Георги Близнашки, конституционалист, бивш служебен премиер, протестьор и консултант:

…Искам да кажа, че трябва по-спокойно да гледаме на това, което се случва. Гласуването на оставката е един формален акт. Решението на Народното събрание не може да бъде друго, освен че приема тази оставка. Но тя има важно юридическо значение, защото открива процедурата по чл. 99 от конституцията, тоест президентът на републиката трябва да започне консултации с парламентарно представените политически сили за излъчване на ново правителство. Добре известно е, че става дума за три опита. Конституцията в това отношение отговаря на българската народопсихология – следва знаменитата поговорка: „Веднъж стомна за вода, втори път“…И при неуспешен трети опит стомната се чупи, тоест не остава нищо друго, освен да се разпусне Народното събрание и да се отиде към нови избори. (…)

Радио „Фокус“: Чуват се и гласове, проф. Близнашки, днес бяха артикулирани и от лидера на АБВ Георги Първанов, за свикване на Велико народно събрание и нова конституция. Необходимо ли е в настоящия момент?

Георги Близнашки: Категорично не. Не в настоящия, въобще България няма традиция на президентско управление, никога не сме били президентска република, та дори по времето на монархията ние сме били парламентарна монархия. Нашият реален социализъм, поне по външната си форма, беше една квазипарламентарна република с едни девиации, разбира се, по класическите норми. Защото Народното събрание, макар и провъзгласено за върховен орган, на практика не функционираше. То се свикваше, както знаем, на няколко сесии през годината. Този президенЦиализъм, за който говори Георги Първанов, няма нищо общо с българската политическа традиция. Но влиятелни фактори от задкулисието, и то на преклонна възраст, между 80 и 90 години, се опитват да натрапват гледна точка, че парламентарната демокрация е най-лошата форма на управление. В сайта на Валерия Велева се появи тази гледна точка. Големият проблем е на кого да вярваме – на нашия академик Константин Косев или на Уинстън Чърчил, който ни казва точно обратното. Че парламентаризмът – това е най-добрата форма на управление. Както знаменитата фраза гласи, парламентаризмът има много несъвършенства и само едно предимство, но то е, казва Уинстън Чърчил, че аз не познавам друга по-добра форма на управление. Тоест в цяла Европа ние имаме парламентарна демокрация. Доколкото има президентски режими, те са девиация, отклонение от нормата. България не е Русия, ние нямаме нужда от държавен глава, който да държи в ръце единството на империята. Ние сме държава с демократични традиции. Един народ, който иска да участва в управлението. Не можеш да наложиш на българския народ един човек, колкото и да е умен, колкото и да е способен, да им го натрапиш да взема еднолично решенията по управлението на страната. Това е абсурдно, това го нямаше дори при стария режим – при Тодор Живков…