Възможно е Европейската комисия да препоръча във вторник да бъде прекратен Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), но това няма да е краят на наблюдението над България и Румъния за корупция на високо равнище и дефекти на правосъдието, казаха на „Сега“ източници в Брюксел, София и Букурещ. След 12 години мониторинг, който не успя да промени значително правната култура на властите в двете държави, комисията на Жан-Клод Юнкер е склонна да изпълни обещанието си да спре МСП до края на мандата си, който изтича официално на 31 октомври.

Тъй като няма как да обяви, че слабостите са отстранени напълно, Брюксел търси процедурен изход, като може да предложи досегашният механизъм да бъде заменен от друг, който да наблюдава всички държави в ЕС за върховенство на закона. Такава идея разви бъдещата председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен, което означава, че задачата ще бъде прехвърлена на следващата Еврокомисия. Но и това няма да е краят, защото ЕК може само да предложи прекратяване на специалния мониторинг над България и Румъния, а решението ще бъде взето от Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен ред. Там не е сигурно, че всички държави ще бъдат съгласни, защото някои поставят пречка  пред отварянето на Шенгенското пространство за София и Букурещ тъкмо поради недостатъци в правовия им ред. Освен това някои държави не са съгласни наблюдението да се разшири и върху тях, защото ще бъде обвързано с достъпа им до еврофондове. Идеята възникна заради Полша и Унгария в търсене на инструмент как да се въздейства по-ефективно върху техните власти.

Високопоставен български дипломат каза, че споровете ще продължат до последния момент и затова предстоящите доклади за двете държави са строго засекретени. Висшият съдебен съвет на Румъния пусна дори гневно писмо на сайта си, че е бил поканен едва миналия петък вечерта да се запознае в срок до няколко часа с проектодоклада, но с условието да изпрати представител с право на достъп до класифицирана информация. „Засекретяването на доклада на МСП, въпреки че той може да има най-много характер на непубличен документ, води до обосновано предположение, че това действие не е извършено в съответствие с всички условия, заложени в Закона за класифицираните документи“, пише пресслужбата на висшите магистрати.

Безпрецедентната поверителност остави много въпросителни как Брюксел би мотивирал отпадане на механизма. Той смекчи критиките си към България още в предишните два доклада през 2017 и 2018 г., но по отношение на Румъния запази остър тон заради корупцията на високо равнище. Вкарването в затвора на бившия председател на румънския парламент Ливиу Драгня не отслаби критиките, защото неговата фаворитка в соцпартията Виорика Дънчила не предприе радикални стъпки за борба с корупцията. Тя се възползва от падането му от власт, за да продължи да прави собствена кариера. Това го разгневи и както съобщи вчера румънският сайт hotnews.ro, той е изпратил писмо до Съда на ЕС с обвинение срещу нея, че е злоупотребявала с европейски средства като евродепутат при назначаването на свой сътрудник.

Независимо каква препоръка ще отправи Еврокомисията за съдбата на мониторинга, България ще я изтълкува като признание на своите успехи на фона на по-сдържаните оценки за Румъния. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов бе сигурен, че МСП ще спре, и още през юни обеща да подаде оставка, ако не стане така. От името на България той ще участва в Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен ред и ще трябва да убеди колегите си от всички държави да спрат механизма за наблюдение, ако подобна препоръка бъде внесена от ЕК. Несигурността е голяма, след като на последния Европейски съвет (срещата на високо равнище) Франция спусна миналата седмица бариера пред започването на присъединителни преговори със Северна Македония и Албания под предлог за несъответствие на вътрешния им ред с критериите на правовата държава.