България е заплашена от силна антизападна вълна на фона на руската пропаганда и войната в Украйна. Освен това вдигането на ветото върху Северна Македония може да доведе до „брутален путинизъм“ в страната, докато запазването му се разглежда като предаване на Скопие в ръцете на Русия, пише сайтът Еuractiv.fr.

Еuractiv попита български политически анализатори каква е политическата цена за премахване на ветото на страната над Северна Македония, на фона на политическа криза, при която една от партиите в четворната коалиция се оттегли поради разногласия по въпроса за ветото над Скопие .

България е под натиска на Запада да отмени ветото, но смята, че Скопие не е изпълнило условията за това.

„Ако Скопие не направи отстъпки и България отмени ветото си, това неминуемо ще засили антиевропейските настроения. Българите веднага ще разберат, че правителството действа под диктовката на западните ни партньори. Партия „Възраждане“ несъмнено ще спечели от това“, каза пред Еuractiv Димитър Ганев от социологическата агенция „Тренд“.

Политологът Първан Симеонов от агенция „Галъп интернешънъл“ потвърди прогнозата на Ганев. Според него близо 70% от българите са против премахването на ветото върху Скопие и ако това се случи, Западът ще стане свидетел на „брутален путинизъм“ в България.

Политическите анализатори не изключват възможността „Възраждане“ да бъде втората политическа сила след ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов и да стане ключов играч в българската политика при нови избори. Това ще стане, ако сегашното правителство, водено от проевропейски настроения премиер Кирил Петков, загуби властта.

Дори „Възраждане“ да се окаже изолирана в следващия парламент, тази политическа сила може да продължи да расте на вълната на антисистемното говорене и да се възползва от руската пропаганда в социалните медии. „Възраждане“ призовава и за излизане на България от НАТО и предоговаряне на членството на страната в ЕС.

Скорошно проучване на GLOBSEC показа, че българите са много по-склонни от други източноевропейски страни да подкрепят излизането от НАТО. Данните показват, че 38% вече са против членството в НАТО, а 40% от българите са за.

Въпреки това Ганев и Симеонов заявиха, че „Възраждане“ засега не представлява пряка заплаха за членството на България в ЕС.

Проучванията показват, че над 60% от българите изразяват положително или по-скоро положително отношение към членството в ЕС. Според Ганев членството на България в ЕС в момента не е застрашено.

„Следващото българско правителство ще се формира на базата на геополитическата ориентация на страната – Изток срещу Запад“, коментира Ганев. Сегашното българско правителство беше избрано с обещание да се бори с корупцията и да реформира съдебната система, но Русия се превърна в горещата тема за момента.

„За българите ЕС е рационален избор, докато положителното отношение към Русия е емоционално поради история, културни прилики и факта, че Русия не е съсед на България. Българите не я възприемат като непосредствена заплаха“, коментира Симеонов.

И двамата анализатори признават, че руската пропаганда в страната се е засилила през последните месеци. „Пропагандата в социалните мрежи е инструмент на руската външна политика и не е логично тя да отслабва през последните години, а по-скоро се засилва“, каза Ганев.

Македонският политически анализатор Слободанка Йовановска коментира, че все още не е ясно дали правителството ще оцелее, но каза, че сънародниците ѝ „се чувстват заложници на това, че България не функционира като държава-членка на ЕС, скачайки от избори в избори и не решавайки нищо.“ Коментирайки влиянието на Русия в България, тя каза пред Еuractiv, че „не само в Македония, но и в самата България се смята, че структури, близки до Русия, използват двустранния въпрос със Северна Македония, за да възпрепятстват политиката на ЕС и да дестабилизират региона.“

Македонският журналист Ерол Ризаов добавя, че българското вето е още по-силно след войната в Украйна, тъй като руското влияние в България се е увеличило значително. „Няма нито един т. нар. „русофил“, който да не защитава яростно българското вето върху преговорите на ЕС със Северна Македония“, каза Ризаов.

Скопие се опасява, че поддаването на нови искания от други страни ще създаде прецедент. Правителството се чуди дали, ако приеме тези искания, ще бъде помолено да направи други в бъдеще.

Заинтересованите страни призоваха за започване на преговорите възможно най-скоро, а разглеждането на други въпроси да става с отварянето на главите. В противен случай Скопие и Тирана, чиято съдба е свързана с тази на съседката ѝ, може да попаднат под влияние от изток.

В края на миналата седмица българското правителство беше разтърсено от изявлението на лидера на популистката партия „Има такъв народ“ Слави Трифонов, че напуска управляващата коалиция. Четиримата му министри, включително тези на енергетиката и на външните работи, също подадоха оставки. Правителството на Кирил Петков също загуби парламентарното си мнозинство, като от нужните 121 останаха само 109 депутати.

Партията на Трифонов започна да се разпада в понеделник (13 юни), след като шестима депутати обявиха напускането си след обвинения, че Трифонов може да има връзки с мафията.

При липса на мнозинство шансовете премиера Кирил Петков да вдигне ветото са малки. Друг важен партньор в управляващата коалиция е Българската социалистическа партия, която също се противопоставя на отстъпките пред Северна Македония.