Водещ: БСП поиска оставката на председателя на Народното събрание Димитър Главчев. Какво се цели зад драматургията на социалистите, разиграна по-рано днес в Народното събрание? Припомням, че цялата парламентарна група на БСП се строи, за да даде брифинг със своите аргументи за исканата оставка към председателя на парламента. Обаче в деловодството на Народното събрание няма постъпило такова искане. Що за драматургия? Какво се цели с нея, какво има зад този пореден шумен PR?
Михаил Константинов: Е, ясно е, че за драматургията най-добре знаят авторът, режисьорът и сценографа. Но това, което се вижда отстрани, за мен е доста слабо изпълнение. Имам чувството, че колегите от БСП не знаят точно какво да правят и просто демонстрират някаква дейност, за съжаление, не по най-добрия начин. Разбира се, без опозиция, даже бих казал без яростна опозиция всяка власт накрая се скапва – това е аксиома в политиката, но добре е, когато опозицията критикува нещо, да го прави по смислен начин. Иначе става някакво действие заради самото действие. Така че аз пожелавам на БСП да намерят смислени причини да критикуват, освен това да застанат зад смислени каузи. Засега това не се вижда, с което не искам да кажа разбира се, че в момента Народното събрание е цъфнало и вързало. Забелязва се известна инертност и лично според мен то още не работи на пълни обороти. На какво се дължи това, не знам. Така че може би това е сигнал към всички народни представители да заработят малко по-бързо и по-смислено. В момента човек има чувството, че в България всичко е наред и затова народните представители доста лежерно си гледат работата. А не е такъв случаят.
Водещ: Как трябва да изглежда тяхната работа?
Михаил Константинов: Аз не виждам в момента да са вкарани толкова съществени законови промени, допълнения и изменения на закони, което всъщност е тяхната работа. Доста идеи се споделиха, включително – да се намали касапницата по българските пътища. Имаме най-много убити на глава от населението в Европейския съюз, въпреки че ако сравним с положението преди 15 години, тогава беше два пъти по-зле, но тогава карахме хептен развалини, а сега макар и стари, автомобилите все пак се поддържат донякъде. Така че необосновано е да даваме толкова жертви. Аз лично като човек, който почти 50 години вече съм зад волана, трябва да ви кажа, че напоследък така безобразно се кара по българските пътища, че аз се чудя, че толкова малко убити има. Имам чувството, че Господ наистина е българин. Такова безобразно каране би трябвало да дава по 10 жертви на ден, а все още сме на по 3. Това е шега, разбира се, но трябва нещо да се направи. Ето например, моментално да се вземат законодателни мерки по този въпрос. Само се говори на ниво идеи, но ние не виждаме законови текстове.
Водещ: Тези законови текстове все пак трябва да дойдат от правителството, трябва да дойдат от вносители. Явно още е малък срокът, за да се изработят.
Михаил Константинов: Това е така, но самите депутати да не забравяме, че имат право на законодателна инициатива. Всеки отделен депутат, а и група депутати могат да внесат каквито те преценят законопроекти. Добре е зад тях разбира се, да стои политическа подкрепа от голяма сила или партия. Но нищо не пречи на отделни депутати да разръчкат малко нещата като започнат да внасят те самите законопроекти. Доста пари се дават за консултанти, за експертна дейност около депутатите, така че те биха могли да работят съвместно с юристи, със специалисти по конституционно право по съответните закони в областта, в която искат да направят промени. Така че нека да започнат да работят. Но това не значи, че трябва да се правият такива общо взето кухи обвинения от страна на опозицията. Опозицията има 80 депутати и трябва да ги използва по-смислено според мен. В момента критиката е към всички – и опозицията е вяла, и управлението все още не е заработило на пълни обороти.
Водещ: Явно, че няма актуална тема, която да грабни народните представители и те очертават своите различия по оста комунизъм-антикомунизъм. Това докога ще продължава?
Михаил Константинов: Това е традиционна разделителна линия в българското общество. Ако трябва да я продължим последователно, трябва да ви кажа, че във връзка със справедливото възмущение, днес се забрави, че комунизмът в България е обявен за престъпен режим. Така че би трябвало абсолютно същото отношение да имаме и към преклонението пред комунистически символи. Още през 2000 година е приет закон затова, че комунизмът е престъпен режим.
Водещ: Да, ама този закон прилага ли се?
Михаил Константинов: Това е просто декларация, но какво значи това. Не може, когато нещо е обявено за престъпление, ти да го рекламираш. По същият начин както нацизмът е заклеймен от цялото нормално човечество и не може човек да рекламира нацистки символи. Ние дето се вика и на шега не трябва да го правим. А ние някак си се отнасяме много спокойно към това, че комунистическите символи си ги развяват разни хора и ние това го търпим. Колко сме нетърпими към нацистките символи, толкова и към комунистическите. В крайна сметка, има декларация на Асамблеята на Европа, с която са приравнени тези два престъпни режима – болшевишкият и нацисткият.
Водещ: Проф. Константинов, разделението оста комунизъм-антикомунизъм означава ли, че все още не сме си прочели адекватно историята от близкото минало?
Михаил Константинов: Това е едното, че не сме я прочели адекватно. И другото е, че тази линия за съжаление е размита поради това, че БСП гравитира към комунизма. Вижте, в ръководството на БСП има тежки капиталисти. Това е смешна цялата работа. Вижте десницата – в десницата има бивши комунисти. Така че ние от една страна го използваме като разделителна и идеологическа линия, от друга страна допускаме тези неща, които очевидно нарушават чистотата на идеологическите позиции. И затова мисля, че трябва и прагматизъм в това отношение. Жертвите трябва да бъдат почетени от двете страни. Може би толкова време след падането на комунизма трябва някакъв вид помирение, разбира се, след като всеки признае своите грехове.
Водещ: Е, трябва да се направят известни тези грехове. То не може само да се признае: „Имам грях, простете ми.“
Михаил Константинов: Така е. За мен е много добър моделът, който навремето в Испания помири привържениците на едната и от другата страна. Там испанците дадоха огромно количество жертви в Гражданската война и страната беше тежко разделена. Те някак си успяха да се справят, въпреки че са темпераментна нация. При тях има чувството за вендета, за отмъщение, и въпреки това в момента Испания е единна държава, слава Богу – единна в това отношение. Така че или решаваме този въпрос, то тъй или иначе ние трябва до го решим и да гледаме напред. Други държави вече са постигнали подобно нещо – Чехия, Полша и т.н. мисля, че този въпрос го решиха.
Водещ: Да, защото иначе се остава с впечатлението и така се профанира темата за прочита с декларации, с такива мизансцени, които не носят полза – наблюдаваме ги в Народното събрание. Не са градивни.
Михаил Константинов: Има нещо, което за мен е почти комично – у нас хората, които се делят като русофили, които се определят в лявото като комунисти, са влюбени в Русия, но в момента в Русия е най-върлият възможен капитализъм. Там цари такова неравенство и такъв капитализъм, който на Запад отдавна е преодолян. Там нещата са леко объркани. Аз не казвам, че този капитализъм в Русия непременно е лош – тя трябва да мине през този период. Но там каквито милиардери, разхищение, демонстрация, показност на богатство има на такива работи, в момента Западът го е преодолял това вече. И виждате колко в някакъв смисъл става бутафорно цялото това нещо. В съвременна Русия нищо комунистическо няма. Това си е една прагматична капиталистическа държава, която се опитва да си върне имперското величие. Това е. Къде го видяхте това комунизмът? Въпреки това нашите комунистите се прехласват по Русия, което за мен е леко смешно. Няма значение, предполагам, че ще се преодолеят. Вижте, ще умрат още няколко стотин хиляди души и може би един милион, имам предвид по естествени причини, и нещата ще почнат да се забравят.
Водещ: Да, 40 години път през пустинята.
Михаил Константинов: Точно, 40 години. Нашите са най-много 27. Да минат още 13 години и нещата ще се оправят.