Над два милиона напуснаха България в търсене на свободата във всичките и измерения. Ние останахме – да чакаме нещо и някого. Докато чакахме нечии сърца изтляха и се вкамениха в безразличие. Други аплодираха корупцията, яхнали луксозни джипове, арогантни и недосегаеми. Увеличи се вноса на силикон, утвърдиха се нови стандарти за престиж. Краденето се превърна в мерило за социален просперитет. Изреждаха се необразовани, лишени от политическа култура и обноски управляващи, които за тези 29 години повишиха само коефициента си на самочувствие и наглост.

Днес отново стягат редиците.

Борисов си отива и това е сигурно. Те знаят, че вече е въпрос на оцеляване да спечелят следващите избори. И чертаят стратегии, докато ни подхвърлят теми, с които да се заиграваме.

Днес е денят на Ботев. Ден на тъга, в който трябва да молим за прошка заради свободата, в която не вярваме, която прогонихме от душите си и я заменихме с примирение. Ден на срам пред шепата българи, които не чакаха някого и нещо, а тръгнаха в името на България и свободата към смъртта си.

Чакат ни тежки дни, дни на трусове, които като земетръс ще разлюлеят днешното мъртво вълнение. Време за избор… може би последният възможен, съдбоносен и
еднакво значим за всички ни.

Време е и ние да стегнем редиците. Срещу страха им да изправим колкото е останала онази вяра, че можем да бъдем свободни. Има я в очите на Ботев. Понякога е достатъчно само да я потърсим.

Простете ми за многословието. Денят е такъв. Ден в който мислиш за смисъла, за живота,за вярата и за свободата. Денят на Ботев.

Румяна Ченалова, Фейсбук