Г-н Сидеров, защо се получи разнобой между трите партии в „Обединени патриоти“ за Истанбулската конвенция? Валери Симеонов нарече искания от Красимир Каракачанов референдум „глупотевина“.

– Не мисля, че е разнобой. Ние, като парламентарна група, заявихме ясно, че сме против конвенцията. И трите партии – НФСБ, „Атака“ и ВМРО, сме против. Тук стана едно разминаване между това, че г-н Каракачанов в едно ексклузивно интервю пред журналисти хвърли идеята за референдум за „трети пол“, гейбракове, а Валери Симеонов възрази, че това не е съгласувано. И наистина между нас тази идея не беше обсъждана. Вероятно това го е предизвикало, но не означава, че той е „за“ Истанбулската конвенция. Просто това са елементи на стиковката между нас. От време на време прехвърчат някакви искрици, но няма как – това са различни характери. В случая аз заемам позицията на човека, който да напасва характерите на другите двама лидери, тъй като те са в изпълнителната власт, а това е една много по-нервна и натоварена дейност. Невинаги има възможност да се съгласуват нещата, които говорим, а медийното присъствие е ежедневно, ежечасно.

Искате да кажете, че двамата вицепремиери не си говорят през медиите?

– Не, не си говорят през медиите. Имаме общуване, но понякога единият смята, че нещата, които казва другият, са в повече. Но пак казвам – това е въпрос и на характер, и на стил, и на изказ, ако щете, на начин на говорене. Като обобщение мога да кажа, че вътрешните ни отношения не са под въпрос, не са в криза. И аз смятам, че така трябва да останат до края на мандата, тъй като сме се обединили за това – да се свърши работа.

Трябва ли въобще да има референдум за Истанбулската конвенция? И БСП предлага такъв, и ВМРО. Какво точно трябва да бъдат питани хората?

– Казаното от Каракачанов по-скоро беше реплика, реакция на идеята на БСП. А идеята на БСП си е чист пиар, защото точно по тази тема не мисля, че трябва да се харчат пари. Тук Валери Симеонов е прав. Ако ще се правят допитвания, има много по-сериозни теми – икономически, енергийни, развитие на модерни технологии. Нещо, което наистина засяга живота и стандарта на българите. В случая с Истанбулската конвенция имаше много остра реакция от обществото – и правилно! Църквата зае позиция. И БСП видя удобен случай да направи пиар акция. Логично е. Но не мисля, че е нужно да се питат хората „за“ или „против“ Истанбулската конвенция са, тъй като тя съдържа в себе си различни текстове. Някои от тях няма как да ги отхвърлиш – насилието над жени и деца не можем да го приемем. В същото време други текстове отварят вратичка за джендър философията, която за голяма част от българите не е приемлива. Но това не се решава с референдум. Би трябвало да стане по-скоро като единно мнение на политическия елит, съответно да не се приеме конвенцията в парламента и да се покаже на тези, които натискат отвън (защото външен натиск има). Да им се каже: вижте какво, не всяка страна и всяка нация в Европа е съгласна с това. Това не ни прави по-малко партньори или по-некоректни.

А трябваше ли да се пита Конституционния съд, както направи пък ГЕРБ?

– Не знам дали беше нужно това, защото още няма акт, който е минал през парламента. Ако е имало гласуване, да се произнесе Конституционният съд, защото той играе ролята на горна камара. В случая не виждам необходимост, но ГЕРБ просто видяха, че има остра негативна реакция спрямо конвенцията и прехвърлиха „горещия картоф“.

Според наблюдатели всички партии се опитват да си привлекат избиратели покрай този европейски документ.

– Това е неизбежно. Партията съществува през избирателите си. Ако нямаш избиратели, няма партия, нямаш присъствие в политиката. Така че е логично да се търси одобрението на избирателите. Въпросът е как се търси – дали по един по-коректен начин или чисто спекулативно. Виждам, че има и от двете.

ГЕРБ ли е големият губещ от истерията, която настана около конвенцията?

– Зависи от тях дали ще станат губещ. Ако продължат разумното си поведение (аз ги поздравих и благодарих, че оттеглиха конвенцията), ако продължат в тази посока и това не е само временно, а вземат трайно решение, че няма повече да се занимават с тази конвенция, тогава няма да е губещ. Напротив, ще си спечелят червени точки, както се казва.

Как си обяснявате, че една конвенция, която не всички са чели и разбират за какво става дума, предизвика такъв отзвук в обществото, дори протести? А нито една друга тема, като корупцията, липсата на справедливост, липсата на правосъдие – дори цената на водата, не може да изкара хората на улицата.

– От тези теми, които изброихте, само цената на водата е конкретна. Другите са абстракция. Корупция – да, има я. Но дали пък сме най-корумпираната държава? Аз не съм съгласен с това. Смятам, че ни насаждат едни такива самовнушения да се самобичуваме, все нещо да се чувстваме виновни пред големия чичо от Запад. Много по-гигантска, мащабна корупция има в западноевропейски държави, в САЩ. Дали трябва хората да излизат на улицата? Да. За цената на водата съм категорично съгласен. Ние от „Атака“ неведнъж сме правили улични мероприятия, митинги, протести за повишаването на цената на тока. Сега сме част от властта и не би трябвало нещата да се решават с протести от наша страна, а с намеса. Аз вече предложих да се направи поправка в закона, за да може да се смени съставът на КЕВР и да има по-пряк начин на контрол върху тази комисия, защото през нея минават цените на вода, ток, парно. Да, за цената на водата хората трябва да излязат, както през 2013-а излязоха заради надвишените цени на тока. Но като гледам хората, населението, българите, те са изморени от излизане по улиците. Или пък не вярват, че излизането на улицата ще доведе до резултатност. В момента това, което виждам, е, че те по-скоро разчитат на нас, които сме в Народното събрание или в изпълнителната власт, да направим така, че да защитим техния интерес.

Но сега, по време на европредседателството, е много удобно да се протестира. Виждате сам, че само който не е излязъл на протест, той не е получил.

– Е, вярно е, че е примамлив момент. Но видяхме, че тези протести са от типа пърформънс – вид художествена постановка, в която едни хора излизат, за да се покаже, че има протест. Беше доста забавно, когато при откриването на председателството в Народния театър всички медии съобщаваха как в София има девет протеста, като включваха и този митинг, който беше всъщност в защита на решение на МС за Банско. Председателството ще продължи шест месеца, но виждаме, че няма такъв хъс, такава енергия да се протестира истински и след него. Видяхме тези, които се наричат зелени, те действително направиха доста мащабни улични протести. Но Пирин не е заплашен, никой няма да го сече. В същото време всеки казва, че има нужда от втори лифт. Еми, как да се направи тогава? Смятам, че министър-председателят няма да позволи нещо, което е в противоречие с международни и наши правни норми. В тези протести просто има и политическо присъствие.

Как ще коментирате новия законопроект на Делян Пеевски и още двама депутати от ДПС този път за собствеността и финансирането на медиите?

– Не съм се запознал с него, ще го видя. Но накратко ще кажа: ще го разгледаме в парламентарната група и ако преценим, че има положителни неща, защо да не го подкрепим. Между другото, в предишен парламент (2012-а или 2013-а) и „Атака“ беше внесла поправки към закона, който задължава всеки народен представител, общински съветник и т. н. да декларира какво притежава, имуществото си, та чак до получени заеми. Ние го продължихме този списък с предложение да влизат собственици на медии, на пиар и социологически агенции, включително и до телевизионен водещ и редактор. Ето, това също може пак да се предложи, защото не вярвам някой да е против да има прозрачност, както при собствеността на медиите. Една голяма медия в момента, основна телевизия, е собственост на офшорна фирма. Някой ще каже – това не е престъпление. Да, не е. Но прикрива истинските собственици и дава възможност да не се плащат данъци на държавата.

Работодателите в последно време повдигнаха много остро въпроса за липсата на квалифицирани кадри. Не смятате ли, че освен демографската криза и бизнесът е виновен за този дефицит, тъй като не желае да плаща по-високи заплати, а настоява да се внасят работници от Молдова, Украйна и други страни?

– Това е тема, по която най-интензивно в момента работи Министерството на икономиката. Там се работи по програми, които да дават възможност за обучение на хора тук. Държавният бюджет участва, но и работодателят трябва да участва, защото после тези кадри ще бъдат при него. Тоест имаме нещо като възстановяване в съвременна форма на това, което преди бяха техникумите. От тях се излизаше с професия, със занаят. Тогава, разбира се, имаше едно друго разпределение на труда. Липсата на кадри трябва да бъде обща грижа. Министър Караниколов и екипът му са много амбицирани да се направят индустриални зони, да се направи такава система на обучение, че много бързо да може бизнесът да получи квалифицирани кадри. Но бизнесът трябва да е кооперативен в този случай, а не да се държи наострено. Дошъл е вече моментът частен бизнес и изпълнителна власт най-после да се срещнат, защото досега сякаш имаше само оплаквания един от друг.

Волен Сидеров е роден на 19 април 1956 г. в Ямбол. Завършва Техникум по полиграфия и фотография в София, а преди няколко години и теология в Шуменския университет. Журналист по професия. Бил е главен редактор на в. „Демокрация“, после работи в други печатни издания, води и телевизионни предавания. През 2005 г. създава партия „Атака“, която влиза в парламента. През 2006 г. се кандидатира за президент и стига до балотаж с Георги Първанов. Депутат в 40-ото, 41-вото, 42-рото, 43-ото и 44-ото Народно събрание.

Елизабет Дафинова, „Банкер“