„Пари няма – действайте“. Така накратко може да се обобщи позивната, дадена от ръководството на БСП след последния пленум. Заседанието приключи безславно за някои, за други – с възкачване на нови партийни позиции. Лидерът Корнелия Нинова пък се обгради с още доверени хора. Нинова, която само преди две седмици се отказа да подава оставка и остана начело поне до края на годината, „разчисти“ къщичката си от неудобните като Валери Жаблянов и предложи още членове, които да влязат в тясното партийно ръководство – Изпълнителното бюро. Както се казва, „да го освежат“. Така с поредните процедурни хватки ИБ набъбна до 21 души, а Нинова все повече се доближава до намерението си да „запуши“ устата на инакомислещите. Проблемът с партийната власт изглежда временно решен. Но се появи друг проблем – идват избори, а партийната каса е опоскана до дъно.

Още миналата седмица левицата обяви, че е „на червено“ и че няма средства да върне надвзетата партийна субсидия. Тя декларира, че ще върне парите, след като получи нови траншове от държавата. Тази информация била обявена и на пленума. Социалистите обаче не са наясно за какво са били изразходвани над 6 млн. лв. за половин година – по отчетите пред Сметната палата толкова е имала на депозит левицата в края на м.г. Корнелия Нинова оправда огромните харчове с предизборната кампания по евровота, с пускането на червената телевизия БСТВ, както и за структурите по места.

В опит да оправдае големите харчове и да опровергае думи на съпартийци, че „БСП е пред фалит“, Нинова обяви на  страницата си във Фейсбук, че решението за разходите е на Националния съвет. Формално е така, но предложението по какви пера да отидат средствата идва именно от тясното ръководство – Изпълнителното бюро, където Нинова доминира. Факт е, че тя не иска или наистина няма откъде да върне в хазната надвзетите над 4.3 млн. лв.

Пръскани са били милиони, а сега рязко се налага затягане на колана. Повече от половината на партийния щат към „Позитано“ 20 е орязан. Кранчето е спряно, и то в навечерието на нови избори – местните, определяни от мнозина за ключови за БСП и за съдбата на ръководството й. Появи се нов повод за атака срещу Нинова – какви са резултатите, след като са били похарчени милиони? Къде са успехите? Нито евроизборите са спечелени, макар и левицата да вкара в Европарламента един депутат повече, нито БСП разшири позиции и влияние. Напротив – капсулира се и отново тръгнаха вътрешни битки.

Партийната телевизия пък се ползва предимно за лична употреба – предимно за пиар (често кризисен) на самата Корнелия Нинова.

Нинова бавно превръща партията в лична собственост. След като подаде оставка и се отметна от нея, след като свика извънредното заседание на конгреса, Нинова не събра съпартийците си, за да поуталожи разгорещилите се страстите, а свика пленум за „лов на вещици“. Не даде отговор на въпросите, които сама постави – кой иска да продаде БСП, на кого, за колко и пр. Хвърли тежки обвинения срещу съпартийците си, едва ли не превърнали се в разбойници. Не посочи поименно кого подозира в прегрешения, но пък низвергна доскоро верния й  Жаблянов. Формалното оправдание беше, че му липсвала „екипност“ в работата, което не е така. Отстраняването му бе заради критичността му в доклада за представянето на левицата на евроизборите и най-вече за намерението му да замести Нинова на лидерския пост, което не стана заради оттеглената от нея оставка.

„Заседанието потвърди един последователен опит да се наложи едно-единствено мнение при вземането на решения в ИБ на партията, което доведе до сериозни грешки“, отвърна от своя страна Жаблянов. Всъщност така той обрисува по-ясна картина на случващото се в „кухнята“ на левицата и отговори защо е отстранен. Уж липсват екип и екипност, а то решенията се взимат еднолично.

Нинова вкара в тясното ръководство все свои хора и праволинейни. В него  вече е Весела Лечева, която през последните месеци е особено активна медийно и брани лидерката от критиците й. Влезе и зам.-шефът на парламентарната група Георги Свиленски, който беше шеф на щаба за евроизборите и заедно с Нинова хвърли оставка.

„За цвят“ в бюрото беше избран и Асен Гагаузов, гравитиращ към опонентите на Нинова, отколкото към нейния лагер. Гагаузов, който бе регионален министър по времето на кабинета „Станишев“, обаче може да се определи повече като „човек на себе си“, отколкото на когото и да било. По-скоро изборът му е опит донякъде да се тушират проблемите между ръководството и вътрешната опозиция, отколкото да се търсят наистина диалог и екипна работа. Защото позициите между двата основни лагера в левицата стават все по-раздалечени и едва ли скоро ще се сближат.

Останалите новоизбрани са не особено популярните, но отново приближени на Корнелия Нинова – Стоян Мирчев, Манол Генов, Милка Христова и Николай Бериевски.

Кирил Добрев, зам.-председател и организационен секретар, оглави и червения предизборен щаб за местния вот. Като основен аргумент за номинирането му Нинова обявила, че има много малко време до изборите и „най-доброто решение“ начело на щаба било да застане някой от заместниците й.

Дотук всичко върви по план. Нинова остана на лидерското място, окъпана на конгреса с признателността на съпартийци, заобиколи се с верни и безропотни хора, които само ще изпълняват решения безпрекословно. Но в битката да местния вот са нужни не само послушковци, а наистина обиграни в политическата игра личности, които знаят как се случват избори, как се прави кампания и пр. И най-важното – да ти покажат навреме грешките или пък да те предупредят овреме за опасностите – за да не загубиш поредния вот. По всичко личи обаче, че БСП се е запътила в тази посока.