Истински са поне част от банкнотите от прословутото чекмедже с пачките и кюлчетата от снимките с бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Това става ясно от постановление на Софийската градска прокуратура, съобщиха от Антикорупционния фонд (АКФ). Става дума за 2 банкноти от по 500 евро, които са пуснати в обращение в Германия.

Постановлението не е по делото за пачките и кюлчетата, което продължава. То е във връзка със сигнал срещу Борисов, че е разгласил следствена тайна, казвайки в интервю, че от Франция е дошъл отговор, че една от банкнотите не е издавана от местна банка. Борисов тогава се позова на интервю на главния прокурор Иван Гешев, в което обаче Гешев не цитира коя държава е пратила отговор за банкнотата. Така излезе, че Борисов има информация от кухнята на разследването срещу него.

Прокурор Деян Захариев отказва да образува разследване за това. Но от постановлението му, цитирано от АКФ, с което и „Сега“ се запозна, излизат любопитни подробности от разследването за пачките и кюлчетата, което държавното обвинение иначе ревностно крие.

От постановлението на СГП, което излага част от фактологията по разследването, се разбира, че преписка под номер 10019/20 г. на СГП е образувана на 16 юни 2020 г. след самосезиране по информация в медиите. Първоначално за наблюдаващ прокурор на случаен принцип е определена Боряна Бецова, но в началото на юли са назначени още двама прокурори, този път без случаен подбор – Вихра Попхристова и Ивайло Петров. И двамата са били командировани скоро преди това от по-ниско ниво – Софийската районна прокуратура (СРП).

С постановление от 29 юли 2020 г. тримата прокурори образуват досъдебно производство, което се води за незаконно използване на специални технически средства и за използването на снимките, за да заблудят орган на съдебната власт, т.е. престъпление против правосъдието.

На 6 октомври 2020 г. Борисов е разпитан по делото от прокурорите Петров и Попхристова.

В хода на разследването от екипа наблюдаващи прокурори остава единствено Ивайло Петров, тъй като Попхристова е върната обратно в СРП, а Бецова е командирована на по-високо ниво – в Софийската апелативна прокуратура.

От извършени по делото експертизи са установени серийните номера на пет банкноти от по 500 евро, виждащи се на снимките. От справка от Българска народна банка е установено, че според серийните им номера, те би трябвало да са пуснати в обращение от централните банки на Австрия (една), на Франция (една), на Германия (две) и на Испания (една). Едва на 2 февруари 2022 г., година и половина след старта на разследването, до тези държани са изпратени европейски заповеди за разследване.

От Франция е получен отговор на 5 август 2022 г., че банкнота с номинал от 500 евро със серия и номер U09014849096 не съществува.

От Австрия е получен отговор (не е посочено кога), че няма да изпълнят заповедта за разследване, тъй като делото е за деяния, които не са престъпление по тяхното право.

От Германия отговарят (не е посочено кога), че двете банкноти действително са пуснати в обращение от тяхната централна банка през 2007 г. и 2009 г., но не разполагат с друга информация за тях.

Отговор по същество от Испания не е получен до момента, а само, че са приели ЕЗР са изпълнение.

С писмена справка по повод писмо от 30 ноември 2022 г. на зам.-главен прокурор, с което се иска разрешение от наблюдаващия прокурор да позволи на Гешев разгласяване на материали от делото предвид предстоящо негово участие в комисията LIBE на Европейския парламент, прокурор Петров информира Гешев за отговора от Франция. Не става ясно дали по това време е бил наличен и отговорът от Германия.

Или бившият премиер Борисов разполага с информация от разследването, която не е публично оповестявана, или просто е налучкал Франция, която е отговорила, че не е издавала банкнотата. Той се позовава на изявление на главния прокурор, в което обаче Гешев никъде не конкретизира банка от коя точно европейска държава е отговорила.

Към момента, когато даде интервюто си за „Капитал“, Гешев не е имал разрешение от наблюдаващия прокурор да разгласява материали от разследването. Интервюто му е от 20 октомври 2022 г., а разрешение да разгласява материали – след 30 ноември 2022 г., когато му е изпратена и справката за отговора от Франция. Защо и как главният прокурор е бил информиран неформално за този отговор, бил ли е информиран формално или не и за отговора от Германия, остава неясно, пише АКФ.

Текстовете от НК, по които е образувано разследването, всъщност го обричат на провал. Въпросните технически записи, дори и да са подправени, което не е ясно, въобще не са използвани за заблуда на орган на съдебната власт. Второ, снимките и записът са правени с мобилен телефон, който въобще не е специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация. Този текст от закона визира единствено именно специални технически средства с нарочно предназначение за изготвяне на тайни записи, а не всякакви технически средства, годни да правят записи, обяснява АКФ.

Ако разследването се водеше не по тези екзотични и изначално неприложими текстове, а за потенциално корупционно престъпление например, тогава проблем с изпълнението на европейската заповед за разследване не би имало.

Наблюдаващите прокурори по делото за пачките и кюлчетата са определени със заобикаляне на принципа на случайното разпределение на делата. И по този казус отново се поставя проблема с командироването на магистрати, чиято лоялност шефовете си гарантират под страх да бъдат върнати на по-ниските си позиции, понякога и извън София.

Остава впечатлението, че разследването се използва за изчистване на имиджа на бившия премиер – след като публично се споделя само информация, която е в негов интерес, но не и такава, която би могла да се интерпретира в негова вреда, заключва АКФ.