– Г-н Ноев,  българските политици се разделиха и по случая с Алексей Навални. Премиерът Борисов се обяви в негова защита и обвини президента Радев в „оглушително мълчание“, с което подкрепя руските власти и репресиите срещу отровения с новичок опозиционер. Какво се случва?

– Можем да съдим какво наистина се случва на базата на фактите и действията на властта в България. И те изобличават именно Борисов, а не Радев. Борисов играе един театър по свой сценарий, че Радев е човек на руснаците, а той самият, видите ли, защитавал принципите на демокрацията и геополитическата ориентация на България. Това е един театър на абсурда. Фактите говорят точно обратното. Затова, че от 2014 г. насам и особено през последния си мандат Борисов допусна, а вероятно и подпомогна засилването на влиянието на Русия в България, при това в стратегически области – преди всичко в енергетиката, сигурността, но не само.

– Но нали бяха изгонени руски дипломати за шпионска дейност…

– Такъв е сценарият за непросветените. „Изгонени“ бяха третостепенни фигури, без да се засегне структурата и функционирането на мрежата на руските служби в България. Според мен възможно е това да е било и договорено, като част от театъра за прикриване на истинските, стратегическите намерения.

Нека погледнем фактите. Първо, всеки един скандал с „руски шпиони“ бе организиран за медийна употреба, а не за целите на националната сигурност. Всеки един. Да вземем „шпионина“ Малинов. Какво стана? Арести, обиски, камери, направиха му реклама, отиде при Путин, той го награди, прибра се момчето и продължава законната си русофилска дейност. Гръмките обвинения са забравени, разследване няма, чака се забравата. Ами другите дипломати шпиони? Не че почти всеки руски дипломат в София не работи за специалните им служби, но нали уж бяха хванати да вербуват и плащат на наши граждани? Да сте чули поне едно име, че се води разследване за български съучастници?! Няма. И да сте чули нещо от Борисов – ни дума. Казва, че бил чул за тези неща от медиите. Всичко е бутафория.

– А съюзниците ни наясно ли са, че това е сценарий?

– Съюзниците ни много добре познават „явлението Борисов“, много добре знаят и всичко за самия него. Известни са телеграмите на посланик Байърли, после подробната публикация във „Вашингтон Куортърли“ за миналото му в подземния свят – това е само малка част от „Досието Борисов“, бих казал биографията на „ранния Борисов“. Оттогава то е набъбнало с неговите зависимости, публичната част от които са описани изобилно и от нашите, и от чуждите медии. В това досие са и къщата в Барселона, истината за пачките и кюлчетата от нощното му шкафче… Но това е видимото само за широката публика.

Сериозните неща са в други компютри и папки. Там вероятно са и някои от обясненията за това, което през последните няколко години се проявява като зависимости на Борисов. И важното е кои от зависимостите мотивират действията на Борисов по различните теми.

– Твърдението, че министър-председателят е зависим от чужди фактори е доста притеснително.

– Няма други обяснения. Как иначе да се гледа на „Турски поток“, построен в ущърб на интересите на България, на открития саботаж на вече 12 години изгражданите алтернативни трасета, в т. ч. тръбата към Гърция, сагата „Белене“…? Как да се обясни отказът за изпълнение на ангажиментите като член на НАТО по отношение на Черно море? Помните умилението му за „платноходките“, нали?! Защото в НАТО помнят. Как да се обясни опитът за предаване контрола над оръжейната ни индустрия на руснаците. Не на последно място – как да се обясни спирането на разследването на терористичния акт с новичок срещу трима български граждани, на българска територия? Нали разбирате, че за всичко това има факти, свидетели, документи. Да, зависимостта на един премиер от външни фактори е пряка заплаха за националната сигурност на държавата. Не по-малко опасна обаче е и зависимостта на един премиер от това, което най-общо се определя като „мафията“.

– Има ли доказателства за такива зависимости на българския премиер?

– Това е съвкупната обществена оценка, която намира различни прояви, в т. ч. по улиците, по площадите, в медиите… За обяснението на зависимостите трябва да се анализира едрата корупция, сливането на мафията с държавата както в Русия, така и у нас. Общото на тези две симбиози е, че организирани групи са узурпирали властта, оттам икономиката и други сфери на живота и използват държавните органи в свой интерес. Против интересите на обществото. Контурите на тази симбиоза в Русия ясно се виждат във филма на Навални за Путин и в други разследвания. Повечето имена са в черните списъци на ЕС, САЩ и други страни.

А симбиозата в България ние си я виждаме всеки ден. Българо-руските отношения днес са узурпирани изцяло от тези две симбиози. Нашите две страни днес нямат нормални отношения именно поради това. Поради това че облечената в държавна власт руска мафия намира в България, членка на ЕС и НАТО, своя посестрима. Безсрамно злоупотребявайки с топлите чувства на двата народа.

– Едва ли все пак отговорността за всичко това трябва да се хвърля на Борисов. Подобни явления не възникват за ден-два. Не се ли рисува тази картина вече доста време и от много „художници“?

– В последните 30 г. тези явления се наблюдават с различна интензивност. Много ярко това се виждаше по времето на Луканов в българската политика. Тази тенденция се възроди около „тройния шлем“ в енергетиката, посещението на Путин в България през 2008 г. Тогава руската група все още нямаше адекватни партньори в България. Изглежда „сватбата“ им стана около правителството на Орешарски, когато българската група направи решителни крачки за обсебване на държавната власт. Такъв беше опитът за слагането на Пеевски за шеф на ДАНС.

Питайте Орешарски, Драгомир Стойнев за „Южен поток“… Борисов тогава бе спасен от демократичния имунитет, натрупан от обществото след краха от 1996 г. и от правителството на ОДС. Четете реакциите му в публикуваните секретни стенограми за фалита на КТБ.

– Но в тези стенограми той няколко пъти задава въпроса „кой прати качулките?“, тоест полицейските „барети“ да събарят банката…

– Така е. Той тогава все още не е кооптиран в „братството“, все още прокуратурата му кърши ръцете, а Бареков прави маймунджулуци пред дома му. Малко след това обаче става премиер и шеф на „качулките“ и вместо да каже кой ги е пратил да събарят банката, вместо да вкара държавата в КТБ и да спести на България милиардните загуби, той минава на другата страна. Според мен това е повратната точка в кариерата на Бойко Борисов. Оттам българската „симбиоза“ вече е готова да играе с руската и зависимостите се затягат.

Публичният въпрос на Путин към Радев и Борисов за „изчезналите 800 милиона“ около „Южен поток“ е само щрих към мрачната картина на обсебените българо-руски отношения. Личните слабости на човека Борисов, които той с охота демонстрира и споделя, „Мата Хари“, помните и изповедите му пред Туск, само засилват структурните  и институционални зависимости на държавата България, на която той е премиер.

– Значи ли това, че специалните ни служби не работят, че си затварят очите?

– Имам основание да считам, че независими екипи, разследващи безобразията в България, в т. ч. по т.нар. „български новичок“ са установили, да кажем така, нелицеприятни факти за съпричастност на служители на ДАНС,  при това на ръководно равнище, с това, което по-горе наричам „симбиозата“.

– Съпричастност в лично качество ли?

– Не. В качеството си на служители на ДАНС. За мен няма никакво съмнение, че службата е използвана в интерес на група лица, освен за прикриване на престъпления и репресии към политически и икономически конкуренти, така също и за овладяване на важна част от българската военна индустрия. В т. ч. за прикриване на истината за терористичния акт срещу 3-мата български граждани с една от разновидностите на новичок.

– Това вероятно са добре информирани разследващи?

– Може ли някой да има илюзии, че онези, които разнищват опитите за убийството на Скрипал, на Навални, които изкарват в най-малки подробности житието и битието на агентите на руските специални служби, биха имали проблем с разнищването на „българския новичок“, на българските играчи. На също такова детайлно ниво. У нас е като детска градина…

– Означава ли, че българският случай е изяснен?

– Според моите наблюдения, да.

– Разследването тогава върви ли към завършек?

– Не.

– Защо?

– Защото официалното разследване, което би трябвало да има процесуална сила, е вкарано в глуха улица. Под натиска на едно от външните разследвания българските власти не можеха да продължат с лъжите за отрова с пестициди, със салати от рукола и прочее измишльотини. Срещу трима от осемте заподозрени бяха повдигнати официални обвинения, задочно. После отново спряха делото. Причината е, че разследването опря до мотивите и вероятните български поръчители, а следите рязко тръгнаха нагоре, към най-високите етажи на властта в България – в правителството, в прокуратурата, в МВР и ДАНС. Някои имена са сред „обичайните заподозрени“, хора от българската „симбиоза“, хора от обкръжението на премиера Борисов. Хора свързани с явлението „Пеевски“.

– Смятате ли, че има връзка между натиска срещу бизнеса на Емилиян Гебрев и използването на новичок срещу него, сина му и негов служител?

– Категорично. То е повече от ясно. Не можаха да ги убият физически и преминаха към тотална атака, с всички инструменти на властта. МВР, ДАНС, прокуратура, бухалката КЗК… Когато картата на „българския новичок“ се наложи върху картата с играчите, които искат да овладеят българската оръжейна индустрия, като имена, събития и връзки, съвпаденията просто бодат на очи. Манипулирането на официалното разследване на „българския новичок“, като график и посоки, върви в пряка връзка с войната, която „симбиозата“ вече 4 г.  води за овладяване на бизнеса на компаниите ЕМКО и „Дунарит“. Това става пред очите на цялото общество. Това не може да се случва без „чадъра“ на премиера Борисов. И говори за много неща.

– А каква е според вас ролята на прокуратурата?

– На изпълнител. На най-високо ниво. Това е документирано. И ако някои от участниците вече предадоха щафетата и се надяват да са се отървали, то онези, които носят отговорността днес, държат един много горещ картоф. Мисля, че е време главният прокурор Гешев да осъзнае в какво са го вкарали и да намери начин да застане на страната на истината и закона. Анатомията на фалшификациите, извършени от самата прокуратура около отказа да бъде ангажирана Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО), е повече от показателна. Тя е ясна и за колегите им от Великобритания и други страни. Ясна е и за ОЗХО.

– Възможно ли е разследването на „българския новичок“ да предизвика властови катаклизми?

– Лавината разкрития около покушението срещу Навални дорисува картината на руската машина за убийства, действала и на територията на България. Това, че българските власти единствени отказаха помощта на ОЗХО, че отказаха да се включат в международните разследвания, допълва доказателствата за българско съучастие. Потвърждава поети пред руснаците ангажименти. Оглушителното мълчание на премиера Борисов по този въпрос говори само за себе си.

Таня Петкова, „Сега“