Съпругата на проф. Калин Янакиев Слава Янакиева предизвика истинска буря от коментари в социалните мрежи. Поводът е нейно изказване за българската народна музика от 1 януари 2022 г. (Вижте го ТУК)

В посочената публикация Слава Янакиева, която е културолог и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, признава, че не може да понася народната музика и тя ни разделя с Европейската култура.

“Не понасям народна музика, защото тя никога не ме е вълнувала. Народните танци не ме вдъхновяват. Не понасям народната музика, защото тя е онова, което ни разделя с Европейската култура. Народната музика е местното, почвеното, различното, онова което НЕ Е като другите страни от европейския цивилизационен кръг. И неслучайно хоротропците избират знакови за културния живот на столицата места. Хоро с трибагреник е знак за политическо и културно разобщаване от Европа“ – казва известната културоложка Слава Янакиева.

Изказването на Слава Янакиева, припомнено от потребители в социалната мрежа, предизвика вълна от гневни реакции във Фейсбук.

Ето някои от тях:

Ето какви културолози преподават в СУ!, пише Жана Тракийска, поствайки цитат от Янакиева.

Бояна Митева коментира: „Тая е с умствени отклонения . Това , че хората играят хоро на площада за празник или ей така , не е изкуство ( според мен ) а емоция на хората . Изкуство е когато е работено върху хорото и участниците правят отрепетирани фигури и стъпки при свирене на оркестър или запис на народна музика . Дунавското хоро “ мила “ е авторско – на Дико Илиев и не е на Тодор Живков . Но явно Живков е бил по близо до народа от теб щом е знаел какво обича българина . Българската народна музика е едно от малкото неща които могат да ни обединят . Хващаш сена хорцето без да поглеждаш хората до теб от коя партия са , от кой отбор , от кой град или село са . Ако такива хора учат студентите , къде ли ще стигнем ?“

Мартин Матев добавя: „И тази дама е била нажилена от стършели по главата“.

„Това истина ли е? Такава непоносимост и изразена публично от преподавател.Точно този фолклор,който не понася вълнува цял свят,ако тя не знае.“, смята Марияна Миланова.

„Грижа ми е наистина що не ги лекуват такива!“, пише Стефан Генов.

„Позор !!! Да изчезва от СУ ! Такива с умствени увреждания нямат място в нашата страна!“, заявява Гергана Лулчева.

Никола Пингелов пише: „Такива, като това недоразумение, изхвърлиха класиците ни от учебниците и съсипват образованието.“

А Галина Шотлекова коментира: „Трябва да я изгонят от СУ……Това е поредната простотия ,която съм чела….И ако такива са ни преподавателите,то няма смисъл от обучение,нито начално,нито висше…“

„Да се уволни дисциплинарно без право да практикува!!!“, иска Димитър Манов.

„Нашите деца прокудени по чужбина създават български училища,играят народни хора,пеят народни песни от което на чужденците им падат ченетата , а на пъпа на столицата ни се подвизава това чудо и преподава????? Вън от университета че и от България!!!“, заявява Иванка Тодорова.

Ралица Ал-Ариани: Истина ли е това??!!! Аз съм в шок!

Еми Мариянска: Университетите ни се напълниха с недоразумения като тази и мъжа й. Какви хора учат студентите ни, па и ги оценяват според тесногръдието си и политкоректната си извратеност. А тази не беше ли завършила ВИТИЗ? От кога е културолог? От народната ни музика се възхищава цял свят. Именно тя винаги ни е приобщавала към останалия свят. Не искам да обиждам гайдата, като нарека с името на инструмента гадните „гайди“. Пръднята е техният любим звук. В хармония с природната им изостаналост.

Камен Костакиев: Слава Янакиева, грантоед, „културолог“ и позор за преподавателската общност в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Няма себеуважаващ се университет по света, себеуважаваща се академична общност, която да не изхвърли незабавно подобно същество от всякаква преподавателска дейност.
Само при нас подобни индивиди не само промиват младите умове, но дори медиите им правят реклама.

Иван Николов: Поредния евроатлантик-урод, преподавател в български университет. Слава Янакиева, културолог и преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Boris Tanusheff:  От извора на умнокрасивитета – изказване на Слава Янакиева, “жената до“ проф. Калин Янакиев, който обявява всички несъгласни с ИК, ни повече, ни по-малко, за фашисти.

Преди броени дни пък журналистът Елена Гунчева-Гривова пише следния текст.

КОГАТО ЛУДИТЕ БЯХА НА ВЛАСТ….

Едно време баба ми ми казваше, че лудите жени се познавали по дългата, занемарена, мръсна и несресана коса и налудничав поглед. Съдейки по организъма на снимката, баба ми веднага би я пратила в заведение, където лекуват душевни болести, ама от по-тежките.

Незнайно как хора с ментални отклонения и психопатични наклонности постоянно дефилират по медиите и ни облъчват, направо заразяват с лудостта си. До степен на човек да му се доповръща, с извинение, само като им чуе именцата.

Този организъм се срамувал от българските хора. Не ги харесвала, значи, били байганьовски и просташки. Неевропейски някак си. Щот туй – съществото, е родено във Версай със златна лъжица отзад и под звуците на виенски валс! Кой знае какви диви селяндури са били предците й, тръгнала да се гнуси от народа си! Впрочем името й също селянее по краищата, едно таквоз неевропейско ми идва!

Ами, Славке, МА, и нас ни е гнус от теб. Няма по-гнусно нещо от мазен и некъпан безродник. Особено пък ако е жена. Явно физическата нечистоплътност е следствие от душевната мръсотия и гнусота в душата ти!

Европейски танци й се искали на съществото. Като вземем едно дърво…..

Това е пълния текст на Слава Янакиева, културолог, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.

Ще ви кажа, защо не понасям народна музика. Е, с малки изключения, които могат да се нарекат „етно“ и са ново явление, непознато във Филип Кутевата епоха.

И така. Не понасям народна музика, защото половин век народната музика беше промотирана и натрапвана на публичния вкус от комунистическия тоталитарен режим. Тя беше негово знаме. И не беше просто музика, а политическо заявление „Близо до масите“. Не че онези, които го налагаха стояха близо до масите. Или пък масите харесваха еднообразните аранжименти на Филип Кутев. Не. Тези аранжименти бяха подадени като легитимната народна музика, като народнаТА музика, която конструктът „народ“ трябва да харесва и да бъде благодарен, че най-сетне неговото изкуство е във фокуса на официалната култура.

Не понасям народна музика, защото тя никога не ме е вълнувала. В нея няма нищо, което засяга моя бит, докосва моя музикален апетит и дори митологичните ми инстинкти. Това е танцувална музика за специфични танци (говоря за традиционната). Народните танци не ме вдъхновяват. Навремето като ученичка съм изгълтала един тон прах, тропайки „Дайчовото“, защото друго не се предлагаше.

Не понасямнародната музика, защото тя е онова, което ни разделя с Европейската култура. Народната музика е местното, почвеното, различното (дори и от село до село, но това е друга тема), онова което НЕ Е като другите страни от европейския цивилизационен кръг. И неслучайно хоротропците избират знакови за културния живот на столицата места – пред Св. Александър Невски, където бяха първите свободни митинги, пред Народния театър, който е топос на европейската култура. Хоро с трибагреник е знак за политическо и културно разобщаване от Европа.

Не понасям, най-сетне, народната музика, защото – зачезнала и ограничена до частни провинциални веселби след промените – тя беше отново и съзнателно внедрена и използвана за политически цели. Патерица и знак на националпопулизма беше галванизирането тези хорà на публични места в столицата (сигурно и в другите градове). Хоро с трибагреник стана новото легитимно публично „изкуство“ 20 г. след падането на комунизма и отново с политически цели.

Новата година за пореден път започна с „Дунавско хоро“. Любимото хоро на Тодор Живков. Константа – какво да правиш. Традиция. Представяте ли си германската централна телевизия да слага в центъра на новогодишното отбелязване (да кажем) любимия валс на Хитлер? Не, нали? Е тук тези работи не са скандални. И многолетствието на Борис Христов, изпято с руски акцент, поради навика от участието в руски опери, с нищо не помага. А тази година имахме и милитаристичен елемент – гвардейски оркестър.

Хоро с гвардейски оркестър.

Нищо чудно, че се събудих с ужасна мигрена.