Vsekiden.com: Как гледате на идеята за връщане на казармата?

Павел Чернев, юрист, националист, бивш атакист: Още през 2005 г. бях твърдо против, когато се махна наборната армия. Без наборна армия ние нямаме капацитет и ресурс за поддържане на военно ниво отбранителна сила. Това се доказа по безспорен начин и България е с пародийна, оперетна армия, а е немислимо в обстановка, в която съседите ни разполагат със свръхвъоръжени армии. Умишленото разграждане и съсипване на отбранителната способност на страната беше престъпно. Влизането ни в НАТО не повиши качеството и не подобри естеството на отбранителната способност. Влязохме в система на пълно безхаберие в армията, службогонство. Нашата армия се превърна в две подразделения на гурбетчии с калашници, които гледат да се докарат на по-горното началство, за да получат назначение. Казармата наистина трябва да се върне, ако искаме отново да имаме истински мъже, а не разглезени женчовци.

V: Какво смятате за позицията на националистическите партии – „Атака“ и Патриотичния фронт, за бежанския проблем?

ПЧ: Изказванията варират, но са с насока, че нямаме нужда от тези типове, т.нар. майки с бради. Това е една инвазия, всички са съгласни. Силно съм несъгласен с позицията на Патриотичния фронт, мои доскорошни съюзници, които подкрепих преди 1 година. С радост виждам, че с право съм оттеглил подкрепата си от тях, защото те затъват в конфигурации на говорене – от една страна, да не навредят на управляващата коалиция, а от друга, да запазят лице пред избирателите. Те се оплитат в безумни лъжи като тази на Валери Симеонов за уникалността на съоръжението по границата. Позицията на ВМРО е доста по-адекватна, особено на евродепутата Ангел Джамбазки, който наистина действа. „Атака“ също са с адекватни позиции, но тя бива компрометирана от медийния интерес към личните прегрешения на Волен Сидеров. Националистите имаме едно и също говорене, но разделението е на принципни несъответствия.

V: Напоследък се заговори за затопляне на отношенията между вас и г-н Сидеров.

ПЧ: Ние си простихме по християнски всички прегрешения един спрямо друг. Поехме ангажимент да няма безпочвени и безумни нападки между нас.

V: Бихте ли се върнал в „Атака“?

ПЧ: Това, че съм си простил с Волен, категорично не означава, че Павел Чернев се връща в „Атака“. Нещата са много по-сложни. Имаме добри отношения, които са основание за начало на силно желаното от мен обединение на националистите пред националното знаме.

V: Г-н Сидеров се споразумя със съда и прокуратурата за нахлуването в НАТФИЗ. Какво е вашето мнение към този казус?

ПЧ: Поначало не одобрявах неговите набези в НАТФИЗ и лично му го казах. Веднъж отидох с него там и изразих несъгласие, тъй като няма никакъв националистически смисъл в тези действия. Неговата мотивация да бъде там е доста спорна, но според мен някой го подведе да бъде там. Казвам това с голяма горчивина, защото принципно правилните позиции на „Атака“ по ред въпроси, включително и срещу неолибералния политически модел на света, която няма как да не одобря и да не застана зад нея, се компрометира от журналистическия шум покрай делата срещу Сидеров и какво е направил. Не ми е приятно, че толкова елементарни неща като хулигански постъпки се поставят на един аршин с чудесна политическа платформа, каквато извадиха атакистите. Той знае, ще му кажа и лично, че не трябваше така да постъпва. В един хипотетичен сценарий, ако не беше направил това в НАТФИЗ, всичко щеше да е различно. Поздравявам Волен за смирението, с което приема развитието на събитията. Следя интервютата му, браво! Той наистина съумя да се извини, да поиска прошка от всеки, който е пострадал от негови деяния. Това е стъпка напред за него. Колкото по-бързо се премине през тези буйства и хулигании, продължаваме да браним България и каузата.

V: Напоследък в медиите се появи информация, че има затопляне на отношенията между вас и фолк певицата Лиана…!

ПЧ: Това е много старо, не знам нищо за нея. Не съм я чувал от месеци.