Мой приятел се изненада от БСП. Попита как не са втори на изборите. Интересува се от политика повърхностно, очевидно бе пропуснал няколко вота. Но възприятията на такива хора са важни, защото помагат да се акцентира на едрите неща, дългите процеси, изплъзващи се при живот в политическата центрофуга. Та, палете свещ, време е за помен. 151 000 гласа и пето място са смърт за 130-годишната партия, записала се в българската история с Димитър Благоев, Георги Димитров, Тодор Живков и половин вековно управление.

Тази констатация не се базира само на сегашното представяне, разбира се. Последно, БСП бе първа преди 20 години, втора преди 7, като след второто място се проведоха 5 вота – с траен отлив на реалните гласове. Но смъртите са две. Няма го и лявото. Дясното като фундамент в политическата ни система остана, противовесът му умря. Само преди 7 месеца изгря Ваня Григорова, но се оказа звезда от хелий – пук! Резултатът на „Солидарна България“ (коалицията с Мая Манолова) е най-маловажното нещо на света.

За да се стигне дотук нещата са и сложни, и прости. Но в двата случая – важни. Става дума за идеен крах, обществена непотребност (на БСП и лявото), а и умопомрачителна човешка несъстоятелност:

Катастрофа при война и русофилия

Голямата бездна пред лявото по света и у нас е добре известна – фабриките не са Дикенсови от десетилетия, Вапцаровият класов идеал е отживял. За да оцелее, лявото (на запад) се ориентира към полови малцинства, бежанци, стимулиране на „многообразието“. Такива като БСП – към семейни ценности, национализъм, твърда ръка (Орбан в пола). Това бе консерватизъм по новите критерии, логичен избор в общество като българското. Но се оказа, че БСП е изкуствено образувание на този терен. Той бе на „Атака“, ВМРО, дори ГЕРБ. После „Възраждане“ напълно го иззе. Сегашният резултат на „Величие“ показва, че българите от този сегмент отново не поглеждат към БСП.

Крахът е направо катастрофа при факта, че през последните 2.5 години на хвърлей от България се води война. Световните сили са разделени, под въпрос въобще са ценностите за добро и лошо, коя политическа система е устойчива, коя не. В синхрон с електората си, а и в съответствие с консервативното обръщане, БСП декларативно зае ярка проруска позиция. През последната година дори бе опозиция на атлантическо управление в България. Но не само не надигна глава, ами се свлече още. Обясненията защо са отделна тема, важен е фактът. Именно той е новината, която сегашните избори произведоха, а някога историците щя прибавят като точка към главата за умирането на БСП – дори русофилството в пределен момент и вътрешната конюнктура не са помогнали в периода 2023-2024 г.

А сега един въпрос – ако вие сте нормален българин, необвързан корпоративно с партия и не продавате гласа си, по каква причина бихте гласувал за БСП? Защо да го правите? Ако сте „патриот“ ще пуснете ясно за кого. Ако сте „срещу мафията и за европейска България“ – също е ясно. Желаете ли „стабилност“ в противовес на „пуйчене и мисирки“, пак си имате човек. Ако срещу всички, търсите ново – пазарът периодично вади стока. Около 20 години БСП не предлага нищо от изброеното, нищо и по-добро от него. Така стигаме до основния отговор на въпроса защо тя отпадна от обществените нужди. Партията имаше шанс само и единствено, ако предложи поне малко честност, елементарна почтеност –  хората ценят такива неща, искат да ги видят в очите отсреща, в ръкостискащата длан; дефицит са в политиката. И само тази честност, само чувствителността спрямо човешките болки, можеше да роди някакви идеи. Леви, полулеви – някакви. Не стана. И понеже при партиите хората преценяват чисто човешките качества по председателя, стигаме до лидерския проблем.

Гробокопачът

Лидерите преди нея също си имаха недостатъци (нормално е), но Корнелия Нинова определено изкопа гроба на БСП. Плачеше, разкайваше се, подаваше оставки след провалите…. Но всичко това се оказа единствено коварство, за да се доразправи с вътрешните опоненти. Вече е напълно скучно и тривиално да бъде коментирана тя – ясно е, че единственият продукт, който БСП произвеждаше през осемте ѝ години лидерство, е как оцелява след поредната загуба, въздига довереници наместо опонентите, разчитайки на вътрешния апарат и на добре разказана лъжа. „Нито един патрон за Украйна!“ насред износ чрез посредници (Нинова – икономически министър) е само един от примерите за истината, която бе невъзможно да се скрие.

Когато и да си бе тръгнала Нинова, да освободи терена за млади хора, нови, щеше да е и късно, и задължително. Това щеше да бъде шанс за БСП насред безспорно трудната външна среда. Не стана. Ступор, безсмисленост, несъщественост – ей тия неща излъчваше все така БСП. А и клиентелизъм, корупция. Хората виждаха как куфарчета летят към местните централи и „Позитано“ 20, произвеждайки депутати и членове на партийно ръководство. За такава партия не само никой не гласува, ами и го е срам, ако случайно сбърка.

Да си повярваш…

Няколко думи за Ваня Григорова. Миналата есен наистина изглеждаше, че има шанс да поведе лявото. Днес тя не просто се провали, ами и никой не страда по нея, което показва мащаба на случката. По-важното е, че Григорова сама е виновна, не друг. Надцени се – помисли, че хората я харесват, желаят да я видят в голямата игра, мило и драго дават да зареже СОС на петия ден, за да ги спаси от „лапите на капитала“… В името на тази кариера Григорова дори лицемерно с обвърза с непоносимата за самата нея Мая Манолова. Но се оказа, че просто е била текущо припозната за протестен вот на столичните избори.

Това, което трябваше да направи Григорова, е съвестно и упорито да работи в СОС, изграждайки образ, мисия, послания…Тоест, сърцето юнашко да потрае, да бяга на дълго разстояние. Да е честна. Не е честно да потърсиш доверието за едно, да те изберат, а след половин година за друго да се кандидатираш, като това „другото“ е просто стъпало в кариерата.

Още от същото

Най-вероятно Григорова ще си остане общински съветник. Но пушката е без патрони, ще се зареди ли някога пак, как… – я камилата, я камиларя.

Нинова пък, след поне третата си оставка, на 99% ще се кандидатира отново за лидер на БСП. Вчера един от заместниците ѝ – Атанас Зафиров, направи нещо знаково: тичайки пред вятъра каза, че партията би подкрепила кабинет с мандата на ГЕРБ. Това бе съобщение от ръководството към близката ѝ клиентела – „ние сме вашите хора, ще ви уредим с постчета и проценти, ако сте с нас“ – нов рунд от битката за оцеляване на статуквото в БСП. Почти същото бе станало и през есента на 2021 г., когато БСП бе четвърта сила. Помните ли, че първият лидер, с когото Кирил Петков се снима при преговорите за бъдещото правителство, внезапно и изненадващо, бе… Корнелия Нинова – авансово послание за власт, въпреки провала.

Накратко, предстои още от същото. С което темата ще стане безинтересна дори за политическата журналистика.

Диян Божидаров, Сега