Разединена и под сянката на съмнението за вмешателство на Делян Пеевски и Бойко Борисов БСП гласува за избор на председател. Това е първият в най-новата история на социалистите пряк избор на лидер.  В надпреварата останаха четирима кандидати – досегашният лидер Корнелия Нинова, вече бившият ѝ заместник в партията Кирил Добрев, депутатите Валери Жаблянов и Красимир Янков. Преди два дни Георги Тодоров подаде декларация за отказ от надпреварата и регистрацията му бе заличена.

Избирателите ще бъдат предупреждавани в избирателната секция, че гласът им за Тодоров ще бъде отчетен като недействителен.

„Няма равнопоставеност в прекия избор – редовият член на Националния съвет не може да има същото медийно отразяване и партийна подкрепа като действащия председател. Участвах и се надявах в надпреварата да има повече млади хора, защото в партията се е натрупало огромно недоверие и защото се нуждаем от нов стил и метод на управление. Надявах се на честен и демократичен избор, но след един месец кампания виждам, че това не е възможно“, обяви Тодоров.

Други двама от номинираните за поста – Валери Жаблянов и Красимир Янков, призоваха в обща позиция социалистите за неучастие в прекия избор, заради опорочената, по думите им, процедура. Според тях създадената организация е предпоставка за груби манипулации и подмяна на действителния резултат.

Корнелия Нинова определя като бойкот призива за негласуване, а опозицията го отдава на липсата на справедливи правила.

„Създадената организация е предпоставка за груби манипулации на процедурата по изборите и подмяна на действителния резултат“, заявиха Жаблянов и Янков.

Според тях прекият избор блокира партията с растящо вътрешно противопоставяне. Двамата алармираха, че действията на ръководството водят до извода, че се налагана само кандидатурата на Корнелия Нинова в разрез с предварително заявените намерения.

Посочените от тях опасности за фалшифициране на избора многократно бяха изтъквани от опозицията, която изрази недоволството си още при непрозрачния начин, по който бяха регламентирани правилата за гласуване.

Избирателните секции в страната са 1140. Изборният ден започна в 7 часа и ще продължи до 19 часа. Предвидени са три вида секции – стационарни, подвижни и мобилни, като мобилната ще се движи по график между малки населени места. Въпреки уверенията за запечатване с тиксо, червената ЦИК не успя да убеди опозицията, че при пренасянето на бюлетините в подвижните секции няма да се стигне до манипулиране на съдържанието им, а вотът на мобилните гласуващи няма да бъде контролиран.

„Да приемем, че имаме областен град, в който има 418 души в подвижна секция. Тази кола трябва да обиколи за един ден 418 адреса. Според вас има ли ги тези хора?“, попита основният конкурент на Нинова за председателския пост – Кирил Добрев.

Един от основните въпроси е колко точно социалисти имат право да гласуват. От избирателните списъци вече са заличени починалите, напуснали и отпаднали до изборния ден социалисти. От Централната комисия по прекия избор обаче не са изисквали от общинските комисии информация за окончателния брой на избирателите по места. Оправданието гласи, че по правилник броят на членовете ще стане окончателно ясен едва след провеждане на вота.

По предварителни сметки избирателите са около 80 000, но от тях трябва да отпаднат починалите и напусналите. Колко са те, засега не се съобщава.

Спорът около броя социалисти с право на глас не е самоцелен. Причина да се превърне в централна тема е това, че резултатите от вота е бъдат признати само ако са участвали над 50% от имащите право на глас.

В месеците преди избора кръгът около Корнелия Нинова дори изпадна в неловката ситуация да се опитва да намали на хартия електората на БСП, за да повиши шансовете си за валидиране на евентуална своя победа. Към 31 декември 2019 г. по данни на местните структури социалистите са били малко над 84 000. Според шефа на червената ЦИК Емил Войнов към 17 август те са около 80 000.

Евродепутатът Елена Йончева, която допреди година се смяташе за изключително близка на Корнелия Нинова също критикува организацията по избора на председател.

„За първи път в БСП няма дебат, тези избори са много странни и мисля, че след тях ще започне големият дебат Какво се случва в БСП? Не е въпросът кого ще подкрепиш, въпросът е кой с каква платформа излиза на тези избори. Няколко дни преди изборите няма избирателни списъци. Това е абсолютно безпрецедентно. Няма парламентарен дебат. Г-н Борисов е този, който бягаше от парламентарен дебат. Не искам БСП да върви по стъпките на г-н Борисов и да се превърне в подобна партия. Не разбирам например защо БСП трябва да се присъединява към протестите, това е най-голямата опозиционна партия, тя трябваше отдавна да води тези протести, да изкара хората на улицата, да ги поведе. Защо това не се случва? Защото хората не вярват, че този лидер наистина се бори срещу корупцията“, каза Елена Йончева.

Резултатът от гласуването се очаква да стане ясен в края на неделния ден. Ако се стигне до балотаж, той ще бъде след седмица – на 19 септември. За 26 септември е насрочено заседание на 50-ия Конгрес на БСП, на което трябва да бъде избран Национален съвет и Общопартийна контролна комисия.

„Ако изборната активност не прескочи 50%, Националният съвет би трябвало да насрочи нова дата за избор. Другият вариант е конгресът да промени устава. В последните години няколко пъти имаше предложения за промяна на тази точка от устава, но конгресът ги отхвърляше. Съмнявам се, че конгресът ще отмени прекия избор на председател, дори той да е нередовен. Единственият вариант е Националният съвет да насрочи нова дата за избор“, обяснява шефът на ЦИК на БСП Емил Войнов.