– Г-н Асланов, на пленума на БСП в събота сте посочил основни грешки на партията в изминалата кампания по евровота и напуснахте предизборния щаб. Какво се случи и кои са тези грешки?

– Не знам дали думата грешка е подходяща, защото в такъв случай трябва да говорим за първа, втора, трета грешка и т.н. В кампанията всичко беше сбъркано. Грешно беше поставена целта, грешна беше стратегията. Като се събере всичко това, се получава инкубатор за много други малки грешки, които в момента не си заслужава да се споменават.

Най-важното е, че се дефинира погрешно целта, която беше по някакъв начин да превърнем правителството в заложник на изборния резултат и така да копираме изцяло успешния модел от президентските избори. Същото се случи и за парламентарните избори, които са друг вид избори – разпределят съвършено различна власт от тази на президента. И сега отново същия модел да го наложиш на европейски избори. Те са още по-особени, което добре го знаем, защото не за пръв път ги правим.

Месец преди изборите в предизборния щаб ми беше зададен въпросът от кой момент нататък да оставим темата за апартаментите на властта и да минем на европейската. Моят отговор беше, че сме го пропуснали и сме закъснели. Защото това не беше тема, която да мобилизира гласове, тъй като интересуващите се от европейски въпроси до такава степен, че да гласуват на тези избори, вписват бъдещето си в разговора „България – Европа“. Тоест те не са дезинтересирани какво България ще прави в ЕС и затова очакват разказ за европейското бъдеще на страната.

БСП имаше може би най-добрият документ като предизборна платформа. По време на кампанията обаче тя забрави за „Визия за Европа“. Партията дезертира от идейния терен. Продължи да участва в един местен скандал. Не казвам, че битката с корупцията не е важна, но по никакъв начин не произвежда някаква енергия, която да мобилизира гласове.

– Добре, но не казахте ли всичко това на партийното ръководство?

– Много пъти го направих. При това в щаба имаше много експерти, бяха направени дискусии, както и анализи. В щаба се бяхме обединили, че ни трябва позитивна кампания, че е нужно да излезем от образа, който ни е натрапен, че сме антиевропейска партия, за да мобилизираме електорален ресурс. Да окуражим онези хора, които чрез нас имат желание да дадат знак на ГЕРБ, че искат да го накажат, и да станем „оръжие“ за този потенциално дишащ протестен вот. По всички преценки този вот даваше предимство на партията в началото на кампанията.

Вместо това се случи точно обратното. Не мръднахме от терена на скандалите, който освен всичко останало доведе до втвърдяване в ГЕРБ. Избирателите на ГЕРБ се почувстваха заплашени. А терена го отстъпихме на Бойко Борисов, който пое по негов си примитивен начин разговора за европейското бъдеще на България. Започна: „Тук идват едни пари, един завод построих, една магистрала направих и пр.“. Но само това звучеше. В нашия разговор за Европа изваждахме на показ нещата, които не ни харесват в ЕС или които ни отличават от Партията на европейските социалисти.

Освен с всички останали дивотии кампанията мина и с разкази за Сергей Станишев, в когото се бяха фиксирали.

Затова резултатът от изборите е логичен. Цитирах някои числа, за да докажа тезата си, че преди да влезе в кампания, мобилизацията на БСП беше по-добра от тази на ГЕРБ. Онези, които са гласували за тази партия, са взели решение в последната седмица и в последния момент. Така че не може заслугата за победата на ГЕРБ да е тяхна, а е на БСП.

– Заради това ли Корнелия Нинова подаде оставка?

– Не знам за какво подаде оставка тя и защо го направи. Никой не искаше тази оставка и не се готвеше да я поиска. Не знам това емоционално действие от какво е продиктувано. Може би са прави онези, които твърдят, че се е опитала да изпревари някои неща, които аз не очаквах. Вероятно този ход ще й гарантира преизбирането. Това не беше честно подадена оставка. Защото не спираш дотук. Подаваш я и веднага се кандидатираш пак за поста.

Не искам да обсъждам имена за лидер, защото не е най-важното. Опитват се да ни вкарат в един шум с имена. Безспорно Корнелия Нинова се ползва с популярност в партията и се харесва със своята енергичност. Прояви решителност и обозначи БСП като опозиция и алтернатива на ГЕРБ, но не се стигна дотам партията да бъде припозната от хората като желана алтернатива. Безспорно тя е най-силната алтернатива на ГЕРБ, но не е единствената.

Не може да се отрече, че Нинова преля една енергичност и вдигна партията. Но говорейки за проблемите в левицата, тя не е подготвена да ги реши и по никакъв начин не се опита да ги разбере, обозначи и да работи по тях.

– Кои са проблемите пред БСП?

– Един от най-големите – БСП дезертира от полето на идеите, с което винаги е била силна. Тя никога не е вървяла след един зададен обществен контекст, никога не се е съобразявала с това. Затова се стараеше да бъде масова партия, да има връзка с много мнения и дори, когато грешеше, пак поправяше грешките си в диалог с хората. Тя водеше и формираше общественото мнение, понякога и с непопулярни идеи и неодобрявани.

Например – темата за корупцията била зададена от обществото. Вярно е, но го зададе не само на нас, а на всички. В това число и на Борисов. Защо той не се хвана и не остана на това поле. Защото знае, че хората няма да повярват на нито един политически лидер и на нито една партия, каквото и да говори по тази тема. Така БСП се превърна в партия на контекста, да върви след общественото мнение.

Вторият голям проблем на партията е демонтирането на колективното начало чрез укрепването на единоначалието. То започна още при Георги Първанов и след това всички изпълнителни ръководства на БСП се посочваха от лидера, както е и сега. После споровете и разногласията се пренесоха в голямото тяло – цялата партия, от което тя произведе тежки разделения, които продължават и до днес. Някои от тях са непреодолими. Възстановяването на колективния дух е непосредствена задача, ако иска левицата да продължи.

Третият проблем е, че партията се самоизолира, натика се в ъгъла. Превърна се в секта, тя е против всички и всички са против нея. Няма някакъв диалог, комуникация, разговор с други политически сили. Когато Корнелия Нинова изговаря „нашият съюзник е народът“, тя не разбира, че говори за един много болезнен и срамен период в историята на тази партия. Типична сектантска позиция – нашият противник са всички партии, а съюзник – само хората. Тези конфронтационни линии, липсата на диалог, отказът от всякаква компромисност и придържането само към твоята гледна точка водят до изолация, която достигна до невероятни рецидиви. Партията за 3 месеца излезе в нелегалност.

В същото време в анализа за представянето на евроизборите четем едно изречение, цитирам по памет, „в кампанията не успяхме да се заявим като парламентарна алтернатива на ГЕРБ“. С какви инструменти и изразни средства ще се явяваш като парламентарна алтернатива, като те няма в НС?

– Възможно ли е тези три проблема и съответно приоритети да се изведат като основни на конгреса в неделя и левицата да излезе от тази изолация, за която говорите?

– Надявам се, но не съм голям оптимист. Наистина е много важно за партията. Шумът е около имената – Нинова, Станишев, Овчаров и пр. Този шум пречи да се мине към конструктивен разговор и не съм сигурен, че такъв разговор на конгреса в неделя ще се състои. В момента няма и политическо време. Силата да признаеш грешката си, да чуеш чуждото мнение е достатъчно да ти даде нов кредит на доверие. Не се случи и няма да се случи. Посочването с пръст в момента цели да отвлече вниманието от същинския разговор, който трябва да се води. Този разговор е за принципи, ориентация и пр., защото БСП е в голяма опасност.

– Но без лидер как БСП ще тръгне на избори?

– Разумно е онова, което предлагат група социалисти – леко да поправим устава на конгреса, без да премахваме прекия избор на лидер и да засягаме нервни теми, и да решим кой да довърши мандата на председател до пролетта на следващата година. Нека най-висшият форум да реши кой временно да изпълнява лидерските функции, за да излезем от тази криза и да тръгнем към важната политическа задача, която ни предстои.

– Виждате ли силна личност, която да довърши мандата?

– Не търсим силна личност, а да извлечем поуката от две поредни загуби. Сега е времето да го направим. Защото местните избори, които предстоят, са специфични и на друго основание – в много случаи националните послания и националната кауза не работят. Колкото и неприятно да е, по време на местни избори България престава да е България и се превръща в 300 Българии, които нямат нищо общо една с друга. Виждаме и какви коалиции се оформят на тези избори.

Местните избори са по-особени и с друго – там няма печеливши и загубили. Всеки намира някакъв начин да каже, че е спечелил, и да отрече, че е загубил.1999 г., по времето на Иван Костов, имаше местни избори, които загубихме по всички критерии – най-много общински съветници имаше СДС, най-много избрани кметове, най-много гласове от вота, но обществото остана с обратното впечатление, че ние сме ги спечелили. Защо? Защото от 27 областни града 21 бяха избрани кметове на БСП.

Представете си как ще реагира обществото, ако БСП се изложи на предстоящите избори, но спечели в София. Всички предпоставки са налице за това. Тази специфика на изборите ни задължава да проведем заседание на конгреса по най-безболезнения начин, за да излезем на терена. А догодина да тръгнем към този най-дългоочакван пряк избор на нов председател.

Таня Петкова, в. „Сега“