Александър Кашъмов е експерт в областта на достъпа до информация и прозрачността на управлението, защита на класифицираната информация, защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, защита от дискриминация, противодействие на корупцията, предотвратяването на конфликт на интереси, административна реформа, правосъдие и обществен ред.
През последните 20 години работи като експерт към Програма Достъп до информация (ПДИ), Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Американската агенция за международно развитие.
Консултирал е българското правителство, Комисията по досиетата, Държавна агенция „Архиви”, правителството на Черна гора, Народното събрание и др. 

– Г- н Кашъмов, участвахте при обсъждането на „Бялата книга“ за медиите, може ли да разкажете какво представлява тя и задълбочава ли се проблемът със свободата на словото у нас или се вижда светлина в тунела?

– Всеки може да намери „Бялата книга“ в интернет, тъй като я има. Тя е свързана с някои проблеми на свободата на словото у нас, които са достатъчно сериозни.
Обсъждането й в случая е заради това, че съществуват форми на цензура, не много класически и традиционни, които в последните 5-6 години се развиват у нас. Има също така ясно защитена група медии, които не спазват правилата на Етичния кодекс и които осъществяват клеветническо слово и практически нападат този, който се опитва да критикува управлението, което също не е добра тенденция. Говоря за този кръг медии, приближени до кръга Пеевски.

Фактите в нашата медийна среда в последните години са притеснителни.
Това беше и причината членове на Съюза на издателите да направят публично представяне на Бялата книга.

А по въпроса каква е перспективата – аз винаги съм бил оптимист, надявам се, че ще преболедуваме това като общество. Естествено, ако успеем, толкова по-добре, защото, както знаем, всяка преболедувана болест подсилва имунитета на организма.
Важното е да не остане този проблем по-дълго време.

– А ще бъде ли тази липса на свобода на словото в България обсъждана някъде на европейско равнище. И ако да, очаква ли се да има изобщо някакъв резултат оттам?

– Това е добър въпрос, тъй като всъщност Европейският съюз не може да направи много по въпроса, тъй като медийната регулация не е част от договорите на ЕС и от европейското законодателство. Като изключим някои от правилата за регулация на радио и телевизията.
Естествено нормално и логично е, че свободата на словото в пресата и в интернет изданията е по-голяма – тя не подлежи на европейка регулация.
Но това, което е важно, е, че свободата на словото е една тема, която все повече се проявява, и то не само в България. Ние не сме уникален случай. В момента като една държава, която председателства съвета, сме във фокуса на интереса и можем да представим този проблем. Но истината е, че съществува и в други европейски държави. Последно време се сочат Полша и Унгария като държави. В Западна Европа пък класически пример е Италия, където също има голяма концентрация на медийна собственост в ръцете на един човек.
Виждаме, че проблемът за връзките на олигархията с медиите не е уникален за България.

На мен ми се струва, че въпреки факта, че дори отделни личности могат да пишат в интернет пространството и да предизвикват голям интерес, който се равнява на аудиторията на някои от медиите, все пак за мен нуждата от медиите няма да отпадне, защото все пак медиите имат възможността да поддържат 24 часа 7 дни в седмицата постъпилата информация, осъществяват и критичното слово за управлението и политиците и да информират обществото по важни въпроси.
Нещо, което отделните говорители, блогъри и т.н. не могат да направят. За мен едно демократично общество е немислимо без медии.

– Да минем от медиите към протестите в защита на Пирин. Интересното е, че този протест стана много голям и събра повече от 10 000 души. Как си обяснявате това?

– Това е дефицитът на обществен дебат. Според мен там, където няма достатъчно диалог и достатъчно широко обществено обсъждане, там се настаняват напрежението, агресията и в крайна сметка протестът е една много крайна форма на изразяване на мнение тогава, когато диалогът се е изчерпал.

Разбира се, протест на легитимна форма – както за застъпниците на едната, така и за другата теза. Но за мен е хубаво хората, които носят отговорност за управленските решения, да създадат един по-широк простор за диалог, защото това, което и в медиите прави впечатление за такива обществени казуси, е, че все повече се проявява една нетърпимост към мнението на другия, която не e градивна за обществото. В крайна сметка обществото се основава на широкия диалог и възможността да убедят другите в своите възгледи и ако това не стане, да се приеме някакво компромисно решение. Така се развива модерното общество.

Мисля, че бяхме набрали нелоша инерция през последните години, откакто вървим по европейския път и искам да се връщаме назад, защото като че ли остава усещането, че в последно време малко натам вървят нещата – към едно увеличение на напрежението, намаляване на диалога и в крайна сметка това може би ще доведе до по-малка способност на обществото спокойно и разумно да определи пътя си.

– В тази връзка как мислите, че ще се отрази европредседателството на България и на народа.
Ще има ли дивиденти промяна за народа, за страната?

– Няма никакво съмнение, че промяна ще има. Сложен е въпросът дали тя ще е за народа, защото хората често пъти виждат резултатите от промяната много по-късно.
Преди години, когато поехме по пътя към Европейския съюз, към европейските ценности, малцина разбираха как ще промени живота им, много хора не усетиха промяната веднага, има и такива, които и сега не са я усетили много-много – групи като пенсионери и т.н.
Обаче е факт, че днес младите хора пътуват по целия свят, факт е, че те имат възможност да учат и да работят навсякъде. Вече много от тях се връщат тук с нови знания, с умения, със способности. Всичко това води до голям позитив за държавата и обществото.

Аз смятам, че същото е с европейското председателство. От една страна тук идват много европейци, хора с пари, със знания, които научават повече за България, вече видяхме и в приветствените речи, че вече така със задоволство се поднася фактът, че България е една от най-старите държави и култури в Европа, нещо, което мнозина доскоро може би не знаеха. Следва едно по-голямо опознаване на България, което означава по-голям интерес на хората да идват тук, това са повече средства, повече бъдеще за населението тук, което все пак ще има възможност да получи някакви доходи в резултат на това, че хората идват. Това означава също така, че повече хора биха се заинтригували от нашата специфика. Това е възможност между другото България да се опита да допринесе на Европа, защото тук все повече започва да има хора от различни области – образовани и културни, които могат да участват в по-широкия европейски дебат, защото ние сме едно семейство и би трябвало да вземаме решения и да обсъждаме като семейство.

– Виждате ли риск за управлението?

– Аз виждам стабилност в управлението. Определено има аспекти, които ми се струва, че търпят критика, като например антикорупционното законодателството не беше на необходимото ниво, което се очакваше. Има и други въпроси, като този, който коментирахме за медийната среда. Трябва да се преборим с явлението корупция, но от друга страна мисля, че се вижда една стабилност и предвидимост на политиката в България, което е много важно. Вижда се един европоцентричен подход, твърдо вървим по европейския път, виждам, че международната обстановка предлага и други изкушения, така че в това отношение смятам, че в това отношение България стои стабилно и е стабилен фактор в региона и на Балканите, и в Източна Европа.

На този етап не виждам предизвикателства, а вече това, че животът може да ни представи друга картина след някой друг месец, човек никога не може да го изключи.

Антония Чорева, Флагман