Електоралната ножица между ГЕРБ и БСП се затвори, показва национално представително изследване на агенция „Афис“ за юни. При извънредни парламентарни избори 22,9% от гласоподавателите биха подкрепили ГЕРБ, а 22,6% – БСП. Разлика от 0,3% е статистически пренебрежителна, отбелязват от агенцията.

В сравнение с май подкрепата за управляващите е спаднала с 3%, колкото е и ръстът при социалистите. Подобно изравняване се случва за първи път от ноември 2016 г., когато след загуба на президентските избори премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обяви оставка и курс към извънредни избори. В момента „Обединени патриоти“ биха получили 5,4%, а ДПС – 10%. С подкрепа под 2% „Воля“ би изпаднала от парламента. Сборът от гласовете за всяка от по-известните десни партии – ДСБ, „Да, България“ и СДС, пък е 1,5%, но при явяване в коалиция биха надминали границата от 4%, прогнозират от „Афис“.

Най-голям принос към месечната динамика имат хората в активна възраст над 30 години , отчитат от „Афис“. В тази група БСП бележи ръст от 6%, а ГЕРБ – спад от 5%. С 4 на сто има увеличение на подкрепата за БСП от мъжете, при ГЕРБ отново има спад от 6%. При 18-29-годишните гербаджиите запазват водещи позиции, но според „Афис“ възрастова група не тежи достатъчно сред избирателите, за да обърне резултата в краткосрочен план.

Според агенцията спадът в електоралната подкрепа за управляващите се дължи на: скандалите с протестиращите майки, които прибавиха черти на хладност и бездушие към публичния образ на ГЕРБ; серията подадени и изтеглени оставки на министри девалвира благостойните жестове; антиевропейската кампания спрямо превозвачите, водена от депутати на управляващите. С тези публични акции може да се обясни и друга промяна – че тъкмо в последния месец на европредседателството ни доверието на българите в ЕС спадна от 50 до 45%. Посещението в Москва и публичното покаяние на Борисов за прекъсването на двата най-големи инвестиционни проекта бе своеобразен реванш за БСП, която ги подкрепяше. Сюжетът с беглеца от затвора Пелов вероятно допринесе за срива в доверието към МВР с 3% спрямо май и 7% спрямо април. Ерозията в доверието е логична“, обобщават от „Афис“.

Хората се научиха да различават популисткия стил на управляващите от реалната политика, вградена в статуквото, смятат от агенцията. Всеки сондаж показва, че делът на хората, които смятат, че живеят по-зле от предходната година, е 2-3 пъти по-голям от тези, които живеят по-добре. Сегашното съотношение е 15 към 28%. Само 22% смятат, че страната се движи в правилна посока.

Спадащото доверие е плод преди всичко на усещане за криза на представителството между политици и избиратели. В последните месеци желанието за промени се върна на нивото от парламентарните избори през 2017 г.: 25% искат нови избори, 27% – смяна на министри, а 9 на сто – нова коалиция в рамките на сегашното НС. Едва 23% са за запазване на правителството в сегашния му вид, показва изследването.