Държавният бюджет на България се управлява еднолично от министър-председателя Бойко Борисов и при трите негови правителства. Многобройни са примерите за извършвани ежедневно разходи, без да са предвидени и с дежурното обяснение, че се финансират от бюджетния излишък. При това вече не само финансовите експерти, но и политолози и всякакви други анализатори посочват, че бюджетният излишък е резултат не на повече приходи, а на манипулации при планирането и осъществяването на разходите.

Формално имаме закони, които определят как да протича бюджетната процедура и как да се контролира изпълнението на бюджета. Законът за публичните финанси е в сила от 2014 г., като главното му предназначение е да определя правилата за харчене на събраните данъци. Нашият закон обаче е направен така, че позволява през годината да се извършват промени в разходите – от Министерския съвет, от министъра на финансите и дори от самите изпълнители по бюджета в отделните звена. Подобна практика е позната на всички страни, но проблемите при нас идват от прекалено широките възможности за промени в течение на годината. Одит на Сметната палата установи, че бюджетът за 2015 г. е бил променян 1243 пъти. Нещо повече, в края на 2015 г. в преходните разпоредби на проектобюджета за 2016 г. е включен параграф, в който се предлага законово изменение на държавния бюджет за 2015 г.! Няма друг такъв случай в цялата наша практика през последните двадесет години. Въпреки че прецедентът е отбелязан от Сметната палата, няма никакво действие от страна например на фискалния съвет или на друг държавен орган. И управляващите продължават да се разпореждат с общите пари по начин, който създава условия за разхищения и злоупотреби.

Христоматиен пример е Държавната консолидационна компания (ДКК). Неотдавна Министерският съвет реши да предостави 500 милиона лева на ДКК, за да ремонтира язовирите в страната. Още в началото на 2018 г. същата компания получи (за дъщерното си дружество „Еко Антрацит“, бел. ред.) 120 млн. лева от бюджета, за да решава въпроси, свързани с екология, рекултивация и поддържане на хвостохранилища. Тук е мястото да припомним какво е ДКК и защо бе създадена.

В управленската програма на ГЕРБ, огласена през пролетта на 2010 г., като мярка за „укрепване на фискалната позиция” е предвидено създаването на държавно дружество, в което ще се апортират държавните акции, останали след приватизацията на електроразпределителните предприятия.

Така се появява ДКК – компания на подчинение на министъра на икономиката (тогава Трайчо Трайков). В мотивите е обяснено, че тези остатъчни акции ще бъдат приватизирани, но тъй като продавач ще е ДКК, парите няма да отидат в Сребърния пенсионен фонд (както се предвижда по Закона за приходите от раздържавяването), а ще останат в дружеството и то ще ги превежда в бюджета като дивиденти. Тъкмо това според тогавашните виждания на управляващите щяло да укрепи фискалната позиция на страната. Шумно се разяснява, че новото предприятие ще управлява всички миноритарни дялове и акции на Министерството на икономиката. Но през следващите години и особено по времето на министър Лукарски в ДКК се включват и цели държавни дружества – като „Кинтекс“ ЕАД и „Ел Би Булгарикум“ ЕАД. Първоначалната концепция за съществуване и работа на ДКК главоломно се променя. Обхватът на ДКК се разширява и когато начело на икономическото министерство застава Емил Караниколов, номиниран за поста от „Атака”. Междувременно в ДДК влиза и авиоремонтният завод „Авионамс“.

Последното предоставяне на 500 млн. лв. бюджетни пари на ДКК ЕАД обаче е несравнимо с всичко сторено досега. Само с едно семпло решение на Министерския съвет половин милиард лева се прехвърлят в разпореждане на няколко души, които никой не познава. Не е ясно как ще се изразходва тази огромна сума, какъв ще е контролът и каква отговорност ще носят членовете на съвета на директорите на ДКК, които се отчитат само през министъра на икономиката. Според практиката на страните от ЕС подобни действия на правителството се анализират в специални доклади на фискалния съвет, като докладите са предназначени за широката общественост. И България вече си има фискален съвет, но анализ и доклад няма.

ДКК далеч не е първият холдинг, през който преминават огромни суми, без никой да разбере къде и защо се харчат. Тази тъжна част от нашата най-нова стопанска история започна през 90-те години със създаването на Банковата консолидационна компания, която трябваше да осъществи приватизацията на банките в България. При закриването й БКК се отчете към държавния бюджет със скромната сума от 127 млн. лева. Нещо подобно се случи с държавната компания „Публични инфраструктурни проекти“, която усвои 240 млн. лева и после безславно бе закрита. Към групата на странните държавни холдинги може да причислим и БЕХ – Българския енергиен холдинг.

Министър Емил Караниколов вместо да ограничи дейността на ДКК до първоначалната идея за управление на миноритарни дялове, разшири дейността й до предели, които няма как да не доведат до изтичане на обществени средства в изключително големи размери. Нека си припомним, че Караниколов разгърна широка и смущаваща дейност – предоставяне на залози от ДКК пред банка, на която пак той е „патронът” (Българската банка за развитие, бел. ред.), вземане на кредити от същата банка, сложни сделки със синдиците на КТБ около разправията с „Дунарит“ и др.

Никой не е дал отчет пред обществото какви са резултатите за ДКК. Всички се питаме дали с язовири, хвостохранилища и рекултивация трябва да се занимават фирми, подопечни на Министерството на икономиката, а не министерствата на земеделието и на околната среда. Обяснения обаче няма – нито от правителството, нито от Фискалния съвет, нито от другаде.

Което засилва притесненията, че безотговорното харчене на общите пари няма да спре. Годишните приходи и разходи на всяка демократична държава се определят ежегодно чрез Закон за държавния бюджет. И у нас, както и във всяка демократична страна, са създадени многобройни контролни органи. Във всяко ведомство с бюджет над определен праг съществуват вътрешен одитор и инспекторат, които трябва да следят всеки лев да се изразходва според Закона за бюджета.

В края на годината финансовият отчет на всяко министерство, агенция, съвет или друг орган се преглежда от одитори на Сметната палата. Палатата от своя страна е задължена да се произнася ежегодно как се изпълнява Законът за държавния бюджет, като изготвя и доклад върху отчета за изпълнението му. Този доклад, както и самият отчет за изпълнението на бюджета трябва да се приемат от Народното събрание. От няколко години в системата за контрол е включен и Фискален съвет, чиито членове са избрани от Народното събрание. Главната му задача е да се грижи за прозрачното и ефективно извършване на разходите. За съжаление, досега Фискалният съвет е доста пасивен. Народното събрание от години не включва в своята работа обсъждане на годишните отчети за изпълнение на държавния бюджет. Нищо не се чува и от вътрешните одитори по отношение на изпълнението на бюджета в отделните министерства. Казано накратко – контролните системи за защита на обществения интерес не работят пълноценно.

Проф. Христина Вучева