Европейската комисия откри, че строителството на скъпа магистрала през Кресненското дефиле всъщност е напълно излишно. Данните и прогнозите за трафика, които България е подала в Брюксел като част от документацията за изграждането на аутобана „Струма“, показват, че в този участък от пътя е напълно достатъчно да има обикновено шосе – с по една лента в двете посоки. Това гласи писмо на ЕК, изпратено през октомври до нашето Министерството на транспорта. Писмото бе разпространено в понеделник от евродепутата Радан Кънев.

От документа се разбира още, че София се е опитала да подведе ЕК за броя на тунелите, виадуктите и мостовете, които трябва да бъдат изградени по магистрала „Струма“ в най-трудната й част. Освен това българската страна е подценила вредите от строителството за местните растения и животни, някои от които са изчезващи видове и трябва зорко да бъдат пазени, разкрива кореспонденцията. Говори се и за необяснимо раздуване на разходи. Изграждането на аутобана през дефилето влиза в критична фаза, тъй като заради колосално забавяне проектът най-вероятно няма да бъде завършен в срок и може да се наложи страната ни да върне цялото усвоено еврофинансиране обратно в Брюксел.

В писмото на ЕК се посочва, че България на практика не е обосновала нуждата от изграждане на многолентов скоростен път през Кресненския пролом. Прогнозата на София за този участък, познат и като лот 3.2 от „Струма“, е, че през 2030 г. оттам ще минават едва 12 200 автомобила средно в денонощие. За сравнение в най-натоварения пътен участък в България – магистрала „Тракия“ между София и Пловдив, за денонощие преминават средно по 42 614 моторни превозни средства, а в пиковия 20 юли трафикът е надхвърлил 67 000 МПС-та, показват данните на АПИ за 2018 г. По втората по интензивен трафик отсечка – между София и Ботевград на магистрала „Хемус“, средният поток е 28 230 автомобила на денонощие, при това без тировете, отклонени по обходен маршрут заради ремонтните дейности. Третата по натовареност отсечка е по пътя София – Калотина (бъдещата магистрала „Европа“). Става дума за участъка София – Божурище с 32 877 моторни превозни средства на денонощие средногодишно. Магистрала „Струма“ също попада сред по-натоварените, но само в участъка Перник-Долна Диканя, сочат данните на пътната агенция. А през аутобана, който евентуално ще бъде прокаран през Кресна, дори през далечната 2045 г. трафикът ще е под 15 000 МПС-та за денонощие – ако се вярва на прогнозата на АПИ.

Такъв трафик минава за слаб и изобщо не предполага да се обслужва от магистрала. „Този прогнозен трафик е в рамките на капацитета на стандартно единично пътно платно (т.е. 1 лента във всяка посока), пишат експертите на Еврокомисията. В тази връзка те приканват българските власти да преосмислят направения избор за изграждане на магистрала през Кресна, като изтъкват и друга причина за търсене на алтернатива – екологичните ограничения (проектираното трасе през Кресна на практика нагазва в защитената зона „Натура 2000“).

Една от най-фрапиращите забележки в писмото от Брюксел е, че има разминавания между проекта на магистралата и придружаващата го оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Например според проекта ще се строят седем тунела, а в ОВОС фигурират само пет. Мостовете в проекта са с два повече от разгледаните в екооценката. Същите „неточности“ са допуснати и при броенето на подлези, надлези, пътни възли и напречни връзки.

Брюксел има критики и за графика на строителството и финансирането му. Вместо да представи прогноза за напредъка по години, София е записала, че до 2023 г. „финансовото изпълнение“ по проекта ще е 41 на сто. ЕК посочва още, че прокарването на високоскоростен път през дефилето ще е с много завои, а това създава риск за увеличаване на катастрофите. Не на последно място са и опасенията за биологичното разнообразие в района. Според Брюксел България подценява бъдещите вреди от строителството и трафика за птици, прилепи, таралежи и др.

Евродепутатът Радан Кънев публикува във Фейсбук писмото на ЕК заради враждебни коментари на премиера Бойко Борисов. Премиерът обвини евродепутата, че пречи на магистралното строителство, като разпространява петиции на „зелените“ срещу „Струма“. Кънев обясни, че наистина е придвижил петиция до Европейския парламент, но тя е на хора от Кресна, които се тревожат за бизнеса си. Отдавна се знае, че местните предприемачи се опасяват, че с прокарването на магистрала трафикът и клиентите ще подминават селата им.