– Г-н Асланов, местните избори приключиха, а резултатът за БСП даде основание на лидера на партията Корнелия Нинова да e доволна от представянето. Има ли основание за това?

– Местните избори са особени с това, че резултатите се поддават на разтегливи интерпретации. Дават основание на всеки участник да представя така нещата, че включването му в изборите да е успех. Корнелия Нинова има основание да е доволна. Ако сравнението обаче е с местните избори през 2015 г. От тази гледна точка чисто количествено БСП сега е подобрила участието си в местната власт. Привлякла е повече гласове за листите за общински съветници, независимо от това, че не участваше самостоятелно, а в коалиция. Увеличила е и броя на избраните общински кметове. И не на последно място партията връща позиции в големи градове – четири областни центъра.

От количествена гледна точка БСП не може да не е доволна от представянето си на изборите. Но с тази уговорка – поначало партията си постави минимална цел, което се случва за първи път. Тя предварително си постави целта да загуби, но с по-малко от преди. Така беше дефинирано. Образно казано, ако ползваме спортната терминология, БСП влезе в мач и каза: „Този път ще паднем не с 5 на 0, а с 5 на 2“.

Резултатът от изборите трябва да се погледне и от друга гледна точка. За първи път се случват някои явления в историята на демократичните избори за тази партия. В 7 области тя няма нито един избран кмет, в други седем – има само по един. Имам предвид общинските кметове. Това е половин България. На практика в половин България БСП я няма като партия. Което променя характера й. Партията не може вече да се нарича масова.

Имаше публични изказвания от представители на партийното ръководство, че времето на масовите партии е отминало, че партиите трябва да са от електорален тип и пр. Не знам дали тази посока не е желаната за развитието, но така се променя и характерът на партията, и зачерква една дългогодишна история. И не само историята на БСП, но и на лявото движение, което винаги се е стремяло да бъде масово.

– Тоест това е?

– Това е ефектът от тези избори, върху който трябва много задълбочено да се мисли и да се бие тревога. БСП отсега, ако не направи нещо в тази връзка, тя предварително се примирява със загубата и на предстоящите парламентарни избори, защото е ясно, че не може да ги спечели. Когато и да са те.

Има и още неща, които се случиха за първи път. В общини, особено в Северозападна България, БСП не е отстъпвала властта от 1989 г. Сега се случи. Говоря за по-малки общини, в които партията бе не само най-влиятелната политическа сила, но и единствена. Бедни общини, в които живеят хора с демографски профил, характерен за лявото. БСП излезе и от тях. Няма община в България след този вот, в която да се каже – тук партията никога не е губила избори.

В една община тя никога не е печелила – Пловдив, но вече няма и община, където да не е губила избори. Ако е начало на нова тенденция, то буди сериозна тревога за съществуването на тази партия.

И още една тенденция. Виждаме, че след дъното през 2015 г., преди това парламентарните през 2014-а, но това беше ефектът от кабинета „Орешарски“, Делян Пеевски и пр., в БСП имаше подем и енергия. И положителна роля изигра, разбира се, и Корнелия Нинова. Левицата в следващите години имаше подем и си върна ролята на ключов политически фактор в страната. От 2016 г. от президентските избори досега обаче на всичките си явявания на избори тя бележи тенденция на отлив на гласове. Дори и в рамките на тази година се случи – два пъти. След настоящите избори гласовете са с 20 000 по-малко. Постоянна тенденция.

– Но ръководството на партията не го ли разбира, отчита…? Или пък се успокоява с факта – вкара още един евродепутат, взе областен град и пр.

– Чух и критична нотка по отношение на евродепутатите и работата им. Но анализът, който прави партията, е подсказан и от изявите на представителите на ръководството по медиите. Опитвам се да представя алтернативен анализ и ако се вземе предвид от гледна точка на факти, би трябвало да предизвиква тревога. Положението не е чак толкова добро, нито пък перспективите.

Оттук нататък, ако погледът е обърнат към бъдещето, са следващите парламентарни избори. Никой не знае кога ще са те. Привидно изглежда, че ще са редовни през 2021 г. Не съм сигурен.

– Защо не сте сигурен?

– Резултатът от приключилите избори вещае големи турбуленции във властта и предстоящи трусове.

– В каква посока ги виждате тези трусове?

– Нестабилност на правителството и управляващото мнозинство. Ще започне проблемно управление в редица общини, в това число и големи градове. Партия ГЕРБ вече не разполага с уюта на монополист на местната власт, както беше. Силно е притисната. В големите градове се случиха процеси, които в миналото не можеха да станат. Например – в София имаше ляво-дясно обединение срещу ГЕРБ, случи се и на други места. Това вещае разклащане на стабилността на местната власт, което ще се прехвърли и към централната. Особено на фона на съществуващите проблеми между коалиционните партньори във властта. Никой не знае – предсрочните парламентарни избори могат да дойдат и много бързо. Затова трябва да се обърне внимание, защото тенденциите за БСП не са добри.

Не споделям обаче темперамента на някои представители на левицата, че решението веднага е в оставка на лидера. Ако се иска, то не е заради представянето на изборите, защото БСП в много трудни условия направи значителни неща. Ситуацията беше сложна – без финанси, субсидия, промени се Изборният кодекс за пореден път, обезсмисли се правото на преференциален вот, отмени се машинното гласуване, да не говорим за безобразния начин на организацията на изборите и масовите порочни практики, които видяхме за пореден път. Сега вече те удариха дъното. Връх на всичкото беше безпрецедентно ниската избирателна активност, което беше реакцията на хората към ширещото се недоверие на изборния процес. И изобщо отдалечаването на хората от институциите, властта и политиката.

– Какво трябва да направи БСП тогава?

– БСП не направи национална кампания. Нямаше и общи послания за разбирането на БСП за общинската власт. Какво цели тя от гледна точка на нейната идеология. Случи се така – например в София, теренът беше иззет от други участници. Борис Бонев мина далеч по-наляво от партията. Той започна да говори за цената на обществения транспорт, за мобилността и за екологията, за жилищната политика на общината, което е практика на левите партии по света. За това, че хората са роби на банките до живот, за да имат жилище. Общината нито е участник на този пазар, нито полага някакви грижи за онези, които не могат да си позволят жилище.

Стана едно хаотично, неорганизирано говорене или струпване на различен тип послания. Над всичко беше и посланието – „всички срещу ГЕРБ“, което на много места принуди хора от БСП да влязат в тежки компромиси със съвестта си и убежденията си. Не всички го направиха. Защото не може да има безпринципни решения в политиката. Всичко това също се случва за първи път и си заслужава да се поговори по него.

– Преди малко казахте за ГЕРБ и за тяхно отстъпление от позициите им в местната власт. В национален мащаб картата се оказва вече доста шарена…

– Почти съм сигурен, че местната власт не е поставена на стабилни основи. По много причини. В това число и поради ниската избирателна активност. Тази власт обикновено винаги се е чувствала най-близо до хората, а сега те я наказаха с ненадмината ниска избирателна активност. Тоест вече не я чувстват толкова близка. Тя е толкова далечна, колкото и всички останали власти, което вещае нестабилност. Едно стабилно управление се крепи и на институциите, но и на общините. Не може да имаш нестабилност долу и да очакваш стабилност горе. И че горе няма да се разклати. Не е причината в разнообразието. Проблемът е, че мнозинствата ще бъдат безпринципни. Обединение обикновено се случва около кмета, но то става с тежки компромиси и, разбира се, корупционни практики.

– А къде виждате мястото на Мая Манолова, която получи не малка подкрепа в София и каза, че не иска тя да бъде изхабена и да отиде на вятъра?

– Трябва време и да наблюдаваме какво ще се случи. Но не очаквам Мая Манолова да се върне в БСП. Защото ще изпита болезнено на гърба си неприятното чувство, че сменяйки един сюжет с друг непрекъснато, може да не бъде чак толкова топло приета обратно. Никой не й е затворил вратата на партията, разбира се. Може да се върне и да вземе участие във вътрешнопартийния живот. Като че ли амбициите й са по-високи.

Тази дистанцираност от БСП, която Манолова демонстрира по време на кампанията, подразни много от нейните избиратели. Тя получи много повече гласове, отколкото партията би могла да вземе, но не получи всички от БСП. Не всички, които са дали гласа си за общинската листа на левицата, са гласували за Манолова.

Таня Петкова, „Сега“