикуваме резюмето на анализа:

Българската политика е все повече рамкирана от парадокси. Президентски избори в центъра на вниманието – но без кандидати. Правителство на малцинството – но стабилност на властта. Важни събития – по които обаче никой не може да каже какво точно се е случило (или казало): Черноморската флотилия, вдигането на учителските заплати, новият заем, компенсациите за проекта „Белене“, ситуацията с еврофондовете и пр. В дясно от центъра сюжетът е „президент под прикритие“. Борисов уж няма да е кандидат, а обикаля из страната, много повече от преди. Очевидно още не е решил и е в дилемата To be or not to be… президент.

Реформаторският блок ще трябва да издига собствен кандидат, но засега май никоя партия в него не иска да носи отговорността за кaндидата. В ляво се търсят общи пътища, но май искат АБВ без Първанов и Калфин. Референдумът в БСП е хладен към двамата. Първанов не им е толкова необходим като съюзник, колкото да не бъде враг. Националистите вървят към възход, но се чудят дали обединението на доскорошни конкуренти ще сумира гласовете им или ще ги… отблъсне. ДПС и ДОСТ също се дебнат в големи маневри. Уж говорят за едно и също, а ДПС го нарича „повече Европа“, докато ДОСТ – „по-малко Евразия“.

Партийната система: от раздробяване към консолидация с външна намеса?

Ако в последните месеци се виждаше раздробяване на партийните ниши, идващите президентски избори катализират обратното. В партийната система тече постепенна консолидация. Формира се широко патриотично обединение; партиите от РБ открито признават, че ще е пагубно да се явят отделно на президентския вот; левицата търси широки формати на изява. В партийната система у нас обаче се вижда и все повече отглас от международните процеси. И президентската кампания може да остане в този капан. Посещението на „Нощните вълци“ на Путин показва колко е лесно (и безплатно) цялата обществена енергия да се насочи към разделение на геополитическа основа, на за/против Русия или за/против Америка.

Лоши новини за света

Глобалната несигурност нараства. Разединеното кралство произведе разединена Европа. Военното напрежение в Сирия се увеличи. Украинският възел се заплита. Терористичната заплаха получава нови потвърждения. В този контекст внезапно излиза нов триъгълник Русия-Турция-Израел, който може да прояви претенциите за ново пренареждане в Близкия Изток. С напредването на кандидат-президентската битка в САЩ отношенията САЩ-Русия прогресивно се влошават. Преговорите за Трансатлантическото споразумение буксуват и фактически са пред отлагане.

Геополитическият разлом удари и православието, след като Българската православна църква проправи пътя на Московската за бойкот на Всеправославния събор. Бойни кораби на САЩ и Русия едва не се сблъскаха наскоро в Средиземно море. Военните маневри са интензивни, в политиката твърдата реторика доминира, в публицистиката – безпрецедентно за последните 30 години! – се появяват сценарии за ядрена война. На този фон светът очаква срещата на НАТО във Варшава и очакваното сплотяване на редиците, най-вече срещу Русия.

Печеливши и губещи от Брекзит на първо четене

Брекзит е безспорна победа на евроскептицизма, но той може да бъде убедително опроверган чрез… собствената си реализация и нейните негативни ефекти. Брекзит открива „път надолу”, но и „път нагоре“ пред ЕС. Печели Германия, която вече не е длъжна да се съобразява с Лондон; Франция, която винаги е заемала критична на Великобритания позиция; Италия, която сега може да получи място между „тримата големи“ на ЕС. Печели Русия, защото най-резервираната към Русия държава в евросъюза се дистанцира от него.

Губят САЩ, защото напуска главният им съюзник и възможността да въздейства върху вземането на решения в Брюксел намалява, става необходимо да разработят нова политика към Европа; губи Полша, опирала се неведнъж на британска подкрепа в сложното положение, което има между Германия и Русия; същото се отнася и за Турция, дотолкова, че някои анализатори директно свързват извинението на Ердоган с Брекзит.

Между засегнатите е и Китай, която инвестира немалко усилия да превърне Лондон в свой привилегирован партньор в Европа. Британският интерес е свързан не толкова и не само с контрола върху миграцията, колкото с луксозната възможност Лондон да се ползва и от преимуществата на Общия пазар, и от свободната търговия с другите си партньори, без тя да бъде ограничавана и подчинявана на правилата на ЕС. Малко вероятно е ЕС да приеме подобен привилегирован статус. България не иска да взема страна в разлома Изток-Запад, но ще й се наложи, защото председателството на ЕС наближава и София може да води преговорите за напускане с Лондон.

Поуките от референдума

Изпъкват две противоречиви поуки – Европа вече трудно ще се развива без отчитане на националните специфики и волята на народите, но референдумите като израз на тази воля губят легитимност. Демократичният дефицит на ЕС вече не може да се скрие. През последното десетилетие почти всеки път, когато европейски народи са били питани за Европа (от референдумите във Франция и Холандия за Европейската конституция през гръцкия и датския референдум от м.г. до Брекзита), те са отговаряли с „не“. Вярно е, че британският референдум може да изиграе ролята на сепване, на имунизация, която да намали желанието на елитите да прибягват в бъдеще до подобно опасно „заиграване с публиката“. Но това още повече засилва потребността от ясно лидерство и задаване на посока.  Поуките от референдума кънтят и у нас. Референдумът на Слави Трифонов (а евентуално и този на Веселин Марешки) попада в нова светлина и ще бъде разглеждан под друг ъгъл.